Алтернативи за финансово рентиране


Категория на документа: Финанси


Алтернативи за финансово рентиране

Заобикалящата ни глобална икономическа среда е фонът, в който съвременният човек е принуден да изгради своята утопия. Икономиката е толкова дълбоко навлязла в нашето ежедневие, че сме принудени да следим, какво се случва от другата страна на Земята, за да сме подготвени за някое финансово сътресение, което да се отрази и на нас. Познаването на фундаметните на икономическата мисъл е задължително за всеки себеуважаващ се гражданин, на която и да е страна. От много малки се налага да боравим с валута без да разбираме за какво служи, когато родителите ни дават джобни или отказват да вземат поредния шарен продукт на общественото производство, който ни е харесал, заради финансови ограничения.

Реализирането на различните възможности на капитала става посредством преотдаването му на лице, което би могло да осъществи неговия потенциал - арендатор. Възвръщаемостта на капитала е под формата на рента1. Разновидностите на неговото инвестиране варират от екстремно пасивни и ниско рискови до супер ликвидни и високо рискови. Всеки инвеститор сам трябва да определи нивото на риск, което е сколонен да поеме и пазарната конюнктура, към която е най-подходяща за него. За по-дългосрочни инвестции се предпочитат ниско-рисковата възвъщаемост на капитала, а за по- краткосрочни - по- рискови вложения.
Държавните ценни книжа се делят на :
1. съкровищни бонове - те са краткосрочни държавните ценни книжа с падеж до една година .
2. съкровищни билети - те са средносрочни държавните ценни книжа и имат падеж до 5 години.
3. съкровищни облигации - техния падежът настъпва след повече от 5 години.
Държавните облигации се приемат за абсолютно безрискови ценни книжа, защото са издадени и обезпечени от държавата, а нейната неспособност да покрие задълженията си по облигационния заем или да изпадне в неплатежоспособност е теоретично невъзможна, но на практика се случва. На Държавните ценни книжа се гледа като на сигурен пристан по време на икономическа буря, защото - макар че лихвата по тях обикновено е ниска, те дават възможност на инвеститорите да съхранят инвестициите си при увеличаваща се инфлация и сътресения на финансовите пазари или поне да минимизират загубите си.

Друга алтернатива на отдаването на свободни средства с цел доходност с ниско-рисков фактор са депозитите и влоговете. В банковата практика с депозит се обозначават предимно срочните вложения, а средствата по безсрочни сметки се наричат влогове. Разграничават се по това дали са срочни или безсрочни, независимо какво се депозира. В практиката при влоговете банката издава на титуляра на средствата влогова книжка, а на депозанта се издава депозитен сертификат или се сключва депозитен договор.Според използването на вложените средства, те могат да бъдат:
1. Инвестиционни депозити - към тях се отнасят: спестовни депозити с по-дълъг срок, вложени малки и средни икономически субекти; вложени от субекти на бизнеса.
2. Касови депозити - към тях се отнасят: депозити от домакинства; касовите запаси на търговци и банковите депозити.
Според продължителността на предоставяне на паричните средства по банковите сметки:
1. Безсрочни влогове - те се откриват в банките без предварително да се определя срокът, за който се влагат. Тези средства могат да се теглят от банковата сметка по всяко време. Могат да се класифицират в две групи: безсрочни влогове и влогове по текуща сметка (разплащателни влогове)
2. Срочни влогове - при тях вложителите (титулярите) предварително определят срок на влога, преди който не се допуска плащания от сметката. Парите престояват в банките по-продължително време. Банката може да ги използва за пласиране чрез кредита.
В българската банкова система по-често се срещат спестовни влогове, срочни влогове, разплащателни влогове, детски влогове, съвместни влогове, жилищно-спестовни влогове и влогове на чуждестранни лица. Приемат се и валутни влогове.

Ценните книжа са документи за съществуващо задължение или вземане, които носят доходи на своите притежатели и са обект на покупко-продажба. Основните ценни книжа са акциите и облигациите, които са обект на покупко-продажба на фондовите борси. Обикновено цените на акциите и облигациите на борсите се определят правопропорционално на величината на дохода, който носят, и обратнопропорционално на величина на съществуващия към момента лихвен процент. При всяко увеличение на дохода, се увеличава и цената, а при всяко намаление на лихвения процент цената се намалява. Ценните книжа в съвременното пазарно стопанство са достигнали огромни размери. Този факт се подсилва от акционерното дело и държавните дългове, с което се увеличава и значението на ценните книжа.

Облигацията е ценна книга с фиксирана сума, която удостоверява участие в сключен заем. Тя е част от средносрочен или дългосрочен облигационен заем на фирмите, държавата или местните органи на властта. Използва се като средство за привличане на заеми, парични средства. Дългът по облигациите се погасява чрез изплащането им веднъж на падежа или с постоянни месечни анюитети за погасяване на заем, заедно с лихвата или пък на равни годишни погашения . В редица страни практиката широко използва държавните облигации с различна срокове, които са форма на държавен заем. Някои от тези облигации никога не се изплащат обратно на кредиторите, а от тях се плаща само лихва. В съвременните условия се проявява тенденция за сближаване на облигациите и акциите, носещи рента .
Появиха се нови видове облигации, между които по-голямо значение за практиката имат:
1. Облигации с индексиран или променлив лихвен процент. При тях лихвения процент и сумата на купона на облигацията се обвързват с някакъв индекс, например - индексът, отразяващ средния лихвен процент на облигациите или на паричния пазар. Чрез този механизъм може да се предвиди и корекция на лихвения процент в зависимост от определени условия. Такива облигации се появиха през 70-те години във връзка с високото равнище на лихвените проценти.
2. Облигации с фиксиран лихвен процент и клауза за превръщането му в променлив или променлив или в променлив лихвен процент и клауза за превръщането му във фиксиран.
3. Облигации с нулев купон се използват в Франция. Лихвата при тях не се плаща годишно, а при окончателното им погасяване, което е изгодно за емитента. Купувачите на такива облигации се облагат с данък веднъж при продажбата на облигациите или при окончателното им погасяване.
4. "Вечни" облигации. Те се изплащат при ликвидиране на фирмата или в друг случай, предвиден в договора за емисия.
5. Обратими облигации. Те могат всеки момент да се разменят срещу акции или да се изплатят в акции. Курсът на размяната може да бъде различен. Обикновено облигацията следва курса на акцията, когато той се покачва. Когато курсът на акцията обаче спада, курсът на размяната не може да слезе под нивото, представляващо дисконтираната величина на облигацията. На практика конверсията на облигация в акция става от притежателя на акции, които се погасяват чрез тиражирана. И това се извършва в зависимост от планирания курс на акцията и разходите по конверсията.
6. Облигации с бон за покупка на акции или облигация. При тези облигации след емисията бонът се откъсва, а след въвеждане на борсата, облигацията и бонът се котират отделно. Тези облигации са изгодни за емитента при увеличаване на собствения капитал, а за купувача - заради по-големия им доход за това се продават на акционерите с предимств.
Котирането на облигациите на борсата за разлика от акциите става най-често в процент от наминала и рядко в абсолютна сума. При това котиране пазарния курс се изразява в проценти, все едно, че номиналът, какъвто и да е той, се приема за равен на 100. Така могат да се сравняват пазарните курсове на облигациите без оглед на номинала им и на времето, изтекло от откъсването на последния купон.

Големите и значителна част от средните предприятия се създават и развиват с капитали на много лица, които събират част от своите парични натрупвания. Всеки от тях получава акция. Тази ценна книга може да бъде безименна и дава право на дивидент, част от печалбата. Притежателя на една акция получава право на един глас в управлението на акционерната дружество. Капитала се нарича акционерен.

Акционерът е този, който притежава акции. Печалбите и загубите се разпределят пропорционално между акционерите. Ако се губи, намалява се стойността на акциите. Цените на акциите се колебае в зависимост от търсенето и предлагането. Поради което са значително по рискови от останалите форми на финансово инвестиране. "АДСИЦ" или Дружеството със специална инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на специален закон - Законът за дружествата със специална инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. 46/2003 г.), инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти или във вземания. Такова дружество не може да придобива недвижими имоти или вземания, които са предмет на правен спор. Законът изисква недвижимите имоти, придобивани от дружеството, да се намират на територията на Република България.

Управлението на активите на АДСИЦ се извършва с грижата на добър търговец, като се предпочита интересът на акционерите пред собствения и се поддържа оптимално съотношение между надеждност и доходност. АДСИЦ не може да обезпечава чужди задължения или да предоставя заеми. Дружеството може да емитира дългови ценни книжа, регистрирани за търговия на регулиран пазар, да взема банкови кредити за придобиване и въвеждане в експлоатация на активите за секюритизация, да взема банкови кредити в размер до 20 на сто от балансовата стойност на активите, които се използват за изплащане на лихви, ако кредитът е за срок не повече от 12 месеца.

Паричните средства и ценните книжа на дружеството се съхраняват в банка-депозитар. Банката-депозитар извършва всички плащания за сметка на дружеството при спазване на условията, предвидени в неговия устав и проспект за публично предлагане на ценни книжа. Банката депозитар не може да бъде кредитор или гарант на АДСИЦ освен за вземанията си по договора за депозитарни услуги. Банката депозитар отчита отделно паричните средства и други активи на АДСИЦ и отделя непаричните активи на АДСИЦ от собствените си активи. Депозитарят не отговаря за задълженията си към своите кредитори с паричните средства, които дължи на АДСИЦ. При изпълнение на задълженията си банката депозитар се ръководи само от интересите на акционерите в АДСИЦ.

Инвестициите в акционерните дружества със специална инвестиционна цел (се утвърждават като едни от най - ниско рисковите.

Появата на акционерни дружества със специална инвестиционна цел, инвестиращи в имоти, дава възможност на хората, разполагащи с неголеми финансови възможности, да навлязат на този пазар. Трябва да се наблегне на факта, че в този тип дружества може да се инвестира и една малка сума, която инвестиция да донесе ползи на инвеститора според вложението му.

В световната практика дружествата със специална инвестиционна цел инвестират в разнообразни недвижими имоти, като могат да се подредят в няколко категории и разбира се, дружествата не са ограничени в инвестирането в само една област:
1. АДСИЦ, инвестиращи в жилищни сгради, с цел отдаване под наем;
2. Дружества, инвестиращи в търговски центрове;
3. АДСИЦ, инвестиращи в офис сгради, заемат най-голям дял на пазара. Тук характерни са по-дългосрочните наемни отношения и по-лесно предвидими парични потоци. Множеството от българските дружества се насочват именно в закупуването и строежа на офис сгради;
4. Инвестиращи в имоти в областта на здравеопазването - болници, медицински центрове, жилища за хора с увреждания и др.;
5. Инвестиция в складови площи и отдаване под наем;

Когато говорим за инвестиране на свободни парични средства в акции на дружество със специална инвестиционна цел, бихме могли да посочим няколко основни предимства на този вид инвестиране.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Алтернативи за финансово рентиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.