Анализ на инвестиционния риск (магистърски проект)


Категория на документа: Финанси


 СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ "Д. А. ЦЕНОВ" - СВИЩОВ

ЦЕНТЪР ЗА МАГИСТЪРСКО И ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

М А Г И С Т Ъ Р С К И П Р О Е К Т

АНАЛИЗ НА ИНВЕСТИЦИОННИЯ РИСК

Изготвил: Научен ръководител:

Спец. "Финансов анализ и контрол"

Фак. № M 051

Свищов, 2007 г.

Увод

Практиката на оценяване и управление на риска в различни сфери на човешката дейност намира все по-широко приложение и в условията на пазарна икономика в България. Необходимостта от идентификация и оценяване на рисковите събития и предприемане на действия за справяне с риска може да бъде обоснована с поредица от съображения. Всеобщо е мнението, че при управлението на инвестиционни проекти се срещат повече и по-значими рискове, в сравнение с управлението на нормалното функциониране на една система.

Инвестиционните проекти са типични рискови проекти. Неопределеността относно бъдещето при тях е значително по-голяма в сравнение с много други видове проекти. Рисковият характер на инвестиционните проекти се определя от някои техни особености, които ще бъдат разгледани по-долу. Едновременно с това те са средство, чрез което могат да бъдат постигнати значителни конкурентни предимства, особено в отрасли с интензивно технологично развитие и честа поява на нови и усъвършенствани продукти. Считаме, че управлението на риска при инвестиционните проекти е необходимо и възможно. Необходимостта от управление може да се аргументира с особеностите на този вид проекти и свързаните с тях значителни рискове. Това означава, че има голяма вероятност да не бъдат постигнати проектните цели в зададените времеви и ресурсни рамки. Управлението на риска е възможно поради това, че чрез прилагането на някои методи може да се намали негативния ефект от възникване на потенциални рискови събития.

В настоящия магистърски проект са поставени няколко задачи: да се изследва спецификата на инвестиционния риск при изпълнение на проекти във фирмата, да се идентифицират най-често срещаните рискови събития, характерни за различните дейности при изпълнението на проектите, и да се анализират възможностите за прилагането на конкретни методи при управление на риска.

ГЛАВА І. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ПОСТАНОВКИ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИЯ РИСК

1. Същност, видове и предпоставки за възникване на инвестиционния риск

През последните няколко десетилетия сме свидетели на финансовата интеграция на продуктовите линии между големите финансови институции, което е следствие на нарастващата глобализация на финансовите пазари, развитието на нови финансови инструменти и напредъка на информационните технологии. Това от своя страна накара тези институции да се сблъскат с редица рискове, да разработят методология за тяхното оценяване и техники за намаляването им. Ние сме на мнение, че този процес изисква не само променя в подхода на управление на инвестициите в предприятията, но и преоценка на рисковете, които те са подложени в условията на интеграция на финансовия сектор. Това налага систематизация на изследванията за рисковете и преоценка на постановките. Във връзка с това целта на изследването е да се разгледат рисковете предприятията в условията на финансова интеграция.

Традиционният поглед върху рисковете се свързва с различни определения за същността на понятието "риск". Според Хр. Драганов рискът е икономическо понятие, което е естествено проявление на целенасочена дейност. Неговото реализиране води към отклонения от очакваните резултати.1 Той отбелязва, че думата "риск" има италиански произход (risico), която в превод означава "вземане на решение, резултатът на което е неизвестен, той е несигурен".2

В. Бауер и К. Моравски дават друг превод на италианската дума, а именно: "възможни вреди или негативни последствия поради непредсказуеми обстоятелства".3 Те предполагат, че "risico" произлиза от арабската дума "rizq", която означава "нещо от което се извлича полза" или "нещо, което е дадено на човек без печалба". "Дневна дажба, която Господ дава на човека" е религиозното ислямско определение на термина "rizq". По-задълбочените изследвания върху произхода на термина "риск" на В. Бауер и К. Моравски водят до арамейският език, който идва от сирийския, а той произхожда от древния език пахлеви. На пахлеви "rôcik" означава "дневна дажба (хляб)". Смята се, че до средновековието думата "риск" е имала неутрално значение по отношение на човешкия доход, който е обект на несигурност. Предполага се, че той се е превърнал в негативен резултат в средновековния италиански език.

Според Б. Илиев той се "изразява чрез разпределението на общата щета и се характеризира с нейната очаквана стойност и разсейване"4. В специализираната литература се посочват няколко елемента на риска, а именно: случаен риск, риск от промяна, риск от грешки, риск-диагноза и риск-прогноза. Б. Илиев твърди, че последните два елемента отговарят на риска от грешки и риска от промяна, респективно. Като цяло в специализираната литература5 се достига до класификацията на риска, предложена от Д. Фарни.6 Административният риск е налице, когато "калкулираните добавки за разноски са по-малко от извършените"7, а управленският риск е свързан със загубите, които дружеството претърпява в следствие на неадекватни управленски решения. Тъй като това разграничение на рисковете е непълно и не включва рисковете, които пряко са свързани с дейността на дружества, то Хр. Драганов ги разделя в две основни групи - рискове, свързани с основната дейност и рискове, които не са свързани с основната дейност. Рисковете, които не са свързани с основната дейност се разделят на две подгрупи - рискове, присъщи на вътрешната среда и рискове от външната пазарна среда. Към първата подгрупа спадат загуби от кражби, диверсии, нелоялност на персонала, пренапрежение на технологичните системи, недобра управленска структура.8 Втората подгрупа включва редица рискове като: природни, икономически, политически, презастраховане. Б. Илиев, Д. Гущеров и В. Василев дават друга класификация на рисковете от гледна точка на платежоспособността.9 Според тях видовете риск, на които предприятията са изложени се разделят в две групи - технически и инвестиционни. Техническите са резултат от дейността и се разграничават на текущи и специални рискове.

Финансовата и застрахователна теория дават различни определения на инвестиционния риск. Според Д. Дочев и Т. Недев рискът е възможното отклонение на реалната норма на възвръщаемост от очакваната.10 Хр. Драганов защитава тезата, че в застраховането понятието "риск" трябва да се третира по различен начин и не трябва да се покрива с общоприетото определение за риска. Това произтича от спецификата на дейността на застрахователното дружество, тъй като то е подложено на въздействията на случайни събития, които нямат определена закономерност. Следователно, инвестиционните рискове са свързани с доходността, ликвидността и структурата на инвестиционния портфейл на застрахователното дружество. Тук спадат риск "обезценка", ликвидационен риск, риск, свързан с разпределението11, лихвен риск, риск, свързан с оценката на инвестициите и риск, свързан с използването на деривати.

Й. Йотов и Ж. Христозов използват разделението на рисковете от финансовата теория на систематични и несистематични. Групата на систематичните рискове включва онези фактори, които са свързани с микро- и макро-факторите в икономиката, т.е. състоянието на икономиката, ефективността и, лихвените проценти, доходите на икономическите агенти, инфлацията. Рисковете от тази група не могат да се диверсифицират, но някои от тях могат да се хеджират. Тук спадат: рискът от промяна в стойността на активите, инфлационният риск, лихвеният риск, политическият риск, валутният риск. Несистематичните рискове зависят от спецификата на дружеството и отрасъла, в който се намира. Те могат да се намалят чрез диверсификация. Към тази група спада актюерският риск, кредитният риск, индустриалният риск и ликвидният риск.

К. Хайнс разглежда рисковете чрез интегриране на финансовите услуги, а именно към установяването на подхода на пълно обслужване. Във връзка с това предизвикателство пред мениджмънта, регулаторните органи и инвеститори е необходимо анализиране, изучаване и оценяване на връзките и корелациите между икономически, финансови и застрахователни променливи. Например кредитният риск има една интерпретация в банковия сектор и друга в застрахователния. Това изисква правилно идентифициране на рисковете, тяхното разбиране и оценяване. Според Хайнс рисковете биват:

- пазарен - рискът, който възниква от изменения в цени на активите;

- кредитен - риск от просрочие или неплащане на задълженията на отсрещната страна по договора (емитента на облигация);

- икономически - риск от изменения в печалбата причинени от промени в икономиката;

- валутен - свързва се с промените на валутните курсове;

- застрахователен - рискът застрахователните операции да не се реализират както е очаквано;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на инвестиционния риск (магистърски проект) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.