Анализиране на практиката по вътрешния контрол на България


Категория на документа: Финанси


 Югозападен университет

"Неофит Рилски"
Гр. Благоевград

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:
Анализиране на практиката по вътрешния контрол на България

Изготвил: Проверил:

Съдържание :

1. Същност, обекти и субекти на контрола

2. Контрол върху управлението на организацията

3. Контрол върху отчетността и организацията на вътрешния контрол

1. Същност, обекти и субекти на контрола

Контролът върху управлението, отчетността и организацията на вътрешния контрол е комплексен, с голяма степен на творчество и умение на проверяващите органи да оценят постигнатото и очертаят перспективата, насоките на усъвършенстване на главните управленски функции в стопанската организация, в нейните поделения. Заедно с това обективно потребно е да се оценят и въздействията на управленските функции от по-високо равнище, да се съизмерят в общия цикъл на управление, да се видят в развитие при все по-силна очертаващата се хоризонтална и вертикална интеграция на производства и дейности.

Обектите на контрола естествено се разграничават по равнища на управление. Проверява ли се качеството на управленската дейност в стопанската организация, неминуемо се проверява и качеството на управление в поделенията, а обобщените изводи за цялата система взаимно свързани звена отвеждат проверката към оценки за проявени качества на управление и от страна на висши ръководни звена - министерство, ведомство, стопанско обединение.

Подобен подход се осъществява и за проверките върху отчетността и организацията на вътрешния контрол. И двата обекта са методологична и организационна връзка с другите висшестоящи звена и упражненият суперконтрол върху вътрешните органи поражда обективна потребност от проверка върху качеството на методологичните и други ръководни функции от страна на тези висшестоящи органи. За отчетноста например оцеката е свързана с въздействието на отрасловите и ведомствените методологични органи, органите на Министерството на финансите и т.н. За цялата система на вътрешния контрол тази оценка предполага съизмерване на взаймодеиствие между самите вътрешни органи, както и въздействие с органите на външния контрол. Оценка в това напрвление е нужна и за съответните нива на органите на държавния и народен контрол.

Проверката върху управлението на отчетността и организацията на вътрешния контрол има за цел още да установи постигнатото единство на управленските фунции, насочени към решаването на важни партиини и правителствени решения.

Едно от тези важни изисквания е реализацията на мултипликационния подход във всички обласити и дейности на обществения живот. Внедряването на този важен за цялото народно стопанство подход предполага разработки и конкретни варианти за решения в отделните отрасли и териториални единицис цел да се получи нарастване на ефекта в резултат на концентрация и специализация, унификация, стандартизация и типизация не само на производствата, но и на производствената, инженерната и социалната инфраструктура, на спомагателните и допълнителните дейности, на научното обслужване на всички дейности на обществения живот. Всички тези накратко изброени изисквания и особености показват възможностите на управленските органи на различни равнища с творческо развитие на потенциала да превръщат локалния в национален ефект, да създават условия за неговото нарастване във високи степени и в мащабите на цялото народно стопанство, на неговото разпространяване за всички останали области и дейности на страната. Упражнявания контрол в този смисъл е за оценката на стореното по тези изисквания, за разработените проекти и извършената реализация по осъществяването на мултипликационния подход като стратегия на партията в години занапред.

Усъвършенстването на организацията на труда и плановото ръководство на икономиката е друга конкретна задача, която също е свързана с ред прояви на творчество от страна на управленсите органи и звена, поставя немалко въпросителни и пред контролните органи. Разработката на проектите за усъвършенстване на организацията на труда е процес, в който се проявяват творческите възможности на управленските органи и звена на всички равнища, както и тяхното умение да привличат към обществено участие всички трудещи се. Ето защо отбелязваме, че упражнявания контрол в тази посока е сложен като проявление, богат на съдържание и форми на приложение, разнообазен по начин на въздействие.

Както мултипликационният подход, така и мултипликационният ефект, получаван като резултат от подхода, включват проявлението на всички управленски функции на всички равнища, във всички области. Това означава, че самите подходи, ако прибавим и програмно-целевия и комплексен подход, създават поредица от предпоствки и условия за усъвършенствуването на контролната дейност. Както се казва, потребността от контрол е заложена в самия подход, в самите разработки по него.

2. Контрол върху управлението на организацията

Упражняваният контрол от страна на органите на държавния и народен контрол на ревизионния финансов контрол, на останалите контролни органи съответствува също да прилага в най-висша степен мултипликационния подход, програмно-целевия и комплексен подход, да се осъществява чрез проверката усъвършенствуване на организацията и на контролния труд.

Упражняваният контрол върху управлението в стопансите организации и техните поделения може да се разгледа в три аспекта: организационен, функционален и информационен. В посочените три аспекта се проявява и може да се разглеждат от контролните органи политическият и икономическият подход, както и съставните на тях мултипликационен, програмно-целеви и комплексен подход.

Организационният аспект на проверката има своето начало в установяването на избраната структура на ръководство и нейното съответствие с изискванията на партиините и държавните решения. Проверката установява съотвтствието на структурата с останалите управленски органи на по-високо равнище, както и спазените принципи на демократическия централизъм за предаване на управленски функции към непосредственото ръководство на стопанските процеси. Обект на проверка следователно е възприетата степен на централизация.

Осъществяването на тази задача на контрол е свързано с разглеждане на възприетата блокова структура на организация, характера на функционалните звена, техните взаимоотношения вътре в системата и в хоризонтална и вертикална посока извън системата. На тази основа се определя и базата за разполагаемия административно-управленски персонал, неговото разпределение във функционалните звена и поделения. Важно е да се установят и набелязаните мероприятия за намаляване на управленския персонал и неговото пренасочване в други сфери и дейности, най-вече към сферата на материалното производство и услугите.

Организационния аспект предполага още да се види от някои страни действието на възприетата организация. В тази посока е нужно да се измери степента на централизация, като се търси от страна на контролните органи повече развитие на демократизацията. Става дума за намаляване на централизма в ръководството на стопанските организации, в това число и централизма, проявяван от по-висше стоящите управленски органи. Подобен подход позволява по-гъвкаво да се осъществи икономическото въздействие за сметка на администрирането.

Обект на проверка тук са и мероприятията, които управленските органи и звена са приели и осъществяват по усъвършенствуването на организацията на труд и плановото ръководство на икономиката, в това число и за управленската дейност. В поредица проверки подходящо място заемат и проверките за усъвършенстване на използваните средства и способи на управление, наличните проекти и резултати за приложението на мултипликационния подход, на програмно-целевия и комплексен подход, перспективността в работата на управленските органи и звена и други. За тази цел контролните органи разполагатосвен с обобщените оценки за проверката върху цялостната дейност, но и с редица други документи, справки, анализи, отчети, доклади, разработки, проекти и други, които отразяват непосредствените резултати от управленската дейност. Важна е съпоставката между получените общи оценки и резултати за стопанската дейност, за осъществената степен на ефективност и даваното в отчетите, в докладите и анализите на самите упряавленски органи. С това се оценяват възможностите на тези органи сами да вицдат и изследват икономическите фактори и явления, самокритично да оценяват постигнатите резултати и да посочват пътища за усъвършенстване на цялостната дейност на стопанската организация, да искат и компетентно участие на висшестоящите органи при решаването на някои важни проблеми.

В условията на приложение на мултипликационния подход за управленските органи настъпват ред благоприятни възможности за проява на творчество и умение в изпълнението на някои решения. В тази именно насока е нужно да се провери извършеното по концентрацията и специализацията на производствата и дейностите, да се оцени постигнатото в унификацията, стандартизацията и типизацията на продукцията, на управленсите и други дейност. Налага се например да се установи до колко нстоящото и бъдещото проектиране са съобразени с тези искания и какво се прави от страна на ръководните органи за преработването на остарелите по отношение на съвременните изисквания проекти, дадени ли са веднага за преработване проекти, които неотразяват изискванията за съотношение между строителните работи и стоиността на машините и съоражениятав общия обем капитални вложения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализиране на практиката по вътрешния контрол на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.