Банково дело


Категория на документа: Финанси


Глава втора
Концепцията
за финансовото посредничество
1. Натрупването на резерви като предпоставка
за възникване на финансовата система
От икономическата теория е известно разделянето на икономиката на реален и финансов сектор. Реалният сектор е съставен от фирми, домакинства, пазари на продукти и пазари на производствени ресурси. Домакинствата се срещат с фирмите веднъж на продуктовия пазар като купувачи на стоки и услуги и втори път на пазара на фактори за производство, където фирмите са потребители на трудови, природни и капиталови ресурси. Така в рамките на тази опростена схема се осъществява кръгооборотът на стоковите и производствените ресурси в икономиката. Поради постоянно увеличаващата се производителност на труда и на капитала в резултат от специализацията на работниците, от една страна, и поради научно-техническия прогрес и ефективното управление, от друга, нараства съвкупното производство на блага и услуги. По този начин се увеличава индивидуалното благосъстояние на стопанските субекти и благосъстоянието в икономиката като цяло. Нарастващото благосъстояние на икономическите субекти не винаги е съпроводено с нарастване на потреблението. Напротив, икономическите субекти изпитват естествена необходимост от спестявания за посрещане на бъдещи нужди, които няма да могат да бъдат покрити от текущите доходи. В икономиката под спестяване се разбира целенасочен процес на заделяне на част от доходите, която не се използва за текущо потребление. Посредническата функция на парите в процеса на размяна на продуктовия и на факторния пазар и спестовността водят до формиране на парични натрупвания. Наличието на парични натрупвания и склонността на техните собственици да ги отдават в заем формират групата на нетните спестители в икономическата система. Домакинствата са нетни спестители в икономиката, но това не означава, че те не са и потребители. Например младите хора, особено учащите, харчат повече, отколкото печелят, следователно живеят на кредит. Този кредит за домакинството може да е от вътрешен източник, например от родителите, но може да е и от външен. Обикновено конкретната възраст на членовете на едно домакинство оформя положението му на нетен спестител или нетен длъжник – така до известна степен жизненият цикъл на човешкия живот определя и неговия индивидуален спестовен цикъл. Общата съвкупност от индивидуалните спестовни цикли формира цялостния спестовен цикъл в икономиката.
От друга страна, съществуват икономически субекти, които изпитват временна нужда от пари поради това, че тяхното текущо потребление надвишава текущите им доходи. Фирмите са основните нетни заематели, тъй като освен финансиране на текущата си производствена дейност те трябва да извършват и инвестиции, за които не им достигат приходите от продажби. Тези инвестиции се осъществяват под формата на дълготрайни активи (fixed assets) като производствено оборудване, машини и т. н. или под формата на инвестиции в материални запаси (inventories), по същество представляващи натрупване на ресурси, които ще бъдат използвани в бъдещото производство. Те се налагат поради амортизирането на производствените активи или поради изчерпване на материалните запаси. И двата процеса имат цикличен характер: първият е с по-дълъг период, а вторият – с по-къс поради естеството на продуктите и тяхното предназначение. Друг нетен длъжник в икономиката е правителството. То заема средства, за да финансира бюджетния дефицит. По правило твърде малък е броят на правителствата, които успяват да финансират своите разходи с приходи, без да задлъжняват. Размерите на бюджетните дефицити имат силно изразен цикличен характер. В зависимост от състоянието на икономиката правителството е нетен длъжник или нетен кредитор, като намалява или увеличава реалната стойност на своите задължения. Така в икономиката от индивидуалните инвестиционни цикли се оформя общият инвестиционен цикъл. Размерът на инвестициите като цяло е определящ за потенциала на икономиката в бъдеще. При равни други условия размерът на инвестициите е пряко обвързан с размера на спестяванията.
1.1. Пряк трансфер (пряко финансиране)
Първата форма на финансиране е прекият трансфер (прякото финансиране). При него заемателят пряко получава необходимите му парични ресурси посредством продажба на определен тип дългов инструмент чрез пряко договаряне със заемодателя. Своеобразен хибрид е т. нар. полупряко финансиране. При него с цел улесняване процеса по пласмент на издадените ценни книжа се използва посредник – брокер или дилър.
Ако продажбата се осъществява чрез финансовия пазар, заемателят използва услугите на брокер. Брокерът е лице, специализирано в осъществяване на връзка между заематели и заемодатели, като срещу тази услуга получава брокерска комисиона.
За да финансират пряко инвестициите си над размера на разполагаемите ресурси, заемателите издават дългови или капиталови инструменти, наричани още първични ценни книжа (primary securities). Първичните ценни книжа са права срещу нефинансови икономически субекти като физически лица; компании като IBM, General Motors; правителството и др. Първичните ценни книжа от страна на издателя им представляват задължение или дял от капитала на нефинансовия емитент, но от страна на притежателя им са финансов актив. В зависимост от вида на издадените ценни книжа директната форма на финансиране се разделя на финансиране чрез издаване на дългови ценни книжа и финансиране чрез издаване на капиталови ценни книжа.
• Дълговите ценни книжа са права за получаване на определена сума за даден период от време. Типични представители на дълговите ценни книжа са облигациите. Привилегированите акции са хибриден инструмент, но са по-близки до дълговите ценни книжа, защото техните притежатели имат право да получават фиксирани плащания. За разлика от облигациите те нямат фиксиран падеж.
• Капиталовите ценни книжа са права на участие на притежателя им в разпределението на печалбата на техния издател. Обикновените акции са типични капиталови ценни книжа.
Исторически прякото финансиране като форма за капиталов трансфер се е зародила първа, но днес е по-малко разпространена и се ползва само от крупни стопански субекти с висок кредитен рейтинг. Тя притежава две сериозни преимущества, първо, свързана е с по-малко разходи за фирмата заемополучател и, второ, средствата се насочват към точно определени сегменти на финансовия пазар, където са осигурени купувачи за съответните дългови инструменти. Много често за улесняване на пласмента им финансовите инструменти (за участие или за вземане) са придружени от стокови или други опции, които дават определени привилегии на притежателите им при закупуване на стоки от фирмата емитент.
Директната форма на финансиране не е ефективна, защото при нея е необходимо да има двойно съвпадение на финансовите нужди между заемодател и заемополучател. Съвпадение трябва да се постигне по сумата на договора, по продължителността, лихвения процент, датите на плащане, по приемливостта на обезпечението. Ако финансовите изисквания на заемодателя не съвпадат с необходимостта на заемополучателя, тогава последният ще трябва да заплати допълнителни разходи за намиране на необходимите средства от друг източник. Тези разходи се наричат разходи за търсене и отнемат време и пари, докато бъде открит друг заемател, който да има интерес от закупуване на издаваните книжа.
Един от начините за разпределение на разходите за търсене е да се разпределят първичните ценни книжа с помощта на инвестиционен банкер. Трансферът на средства от заемател към заемополучател с помощта на инвестиционен банкер се нарича техника на разпределение (дистрибуция). Инвестиционната банка или емисионен синдикат подписват емисията от крайния продавач, разделят я на по-дребни пакети от ценни книжа и ги продават на заемателите. Трябва да акцентираме, че при пласмент с помощта на инвестиционен банкер заемодателите са крайни получатели на първични ценни книжа. Инвестиционните банки са свързващ информационен канал между заематели и заемодатели, като по този начин намаляват размера на разходите за търсене. Използваните от инвестиционните банки техники на разпределение на ценните книжа намаляват риска, като осигуряват висока диверсификация между двете страни в заемния процес.
Заемателите могат да издават ценни книжа, създадени специално, за да задоволят определени предпочитания на заемодателите и по този начин последните да имат широк кръг от възможности за избор. Но техниките за разпределение не могат да премахнат всички трудности, свързани с необходимостта от двойно съвпадение на финансовите нужди.
1.2. Косвен трансфер
При косвения трансфер на капитал между агентите с излишък и агентите с недостиг съществуват финансови посредници. Финансовите посредници елиминират проблемите, присъщи на първичните ценни книжа, като ги трансформират в косвени права, наречени вторични ценни книжа. Вторичните ценни книжа са задължения на финансовите посредници, които се намират в портфейлите на заемодателите като финансови активи. Процесът на трансформация на първичните ценни книжа във вторични се нарича посредничество.
Всички финансови институции извършват този процес на трансформация. Все пак в повечето случаи крайният продукт е доста различен. В табл. 1.1 е направена съпоставка между основните първични ценни книжа, притежавани от финансовите посредници, и основните вторични ценни книжа, издавани от тях. От пръв поглед се забелязва,че характеристиките на вторичните ценни книжа имат значителни различия с тези на първичните.

Таблица 1.1.

Финансова
институция Притежавани първични
ценни книжа (активи) Емитирани вторични
ценни книжа (пасиви)

1. Депозитни посредници

Търговски банки Търговски, индустриални, потребителски и ипотечни кредити, държавни и общински ценни книжа Депозити „на виждане“, спестовни и срочни депозити, депозитни сертификати

Заемни и спестовни асоциации Ипотечни кредити Депозити „на виждане“, спестовни и срочни депозити, депозитни сертификати

Взаимноспестовни
банки Ипотечни кредити, корпоративни облигации, ДЦК (държавни ценни книжа) Депозити „на виждане“, спестовни и срочни депозити

Кредитни съюзи Потребителски кредити Дялови сметки, спестовни и срочни депозити

2. Договорни институции

Животозастраховащи компании Ипотечни ценни книжа, корпоративни акции и облигации, полични заеми Полични или премийни резерви

Имуществозастраховащи компании Общински ценни книжа, корпоративни акции и облигации Премийни резерви и резерви срещу загуби

Пенсионни фондове Корпоративни акции и облигации и ДЦК Пенсионни резерви

3. Институции от инвестиционен тип

Банкови доверителни фондове Корпоративни акции и облигации, ДЦК и общински ценни книжа Доверителни резерви




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.