Данъци и мита - прилики и разлики


Категория на документа: Финанси


Доклад на тема

Данъци и мита

Данъци

Данъчната теория е система от научни за същността и природата на данъците, тяхната роля и значение в живота на обществото.

Най-често данъкът се определя като законосъобразно, принудително, с безспорен характер безвъзмездно плащане от физическите и юридическите лица в полза но държавата, за финансирането на публичните разходи.

Според това определение, в понятието данъкси съдържат четири много важни елемента:
- плащане във вид на публична принуда;
- плащане установено със закон, а не произволно;
- липса на конкретна контрауслуга, от страна на държавата;
- средство за преразпределение на доходите от държавата, извършено на социална основа;
Принудата е основен елемент през цялата история на данък. Налагането, размерът и плащането са откъснати от пазарния механизъм. Сумата на дадъка няма пазарна стойност, а е наложена жертва на данъкоплатците според икономическото им състояние, за посрещане на обществените нужди.

Данъкът е най- важната форма за събиране на парични средства в бюджета на държавата.

Същнастта на данъка се конкретизира със следните функции:
- Фискална функция - основна: чрез данъка се събира основната част от приходите на държавата в бюджета и извънбюджетните фондове за реализирането на държавните програми.
- Социална функция - чрез данъците се преразпределят доходите на гражданите на социална основа. Пример за преразпределителната социална функция е прогресивната скала при облогоне на доходите на населението и необлогаемите минимуми.
- Икономическо - регулативна функция - състои се в това, че увеличаването на данъците се използва като фактор за стимулиране на икономиката, а намаляването на данъците води до ограничаване на стопанската активност.
- Контролна функция - чрез данъците се контролира пълното и точно отчитане на резултатите и доходите на данъкоплатците.

Основните правила , върху които се изгражда организацията на данъчното облагане са:
- Съразмерност на данъчното облагане. Този принцип озночава, че всеки данък е съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца.
- Определеност на данъка означава, че данъкът е предварително определен, а не произволен за данъкоплатеца.
- Удобство на данъка означава съобразяване на облагането и плащането на данъка с възможностите на данъкоплатците да изпълняват задължението си във времето на получаването на доходите и по начин удобен за платеца.
- Икономичност (рентабилност) на данъка означава събирането на данъка да е съпроводено с минимални разходи за държавата.
- Стабилност и еластичност на данъка означава, че данъкът не се влияе от конюнктурата, не се променя често и не създава несигурност за бизнеса.
- Неутралност на данъка. Неутрален е всеки данък, който не пречи на данъкоплатеца да извършва дадена дейност.
- Данъчен интервенционализъм. Този принцип е противоположен на неутралността и се свежда до активна намеса на държавата чрез данъчните преференции и освобождавания от облагане с данъци да се въздейства при решаването на икономически и социални задачи.
- Годишност на данъка. Данъкът е задължение, което се отнася само за календарната година. Изключение от това правило правят само някои данъци, свързани с определено събитие (наследство, дарение).

Принципът на платежоспособносттаозначава, че всеки данъкоплатец е задължен да допринася, в съответсвие с неговвите възможности, т.е. според доходите си. Този принцип е свързан с хоризонталната и вертикалната справедливост при данъчното облагане:
- хоризонталната справедливаст изисква хорана с еднакви доходи, потребление и имуществода плащат еднакви данъци;
- вертикалната справедливост изисква хората с по-високо равнище на доходи и потребление да плащат по - високи данъци;

Данъкът, като сложна система от отношения включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо значение. Елементите на данъчното облагане имат универсално значение.
Елементи на данъка са:
- Данъчен кредитор - всяка власт, която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното. Тази власт може да бъде първична или делегирана. Първична е властта на държавата, а делегираната е властта на самоуправителните тела. В България данъчен кредитор е единствено държавата.
- Данъчен обект на облагане- Обект или предмет на облагане е всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество, качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки, покупко продажби и др. Следователно, обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка. От обекта следва да се отличава източника на данъка - дохода или капитала на данъкоплатеца.
- Данъчен субект (задължено лице)- Физическото или юридическото лице, което се намира в отношения на собственост, владение, с обекта на данъка. Субект е лицето, което формално или непосредствено е задължено да внесе дължимия данък. Субект на данъка могат да бъдат местни или чужди лица. Икономическите отношения между данъкоплатеца и държавата се определят според принципа на постоянно местопребиваване или доходите се реализират на територията на страната или зад граница. В резултат на това се различават два вида субекти на данъка: резиденти (местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани).
- Данъчен носител (платец) - Лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъкът се заплаща в бюджета. Ако данъчният субект и данъчният носител са различни лица, това е доказатеклсвто за т.нар. прехвърляемост на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци (ДДС, акцизите).
- Данъчен мащаб- определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойностни) и физически характеристики. При измерване на дохода или стойността на стоката се използват парични единици или други характеристики. Например, при един от най-старите данъци най-напред за мащаб е служил броят на огнищата (комините), по-късно броят на прозорците, етажите, кубатурата и сега стойността на сградата (имуществото)
- Данъчна единица - една постоянна част от данъчния мащаб, за която се отнася данъчният размер.
- Данъчна основа - представлява количествено изразяване на предмета на данъчното облагане. Данъчната основа служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като именно към нея се прилага данъчния размер (ставка). Данъчната основа може да бъде изразена като стойностна (парична) величина или в натурални измерители. Тя има особено важно значение, тъй като от точността на данъчната основа зависи и размерът на данъчното задължение (вноската в бюджета). Данъчната основа бележи непрекъснато разширяване, с оглед на обхватността и справедливостта на данъчното облагане. Най-просто казано данъчната основа е сумата към която се прилага данъчния размер.
- Данъчен размер, данъчна ставка - величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено е в процент или абсолютна сума. Данъчният размер "свързва" данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период.
- Данъчно задължение - произведението на данъчната основа по данъчният размер. То представлява сумата, която определеният от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен (данъчен) период. Следователно, данъчното задължение зависи от данъчната основа и данъчния размер, а те, от своя страна, са променливи и зависят от идивидуалният избор на субекта (индивида).
- Данъчен кредит - елемент в данъчната област, който не присъства във всички видове данъци. Данъчен кредит е законово дължим и платен данък, който при определени обстоятелства става недължим и подлежи на връщане. Данъчен кредит е най-характерен за ДДС и за акциз. Производителят няма право на данъчен кредит.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Данъци и мита - прилики и разлики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.