Държавните заеми като инструмент на бюджетната политика


Категория на документа: Финанси


Държавните заеми като инструмент на бюджетната политика

Държавните заеми са основен метод за набиране на бюджетни приходи, който има определени предимства в сравнение с данъците. За определяне на бюджетното въздействие важно значение имат:
* Нарастване на структурните дългове
* Равнището на разходите по обслужване на дълга и бюджетната платежоспособност
* Кумулативният ефект на растежа на дълга, обвързването му с дефицитното финансиране и потребността от нови данъци
* Връзката на дълга с инфлацията и прехвърлянето на неговото бреме върху бъдещите поколения, което е за сметка на понижаване на държавното участие във формиране на капитала
* Технологията на управлението на дълга и пазарът на държавните дългови ценни книжа и др.

Финансирането на държавните разходи със заеми е една от възможностите на всяко правителство да постигне бързо определени цели. Растежът на държавния дълг обаче е сериозен проблем на ефективната бюджетна политика.

Структура на държавния дълг. Структурата на държавния дълг предопределя основните източници на привлечени капитали и притежателите на държавни ценни книжа. При включването на заемите в инструментите на бюджетната политика разделянето на дълга по видове притежатели на ценни книжа е необходимо.
Използването на краткосрочния дълг позволява на финансовите органи да не поемат дългосрочни задължения, като вземат заеми при високи лихвени проценти, очаквайки, че инфлацията ще бъде прекратена и че лихвените проценти ще паднат в бъдеще. Успоредно с това трябва да се вземе в предвид и ограничаването на дълга, таванът на лихвата и дългът на учрежденията и отпускането на правителствен заем. Заемът всъщност се използва като инструмент за кредитиране, а не за стабилизационна политика и като такъв е изключително важен в икономически слабите страни.

Икономическо значение на неизплатените дългове.Неизпълнените дългове са тези к' са останали от минали политики и влияят на бъдещото ик състояние. Разбира се той тр да се разграничава от текущите задължения.Основните нежелани последици от увеличаването на държавния дълг са натрупването на държавния дълг, водещо до фалити и банкрут;обременяване на бъдещите поколения; намаляване богатството на индивидите и ограничава развитието в частния сектор.
На този фон внимание заслужават:

**събирането на нови финансови ресурси за изплащане на дълга. Необходимите капитали за изплащане на определена дългова емисия биват мобилизирани чрез емитирането на нови облигации. По този начин дългът се рефинансира. В ролята на касиер на държавното съкровище влизат банките.

**Данъчните проблеми на обслужването на дълга. Обслужването на дълга изисква плащането на лихва. В този случай данъците, увеличени заради финансирането на лихвените плащания, обременяват икономиката. Постоянното съотношение на дефицита към общия продукт, комбинирано с постоянен темп на растеж на този продукт, могат да бъдат причина отношението на дълга към продукта , както и отношението на лихвата към продукта да станат постоянни величини. Типичната за високите дефицити опасност не се състои толкова в тяхното въздействие вътху величината на дълга , колкото в настоящото им влияние върху функционирането на икономиката и върху съставянето на бюджета.

**Негативните ефекти на дълга по отношение на инфлацията. Обикновено номиналната стойност на неизплатения дълг се фиксира в парични граници. При това положение инфлацията намалява стойността му в реални граници. Така, при определена номинална стойност на неизплатения дълг и високо нарастване на цените, паричната стойност на този дълг пада. Дали настъпва обезпечаване на дълга, поради обезценка на парите, зависи от това доколко добре е предвидена инфлацията и как това предвиждане е отразено в по-високия номинален лихвен процент.

Дълговете като инструмент за прехвърляне тежестта на днешните разходи върху бъдещите поколения. Механизмите за прехвърляне на бремето, както и целесъобразността му от гледище на стабилното финансово и бюджетно равновесие биват няколко. Първият механизъм е прехвърляне чрез понижено формиране на капитала. Той е свързан с намаляване на разходите за финансирането на дълготрайните активи. В основата му е неокласическата хипотеза за ефекта на изтласкването, според която инвестирането само се приспособява към равнището на спестяването при определено равнище на дохода при пълна заетост. Според тази хипотеза всеки трансфер на ресурси от частно към държавно потребление оставя частния сектор с по-малко ресурси. В този аспект бремето на днешните държавни разходи трябва да бъде понесено от днешното поколение. Ако обаче се приеме, че данъчното финансиране въздейства върху потреблението, а заемното финансиране - върху спестяването, тогава заемното финансиране тежи върху доходите на бъдещите поколения. Тр да се уточни, че в зависимост от видовете данъци, които се използват, данъчното финансиране може частично да повлияе на спестяването. Също така теорията за рационалните очаквания поставя въпроса дали индивидите ще реагират различно на данъчното и заемното финансиране. Държавното финансиране изисква стабилна икономика, където равнището на общото търсене не се влияе от избора между данъчното и заемното финансиране.

Въздействие на дълговото финансиране чрез конверсия и консолидация. Управлението на държавния дълг е съвкупност от операции по сключването и погасяването на заемите. При осъществяването на тези операции, както и при финансирането на нарастването на общия дълг, трябва да се вземат решения за вида на отпускания дълг. По принцип държавния дълг трябва да бъде добре финансиран, т.е. да бъде с дългосрочни падежи. Старата ориентация е към дълг, който има формата на държавна консолидационна рента или вечни ценни книжа, които нямат фиксирана дата за падеж, но могат да бъдат извадени от обръщение по избор на правителството, при условие, че то е склонно да заплати пазарната цена. Тази уговорка защитава правителството срещу възможността кредиторите да потърсят обратно парите си в неподходящ момент. Но днес управлението на дълга е сложна процедура, която се основава на предположението, че падежните емисии винаги могат да бъдат върнати. Нормално е, когато настъпи падежът на определени емисии, те да бъдат трансформирани в други емисии. Колкото по-краткосрочен е средният неизплатен дълг, толкова по-голям ще бъде годишният обем на възстановителните операции. На тази основа важно значение имат главните насоки на избора на падеж, които министерството на финансите може да предложи. В това отношение може да се предложи такава срочна структура на дълга, която да сведе до минимум лихвения разход. Обособяват се два типа структури - тази за постояността на лихвите и за продължителността на сроковете.

Динамика в лихвата определено се диктува от ик конюнктура. Например по време на депресия краткосрочните % падат под дългосрочните. Обикновено това не е така. В исторически план краткоср %ти са около или над дъкгоср %те. Влияние оказва както продължителността на заемите, така и инфацията. Икономистите се опитват да обяснят структурата на продължителността на заемите въз основа на очакванията, свързани с лихвите. Когато не се очакват промени на лихвените проценти се счита, че няма причина краткосрочните и дългосрочните проценти да се различават. В тази ситуация кривата на печалбата е хоризонтална. Ако обаче е съществувало очакване за покачване на лихвите, тогава инвеститорите в ДържЦКн, както и търсещите заемен капитал ще се поколебаят дали да се ангажират за дълъг период. По тази причина търсенето на дълга се измества от дългосрочния към краткосрочния пазар. Заемателите, от друка страна, са готови да заемат пари преди стойността да се повиши. По този начин, предлагането на дълг се премества от краткосрочния към дългосрочния пазар. В резултат търсенето на дълг нараства спрямо предлагането му за кратък срок. По този начин цената на краткосрочния дълг се повишава и печалбите падат. В същото време търсенето на дълг намалява спрямо предлагането за дълъг период и цената на дългосрочния дълг се понижава, а печалбите нарастват. При спадане на лихвените проценти се наблюдава обратен резултат.

Инфлацията също влияние върху основното равнище на лихвените проценти. Тя повишава лихвата, тъй като заемодателите искат да се защитят срещу загуба в реалната стойност на своите вземания, когато цените нарастват. Характерно е, че връзката между инфлацията и структурата на продължителността е слаба. Дотогава, докато инфлацията действа с постоянна норма и инвеститорите очакват тази норма да бъде поддържана, инфлационната надбавка също няма да се промени и структурата на продължителността няма да бъде повлияна. Ако обаче очакваната норма на инфлацията се промени, това ще окаже въздействие върху структурата на продължителността. Др особеност е ,че държавата може да предлага в различни периоди заем на данъкоплатците срещу непредвидими промени в нормата на инфлацията чрез емитирането на дългосрочни облигации, покупателната стойност на които ще бъде индексирана до ценовото равнище.

Изменения в срока. Структурата на продължителността на лихвените проценти е важен елемент на управлението на дълга. Важно значение има посоката, в която управлението на дълга в министерството на финансите очаква процентите да се променят. Ако се очаква процентите да нараснат, правният избор е да се заемат пари за дълъг период. Ако се очаква спад, решението е да се сключват краткосрочни заеми. Но вземането предвид на промените в очаквания лихвен процент не означава, че критерият за минимална лихвена стойност ще даде достатъчно задоволителни решения. Трябва да се отчетат и различията в поведението на инвеститорите. В крайна сметка правителството чрез контрола върху създаването на пари може да регулира равнището на лихвените проценти на пазара.
1. Заместването на емисията на заеми с емисия на пари води до силно увеличаване на ликвидността, което причинява нарастване на общото търсене и инфлацията до трудни за управление равнища.
2. При емитиране на дълг, а не на пари мобилизирането на ресурси за бюджета е един вид закупуване на ликвидност. Инвеститорите трябва да бъдат убедени да купуват облигации, а не пари.
3. Промяната на срока на дълга по време на изплащането му е ретриктивно, а скъсяването му - експанзионистично. Увеличаването на срока ще повиши дългосрочните проценти спрямо краткосрочните.
4. Краткосрочните адаптации. Всеки дългосрочен дълг предполага по-малък обем операции по изплащането, но това не е решаваща преценка. Краткосрочният дълг с определен размер оставя икономиката в по-ликвидно състояние и така може да доведе до увеличаване на нейната гъвкавост. В същото време дългът с по-голям срок може да доведе до неподвижност на националната финансова структура и до недостиг на капитали за осигуряване на необходимата ликвидност.
Една добре балансирана падежна структура е за предпочитане пред такава, която е почти изцяло дългосрочна или краткосрочна.

Пазар на дълговите ценни книжа. Дълговите ценни книжа са част от финансовите активи и в определена степен сделките с тях се определят от правилата на капиталовите пазари. Управлението на общинските дългове се доближава до това на частните инвеститори, които се опитват да обезпечат с краткосрочни и дългосрочни капитали пазара. Основната причина за заем на местно равнище е твърде различна от тази на републиканско равнище, където основната цел е стабилизацията на бюджетната политика. По отношение на предлагането,като част от пазара за дългосрочни капитали, общините не упражняват контрол върху условията на паричния пазар, при които те трябва да заемат пари. Най-доброто е да получат финансови ресурси при най-добрите условия, предлагани за момента.

Общинските дългове непрекъснато нарастват. Дългът предимно дългосрочен и може да визприема различни форми, включително обикновени облигационни заеми и специални приходни заеми, които се емитират от определени агенции или държавни предприятия. Печалбите от тези заеми се предоставят за финансиране на обслужването на дълга. Държавните и местни заеми са важен инструмент на държавната бюджетна политика.

Данъчно стимулиране на инвестициите в ДЦК. Държавата стимулира дълговото финансиране като позволява приспадане на лихвите от ДЦК от облагаемия доход. Държавните ценни книжа от определена група могат да донесат печалба, но тв е значително по-малка от тази на фирмените облигации. Подобно данъчно предимство отклонява финансовите ресурси към освободения от данъци пазар, като понижаваразхода, при който държавните и местните органи могат да сключват заеми. Тази форма на подпомагане е подложена критика в два аспекта:

**Данъчното облекчение пречи на равенството в структурата на данъка върху дохода. Получателите на висок доход, които имат право да приспаднат своята лихва от облагаемата основа, плащат по-нисък данък от другите. За предпочитане е тази помощ да се осигурява по начин, който не включва данъчни привилегии.

**Освобождаването на лихвата от данъци има за резултат формирането на по-малка печалба под формата на лихвени спестявания от страна на правителството, отколкото може да бъде осигурена от пряката субсидия, която включва същия разход. Причина за това е, че ефективният размер на субсидията за местните органи на властта се равнява на пределния данъчен размер на купувача от най-ниския разред на доходите, за когото стимулът е ефективен. Освен това на данъкоплатците от по-висок разред може да се представи облекчение в границите между средния и максималния данъчен размер в зависимост от техния разреден размер. Това е още една причина, поради която пряката субсидия е за предпочитане пред лихвеното облекчение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Държавните заеми като инструмент на бюджетната политика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.