Финанси - учебник (126 страници)


Категория на документа: Финанси


Финанси и финансова система

1. Теоретични основи на финансите
Както по своя характер, така и по съдържанието си финансите са парично отношение. Счита се, че произходът на понятието е от Finis, Finare, което означава край, завършък с парично плащане. По-късно - Financia - парично плащане на определен падеж или на определена дата; Finances - приходи на държавния бюджет, като след време към тях се причисляват и разходи на държавния бюджет. За първи път Financia възниква в Италия през 13 - 15 век. Днес под "Финанси" се разбира парични отношения, които изразяват процесите, свързани с формирането и разходването на фондовете на държавата, предприятията и индивидите.
Финансовите отношения са парични отношения, но не всички парични отношения са финансови. Финансовите отношения имат своя специфика, която ги отличава от останалите парични отношения, а именно:

 инструмент за разпределение и преразпределение на БВП и националния доход;

 изразяват отношения, свързани с формирането на парични фондове (бюджети) със строго целево предназначение;

 имат условно-безвъзмезден характер.
За възникването на финансите е необходимо съществуването на две предпоставки: възникването на парите и възникването на държавата.
Парите са предпоставка за възникването на финансовите отношения до толкова, до колкото те предопределят формата на тяхното съществуване. Държавата е абсолютно необходима, за да възникнат финансовите отношения.
Държава - това е институция, която поставя началото на цивилизованото човешко общество. Тя не произвежда нищо, а за да изпълни своите първични функции, на нея са й необходими средства. Държавата набира ресурсите си от стопанските субекти.
Именно в процеса на изземване на средствата от стопанските субекти и предоставянето им на държавата възникват финансовите отношения. Те възникват по повод на задоволяването на т.нар. колективни потребности.
Финансовите отношения възникват на две равнища: на макроравнище /държавни, публични финанси/ и на микроравнище /индивидуални финанси - финанси на фирми, предприятия и на семействата/.

2. Икономическа роля на държавата като основа за еволюцията на публичните финанси
В основата на публичните финанси стои държавата и нейните функции. Първоначално държавата се приема само като административно тяло, чуждо на икономиката. Според Адам Смит държавата е "едно необходимо зло", без което не може. Държавата, разглеждана само като административно тяло, не може да се меси в икономиката. Той определя квота от средства, които трябва да се предоставят на държавата за изпълнението на функциите й. Тази квота е в размер на 1/10 от БВП. Адам Смит определя и три правила, които придобиват класичеси характер и действат повече от 150 г. за финансово-икономическото поведение на държавата. Те гласят:
1) умерена стопанска дейност от страна на държавата;
2) неутрална спрямо конкурентните условия на пазара финансова политика;
3) уравновесен /балансиран/ държавен бюджет.
Световният икономически процес доказва, че пазарният механизъм не е в състояние да изведе икономиките, когато изпаднат в тежка икономическа криза, което налага активната намеса на държавата в икономиката чрез различни икономически стимули. Без намесата на държавата не може да се спре разрухата в икономиката.
Изразител на новите идеи в икономиката става Кейнс чрез своя труд "Обща теория на заетостта, лихвите и парите". Кейнс преобръща трите класически правила на Смит и те звучат така:
1) активна стопанска дейност от страна на държавата;
2) целенасочена регулативна финансова политика от страна на държавата;
3) дефицитен държавен бюджет.
Кейнсианските идеи водят и до съществени количествени промени в сферата на финансите. За да изпълни тези свои икономическо-социални функции, на държавата са й необходими повече средства /40 - 60% от БВП/.

Днес на практика е трудно да се изброят всички функции, които изпълняват съвременните държави. Все пак в литературата са общоприети следните, подразделени на две големи групи /имат много аспектен характер/:

1. Дейността на държавата по поддържане и облекчаване функционирането на пазарната система:

1) Осигуряване на правова база и обществена атмосфера, способтващи за ефективното функциониране на пазарната система. Правителствата трябва да регламентират законово "правилата на играта" в обществено-икономическия живот. Те приемат пакета от закони, на които се основават взаимоотношенията в социално-икономическия живот; трябва да поддържат полиция, която да следи за спазването на тези закони.

2) Създаване на антимонополно законодателство за защита на конкуренцията.

2. Дейността на държавата по засилването и модифицирането функционирането на пазарната система; за противодействието на пазарните провали:

1) Преразпределение на дохода и богатството. Пазарното стопанство води до голяма диференциация в доходите и богатството и поражда проблема за бедността. Държавата чрез своите финанси трябва да противодейства на това, което се осъщетвява чрез данъчната система, системата за социално осигуряване, държавните трансфери и пр.

2) Преразпределение /алокация/ на ресурсите. Ако се остави пазарното стопанство да разпределя факторите на производството, едва ли биха се получили оптимални продуктови, отраслови и териториални структури. Комерсиалният интерес би нарушил тази оптималност. Държавата трябва да въздейства върху пазарния процес.

3) Действие на държавата с цел стабилизиране на икономиката - чрез различни икономически лостове във връзка с въздействие върху инфлация, безработица, икономически растеж, икономически структури.
Функциите на финансите могат да се класифицират като: разпределителна функция, съдейства за разпределението на доходите; управленско-регулативна функция; контролна функция.
3. Финансова система и финансова политика
Финансовите отношения като парични потоци със специфична характеристика могат да се разглеждат като система с все по-нарастващо значение във възпроизвоствения процес. Финансовата система осигурява инфраструктурата на функционирането на финансовия сектор. Финансовата система се разглежда в два аспекта - икономически и институционален.
Разгледана чрез икономическия аспект, финансовата система е съвкупност от финансови отношения, на базата на които се образуват съответните фондове и се преразпределя обществената продукция. Финансовата система се състои от две структурни звена - фискалн1и отношения, които са финансови отношения, изразяващи приходите и разходите на публично-правните дела и нефискални отношения, разглеждащи приходите и разходите на физическите и юридическите лица.
Фискалните финансови отношения включват: държавни приходи, държавни разходи, държавен бюджет, извънбюджетни парични фондове, приходи и разходи на местните бюджети.
Нефискалните финансови отношения включват: приходи и разходи на предприятията, банков кредит и спестовност, застраховане, социално осигуряване, лизинг, международни финанси, семейно-индивидуални финанси.
Според институционалния аспект финансовата система включва всички институции и учреждения, чрез които се осъществява управление на финансови отношения. Съществуват централизирани и децентрализирани финансови институции.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финанси - учебник (126 страници) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.