Финансова система


Категория на документа: Финанси


Финансова система
1. Под финанси се разбират парични отношения които изразяват процесите свързана с формирането и разходването на фондове на държавата, предприятията и индивидите. За възникване на финансите е необходимо съществуването на две предпоставки: възникване на парите, възникване на държавата.
За да изпълнява своите функции на държавата са и нужни парични средства. Поради факта че тя няма тези нужни за нея средства тя си ги набавя от стопанските субекти. При предаването на паричните средства на държавата възникват финансови отношения. Тези отношения възникват по повод на задоволяване на така наречените колективни потребности. Финансовите отношения се проявяват в две равнища:на макро равнище (държавни((публични финанси)) ),микро равнище ( финанси на предприятия, фирми и семейства)
В основата на публичните финанси стои държавата и нейната функция.
Според Адам Смит държавата като административно тяло не трябва да се меси в икономиката. Смит определя квота от средства които трябва да се предоставят на държавата са да си изпълнява функциите. Тази квота е в размер на 1/10 от БВП. Адам Смит определя и три правила оито придобиват класически характер:
1) Умерена стопанска дейност на държавата
2) Неотрална финансова политика
3) Уравновесена(балансиран) държавен бюджет
Изразител на новите идеи става Джон Мейнър Кейнс чрез своя труд "Обща теория на заетостта лихвите и парите". Кейнс преобръща трите калсически правила на Смит и те звучат така:
1) Активна стопанска дейност на държавата
2) Целенасочена регулативна политика от страна на държавата
3) Дефицитен държавен бюджет
Според Кейнс за да изпълнява своите функции на държавата са и нужни 40-60% от БВП.
Функциите на финансите могат да се класифицират така:
1) Разпределителна-съдейства за разпределение на доходите
2) Управленско регулативна
3) Контролна

Финансовата система осигурява инфраструктура за функционирането на финансовия сектор. Тя се разглежда в два аспекта
1) Икономически
2) Институционален
От гледна точка на икономическия аспект финансовата система е съвкупност от финансови отношения на базата на които се образуват съответните фондове и се преразпределя обществе-ната продукция. Финансовата система се състои от две структурни звена:
1) Фискални отношения които по своята същност са финансови отношения изразяващи приходите и разходите на публично правните дела
2) Не фискални отношения разглеждащи приходите и разходите на физическите и юридическите лица.
Фискалните финансови отношения включват държавни приходи и разходи, държавния бюджет, приходите и разходите на месните бюджети. Не фискалните финансови отношения включват приходите и разходите на предприятията,банков кредит, спестовност, застраховане, социални осигуровки, лизинг, межд. финанси, семейно индивидуални финанси.

Според институционалния аспект финансовата система включва всички институции и учреждения чрез които се осъществява управление на финансовите отношения.
Съществуват централизирани и не централизирани финансови институции.
Централизираните финансови институции са министерство на финансите, БНБ, сметната палата. Министерството на финансите е подчинено на правителството, БНБ на парламента, а сметната палата извършва контрол на бюджетните средства. Децентрализирани институции са всички управления. Финансовата политика е сърцевината на всяка икономическа и социална политика. Тя представлява постигането на по-висока ефективност в процеса на набирането, разпределението и разхождането на финансовите ресурси.
Инструментите на фискалната политика са държавните разходи. Чрез тях се въздейства пряко върху пазара и данъчната система. Главната цел на общата финансова политика на държавата е повишаване на ефективността на икономиката като основа за подобряване качеството на живота. Според общите и характеристики финансовата политика може да бъде два типа.
1) Кенсианска финансова политика- характеризира се със силна държавна намеса за сметка на големи държавни разходи и високи данъци (пр.Скандинавските държави)
2) Либерална финансова политика- характеризира се със ограничаване регулативните функции на държавата, намаляване на държавните разходи, намаляне на данъците.

Публично стопанство и публични финанси- в съвременни условия публичните финанси се свързват най-вече с осигуряването на публични блага и ги предоставя за задоволяване на публични потребности.
Между частното и публично стопанство съществуват следните разлики:
Частните стопанства ползват собствен капитал и работят за печалба. Освен това при предлаганите от тях стоки и услуги съществува и делимост при потребяването на продуктите им.
При публичните стопанства е точно обратното, те набират своите парични средства чрез задължително и принудително плащане на данъци от данъчните субекти, при тях не съществува делимост, те не работят за печалба а за задоволяване на колективните потребности.
Публичните блага са за производството от частният сектор. Ако допуснем че публичните блага може да се заплатят следователно цената на публичните блага може да се разглежда като плащаните от индивидите данъци.
Съществуват два вида публични блага:
1) Чисти публични блага
2) Смесени (квази) публични блага
Чистите публични блага се потребляват общо съвместно от всички индивиди без да се намират в конкретни отношения. Квази публичните блага които също са предоставени от публичния сектор са персонифицирани ( за определени групи от хора ).
Те се финансират за сметка на три източника:
1) Бюджетни ресурси
2) Такси плащани от ползвателите
3) Бизнес сектора





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансова система 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.