Икономически и фискални проблеми. Рискове.


Категория на документа: Финанси


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

Курсова работа

ДИСЦИПЛИНА: Глобални проблеми на съвременността

НА ТЕМА: Икономически и фискални проблеми и рискове

Изготвил: Антоанета Иванова Николова
Ф.N.131532007
Специалност: Финансов и банков мениджмънт и маркетинг
Проверил: проф. д.ик.н. Анна Манолова Недялкова

В началото на годината Световният икономически форум публикува своя традиционен годишен доклад, в който очертава най-големите световни рискове през настоящата година.

Икономическите рискове, обществените рискове и рисковете за околната среда доминират в класацията.

Челното място се заема от риска от фискални кризи в някои от големите световни икономики. Въпреки усилията на много страни от еврозоната да контролират нивата на дефицитите и задълженията си, опасенията свързани с фискалните кризи, остават. Те също така се подхранват от високите нива на публичния дълг в Япония и САЩ, където политическите проблеми засилват опасенията.

Фискалните кризи могат сериозно да навредят на стабилността на световната икономика, според Световния икономически форум. Пет години след фалита на Lehman Brothers, фалитът на голям финансов механизъм или институция също фигурира сред десетте най-големи световни рискове през тази година, класиран под номер девет.

Развитието на положението в някои държави-членки на ЕС в последните години потвърди тезата, че фискалните предизвикателства и устойчивостта не бива да се разглеждат само през призмата на дългосрочния характер.

Един от най-притеснителните проблеми, според таз годишния доклад на Европейската комисия, е неравенството по отношение на доходите. То поражда опасения около Голямата рецесия и неблагоприятния ефект, която е имала над средната класа в развитите икономики, докато глобализацията доведе до поляризиране на доходите в развиващите се и в развитите икономики. Това все още е в сила, въпреки очевидния прогрес в страни като Бразилия и по-малките нива на бедност в няколко развиващи се страни в Азия и Африка.
Увеличаването на държавните дългове на някои от Европейските страни и рисковете за фискалната устойчивост е от решаващо значение в настоящия момент за страните от еврозоната и ЕС като цяло. Високите нива на дълг и/или значителните бюджетни дефицити трябва да бъдат преразгледани решително, така че да бъде осигурена бъдещата стабилност на публичните финанси. Това ще бъде ключът към възстановяването на поразклатеното доверие, както в националните правителства и европейските лидери, така и в самия съюз. Много важен момент е устойчивостта на публичните финанси на фона на въздействието на финансовата, икономическа и фискална криза.

В съответствие с препоръката на Съвета от 2012 г. България трябва да предприеме по-нататъшни стъпки за намаляване на рисковете за устойчивостта и адекватността на пенсионната система чрез уеднаквяване на пенсионната възраст за мъже и жени, както и чрез прилагането на по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност.

България е оценена със среден риск по отношение устойчивостта на публичните си финанси в дългосрочен план. Причината за това е застаряващото население, но като се има предвид ниското съотношение на дълга, има достатъчно налично време за адаптиране на политиките и съответно разходите, обвързани с покачващата се средна възраст на населението. Въпреки това съществуват някои индикации, че макрофинансите и конкурентоспособността в икономиката продължават да представляват потенциален риск. Акцентът трябва да бъде поставен върху продължаване прилагането на мерки за повишаване на устойчивостта и предотвратяване на потенциалните рискове от засилване на фискалната нестабилност в краткосрочен план. В противен случай нарастването на разходите, свързани с покачващата се средна възраст, ще допринесат негативно за балансирането на публичните финанси в дългосрочен план.

Основните тенденции в развитието на фискалния сектор в България в условията на паричен съвет са следните: Първо, бързо увеличаване на реалните бюджетни и в т.ч. данъчни постъпления, което води до трайна реализация на касови бюджетни излишъци до 2008 включително. Този процес се наблюдава от 1997 г. с въвеждането на паричния съвет. За разлика от това, през 1996 г. преди въвеждането на режима високата инфлация и финансова дестабилизация предизвикват стремително спадане на реалните приходи, което при относителната стабилност на необходимите разходи, води до увеличаване на бюджетния дефицит. През 1998 г. За първи път от началото на икономическите реформи в България се отчита бюджетен излишък. Данъчните приходи традиционно формират преобладаващата част от общите приходи в бюджета. В периода след 1998 г. се наблюдава подобряване на данъчната събираемост, затягане на митническия контрол, растеж на националната икономика, вследствие на което нарастват и бюджетните приходи в БВП. Важна роля имат и приходите от приватизация като източник на ресурси за финансиране на бюджетния дефицит. Те представляват неинфлационен източник на финансиране и не създават бъдещи разходи за бюджета, както е при използването на дългови инструменти.

Второ, провеждането на благоразумна фискална политика и поддържането на фискална дисциплина са основни предпоставки за поддържане на макроикономическата и финансова стабилност на страната. В условията на паричен съвет, първостепенен приоритет на правителството е поддържането на устойчиви публични финанси и на ниво на държавния и държавогарантирания дълг, осигуряващо дългосрочно изпълнение на Маастрихтския фискален критерий. Това е свързано с провеждането на рестриктивна фискална политика на МФ, по-висока отговорност при разпореждането и разходването на бюджетни средства, и повишена дисциплина и контрол при събирането на приходите.
Трето, намаляване на размера на разходите по държавния дълг. Политиката на МФ по управление на държавния дълг е насочена към намаляването на стойността на дълга, както в номинален израз, така и като процент от БВП. Това резултира в по-малки разходи за лихви и по този начин се реализира икономия на заделен от бюджета ресурс. Редукцията в съотношението "Консолидиран дълг/БВП" достига рекордно ниските 15.5% през 2008 г. и 15.6% през 2009 г., последвано от слабо увеличение до 16.7% през 2010 г. Намалението на този показател се дължи основно на спада в нивото на дълга на централното правителство. Механизъм за превантивен контрол върху размера на дълга са определяните в Закона за държавния бюджет (ЗДБ) ежегодно лимити за максимално допустим номинален размер към края на годината и максимален размер на новоемитиран дълг. Друг фактор за понижаване на разходите за лихви е низходящата тенденция на промяна на лихвените проценти в световен мащаб, в резултат на предприетите мерки за противодействие на кризата и стимулиране на икономикитев глобален мащаб. Предпочитанията на основните инвеститори в държавен дълг също оказват влияние върху размера на разходите за обслужване на дълга.
Четвърто, формиране и натрупване на значителен фискален резерв. Основните фактори за това са отчитаните големи касови излишъци и увеличаването на приходите от приватизация. Фискалният резерв на страната нараства дори и в годините, когато е извършено предсрочно погасяване на дългове към Световната банка и МВФ. Фискалният резерв е резултативна величина и се влияе от бюджетните приходи, пазара на ДЦК, получените външни и вътрешни заеми и бюджетните разходи. Той е сума на депозита на правителството в БНБ и салдата по бюджетни сметки в банките. Поради включването на преобладаващата част от фискалния резерв в правление "Емисионно" промените във фискалния резерв се отразяват директно на сумата на активите на паричния съвет, както и на преструктурирането на пасива на управление "Емисионно" на БНБ.
Финансирането на бюджетния дефицит е посредством намаляване на фискалния резерв и чрез емитиране на нов дълг, предимно на вътрешния пазар. Покриването на част от бюджетния дефицит със средства от резерва обаче може да създаде риск за стабилността, така че неговото използване би трябвало да бъде основано на цялостна стратегическа визия за развитието на икономиката на страната. В противен случай то може да доведе до практическата невъзможност в средносрочен план държавният бюджет да бъде балансиран.
Пето, стабилизиране на бюджетния дефицит с цел защита стабилността на паричния съвет. В условията на икономическата криза, чрез затягане на фискалната политика българското правителство цели поддържането на вътрешната и външната стабилност на страната.
Фискалната политика при паричен съвет е структурирана така, че когато БВП расте, първичният баланс също се увеличава, и обратно. Ограничаването на юджетния дефицит от една страна предпазва от голямо намаление на фискалния резерв, което рискува да остави под въпрос стабилността на паричния съвет. От друга страна, един прекомерен дефицит би довел до разклащане на външната стабилност на страната посредством загуба на доверие от страна на инвеститорите, растяща рискова премия и ограничен достъп до финансиране от международните пазари. Дълбоката финансова и икономическа криза води именно до разклащане доверието на инвеститорите към новите пазари и поради тази причина намирането на баланс между стимулирането на икономиката и поддържането на стабилен рисков профил на страната е основна цел на фискалната политика на страната.
Шесто, ефективно управление на държавния дълг. Благоприятното развитие на основните макроикономически показатели и провежданата разумна фискална политика от една страна, както и дългосрочните цели в сферата на икономическите процеси, свързани с членството на България в ЕС от друга страна, са факторите с най-голям принос за утвърждаването на основните насоки и приоритети на провежданата от МФ политика за управлението на държавния дълг. Управлението на държавния дълг в България се основава на:

а) контролирано увеличаване на размера на държавния дълг при запазване на референтните стойности на съотношението "Дълг/БВП" до 25%;
б) ограничаване разходите за обслужване на държавния дълг;
в) осигуряване на стабилни източници за безпрепятствено финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга при минимално възможна цена в средно и дългосрочен период и при оптимална степен на риск; г) раз- витие на пазара на ДЦК;

д) прилагане на рестриктивен подход при финансирането на проекти от публичния сектор чрез държавногарантирани заеми;
е)поддържане на координация и взаимна информираност между МФ, БНБ и Комисията за финансов надзор (КФН) в контекста на икономическата криза, както и на взаимоотношенията с Евростат и рейтинговите агенции.
Седмо, поддържане на ниски и устойчиви нива на правителствения дълг към БВП. Ако правителството няма достъп до заемен ресурс, то би прибягнало до емисия на пари (нелихвоносен дълг) и до използване на създадения сеньораж, с което практически се нарушават принципите на паричния съвет. Това е в основата на ключовата роля на разумната фискална политика за устойчивостта на паричния съвет и за финансовата и макроикономическата стабилност. В периода след въвеждането на паричния съвет трайно намалява делът на публичния дълг в БВП - в резултат на стабилния икономически растеж и разумната фискална политика. Спадът в отчетения размер на дълга се дължи основно на външния дълг.

Използвана литература:

1.Статия е резюме на изследването на Европейската комисия "Fiscal Sustainability Report 2012", публикувано на 18 декември 2012 г.. Резюмето е на Димитър Вучев, стажант в ИПИ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически и фискални проблеми. Рискове. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.