Курсова работа по финанси


Категория на документа: Финанси


 МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ

БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Бакалавъска програма Маркетинг и комуникации

Учебна дисциплина "Финанси"

КУРСОВА РАБОТА

"Същност и характерни особености на косвените данъци"

Изготвил: Проверил:

Ваня Стоева ф.н.19544 доц. Ренета Димитрова

София,

Декември 2013г.

В днешно време всяка държава определя вида на своята данъчна политика. В България данъчната политика е ориентирана към ту запазването стабилността на икономиката в условия на глобална криза, да стимулира бизнеса и инвестиционната активност. Политиката е насочена към намаляване дела на сивата икономика и борбата с укриване на данъци и на данъчните измами. Данъкът е сложна финансово-иконимическа категория и има различни аспекти и страни. Той е правна категория и има правна същност. Данъците, които имат за предмет на облагане на доходи и имущества са преките данъци, а тези чрез които се облагат определени стопански факти и събития се наричат косвени данъци. Това са данъци, които се определят и изчисляват на основата отделни, по-мако или повече случайни , неподдаващи се на предварително установяване и обхващане на стопанските събития, сделки и действия, също внос и износ, производство, покупко-продажба, извършване на услуги и прочие. С косвените данъци се утежняват доходите при тяхното изразходванеза покупка на стоки и заплащане на услуги, в цените на които предварително е включен данък.Привържениците на косвените данъци виждат предимството, защото те са пропорционални на потреблението. При наличието на косвени данъци, доходите се облагат двойно- веднъж при получаване и вторият път при изразходването им. При получаването на доходите те се облагат с подходен данък, а при изразходването им една част се изземва в бюджета под формата на косвени данъци, включени в цените на стоките и услугите. Тези данъци се подразделят на данъци върху потреблението и данъци върху оборота. Данъците на потреблението се свързват задължително със създаването на стойност, а не просто с акта на покупко-продажба. При оборотните данъци, се облагат именно правните актове(прехвърляне на собственост, преминаване на държавна или общностна граница и прочие). Друг главен белег на косвените данъци е наличието на така нареченият лавинен ефект. Ще дам нагледен пример: Недвижим имот за 100 хил. лв. е продаден три пъти на една и съща цена, преди той да стигне до крайният си купувач. Върху акта за прехвърляне се дължи данък в размер на 2% и стойността на недвижимото имущество. Следователно общата сума на платения данък ще бъде 6 хил. лв.. Ако този имот беде препродаден 51 пъти все за 100 хил.лв. преди да е стигнал до крайният си купувач, то платеният данък върху прехвърлянето ще надвиши стойността на имота. Тоест при данъците върху оборота се наблюдава лавинен ефект. Ще дам и още един пример: Ако се препродава стока, облагаема с данък върху добавената стойност(ДДС). Преди да е продадена на крайният потребител за 10хил.лв+ 2хил. лв. ДДС. Тя е била препродадена сто пъти между регистрирани по ДДС търговци на същата цена( 10хил.лв+ 2 хил.лв). Следователно общият платен данък ще е 2 000 лв. Така данъкът върху добавената стойност не предизвиква лавинен ефект. От това гласи, че данъците върху оборота не стимулират многократното препродаване на една стока, докато данъкът върху добавената стойност е неутрален по отношение броя на продажбите. При него пазарът решава колко пъти да се препродава една стока, а не данъчния законодател.

Косвените данъци обременяват много по-силно и тежко данъкоплатците с ниски доходи и са по-благоприятни за тези с високи доходи. Тези данъци са рентабилни, защото имат широка данъчна основа-реализираните обороти са от предмети за потребление. Така контролът върху тях е много лесен и ефикасен. Много често хората не подозират, че плащат косвени данъци, защото те са калкулирани в цените на купуваните от тях стоки и услуги. Аргументите в полза на косвените данъци са главно икономически. Привържениците на този вид данъци виждат предимство в тях, защото те са пропорционални на потреблението. Най-известните косвени данъци са данък върху акцизите, данък върху митата и данък върху добавената стойност. Акцизите са най-разпространеният вид косвени данъци. С тях се облагат предметите за лично и масово потребление, които се произвеждат и реализират вътре в страната. Те са калкулативен елемент и фактор на крайните продажни цени .Колкото акцизът е по-голям, толкова цените са по-високи. Облагането с акцизи в България е нормативно регламентирано със Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за виното и спиртните напитка, Закона за тютюна и тютюневите изделия, Данъчно-процесуалния кодекс. С акцизи се облагат още и алкохолните напитки, цигари, енергийни продукти , електрическа енергия. Облагат се с акцизи и юридическите лица, които са производители и вносители на акцизни стоки, също и тези, които извършват акцизни услуги. Данъчно задължени са лица, които: - лицата, за които е възникнало задължение по митническо законодателство по отношение на акцизни стоки; - лицата, които в нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, разпореждат се с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз; - лица, които са лицензирани складодържатели и регистрираните по Закона за акцизите и данъчните складове; Има и така наречените освободени от акциз крайни потребители и временно регистрирани получатели. Това са: - лица, които получават на територията на страната акцизни стоки, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба; - лица, които получават на територията на страната акцизни стоки, които са освободени за потребление в друга държава членка; - освобождават се и акцизни стоки, предназначени за дипломатически представителства и представителства на международни организаций, а също така и членовете на техния персонал; - акцизи, които са предназначени за въоръжените сили; - акцизни стоки, внасящи се с международни пощенски пратки, както и с личен багаж на пътници в рамките на разрешения внос; - алкохол, тютюневи изделия и цигари, кафе, които са закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди; - внасянето от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ; Производството на акцизни стоки се извършва само и единствено в данъчен склад. Към производството на акцизни стоки са наложени определени изисквания. Например по Закона за измерванията, за поставяне на бандерол върху опаковката и др. Данък върху добавената стойност (ДДС) Това е косвен и многофазен данък, с който се облагат много стоки и услуги. Това означава, че хората са задължени да внасят данък в бюджета на държавата. Съгласно действащият Закон ъ нас за данък добавена стойност (ЗДДС), субектите на облагането са регистрираните за целите на този данък лица. Всички юридически и физически лица, които имат оборот от стопанска дейност за изминалите 12 месеца в размер на 1,5 млн.лв., са са задължени да се регистрират за целите на ДДС. Могат да се регистрират и лица доброволно, на които стопанският оборот е по-малък и имат интерес поради включването им в системата на облагане. Колкото е по-широк обхвата на данъчно задължените лица, включващи и платци на данъци с много малки стопански обороти, толкова по-скъпо и трудно става администрирането на данъка. Постъпилите приходи от данъка се внасят в полза на държавния бюджет. Основата за облагане с ДДС е стойността на сделките със стоки и услуги, които се извършват по занятие. Целта е да има приходи в рамките на независима икономическа дейност, в това число и при търговските сделки на лица със свободни професии. Има и сделки, които не се облагат с данък добавена стойност. Това са сделките за износ и така наречените освободени сделки. Необлагаема е тази сделка, която не извършва стопанска дейност и мястото на изпълнението и не е на територията на страната или страната по сделката не е регистрирано лице. - освободената сделка е тази, при която отговарят изискванията за сделка-предмет на облагане с данък върху добавената стойност, но по определени причини законодателят е приел , че тя ще е изключена от обхвата на данъка. Такива сделки са: - отдаване под наем на земя и сгради; - прехвърляне на собственост върху земя; - застрахователни, финансови, образователни; - доставки свързани със здравеопазване, които са точно определени от закона; - доставки , които са свързани със социялни грижи и осигуряване; - достваки сързани с култура-продажба на билети за цирк, концерти, музеи, библиотеки и др; - доствки на застрахователни услуги; - достваки на пощенски услуги; Характерно за този вид сделки е, че изпълнителят по тях, дори и да е регистриран, не начислява даък върху добавената стойност. Същевременно за платеният от него данък при покупки, които са свързани с производството и доствката на стока или се извършва услугата - предмет на свободна сделка, той няма право на данъчен кредит. Много често се освобождават от данък върху добавената стойност и определен кръг стоки и услуги. Ще дам следния пример: Освобождаването за срок от три години от влизането на Закона за дънък върху добавената стойност в сила на сделки, които имат за предмет- млякото, хляба, водата , електроенергията, топлоенергията, въллищата и дърватаза огрев на населението, също така и учебниците и медикаментите. - сделките за износ - това са особен вид освободени сделки. Обикновенно стоките, които се изнасят подлежат на облагане с косвени данъци в страната, в която се потребяват. При условие, че износът не еосвободен от данък , затова тези стоки биха могли да се облагат двойно. Особенното при износа на тези стоки се състои в това, че за изнесените стоки се ползва правото на данъчен кредит. Има три метода, по които да се определи данъка върху добавената стойност. Първият е : - метод на събирането- той се изразява в определянето на добавената стойност, като се съберат всички нейни елементи - лихви, печалби, заплати. И така данъкът се изчислява в процент към отделните добавени компоненти или към сбора им. Вторият е : - метод на изваждането- при този метод , обект на облагане с данък е добавената стойност. Която е установена, като разлика между общата сума на продажбите за определен период от време и покупките направени от същият период на време. Тези два метода не са намерили трайно приложение с практиката, именно защото се затруднява определянето на данъчната основа. При облагането на общите разлики се губи връзката между конкретния предмет на облагане и размера на данъка. Също така и невъзможността да се приложи повече от една данъчна ставка. Третият метод е : - метод на данъчен кредит (фактурален модел)- това е наи-прилаганият модел в страната ни. При този метод добавената стойност не се облага пряко. Основата за да се изчисли данъка е стойността на стоката. Данъкът, който трябва да се внесе в бюджета се определя от данъчно задълженото лице , като разлика между изчисленият и включен в продажната цена на стоката и платеният данък при покупката на вложените в нея материали и суровини. Тази установена сума за внасяне съответства на данъка, който е изчислен само върху добавената стойност на продаваната стока. Размерът на данъка се определя, като върху стойността на сделката или стоката се начисли данъчна ставка в размер на 20%. Изключение правят нощувките, които са предоставени от хотелиерите в рамките на организираните пътувания. Такива се облагат със 7%(чл.66), и облагаемите и нулева ставка доставки. Облагаеми с нулева ставка доставки са: - доставки на стоки, които са превозвани извън територията на Общността ( износ); - международен транспорт на пътници и стоки; - достваки,които са свързани с международен транспорт- доставки на стоки за снабдяване на храна, напитки, резервни части и др.; - доставки, които са сврзани с международен стоков транспорт- товарене, разтоварване, укрепване на стоката, митническо оформяне и прочие; - доставки при обработката на стоки- това са услуги, които представляват работа по стоки, като обработка, поправка или преработка на стоки; - доставки свързани с безмитна търговия; - достваки на злато за централните банки; Възприетата в страната единна данъчна ставка, цели да постигне по-висока ефективност на данъка. Наличието на две или повече ставки изисква стриктен контрол и отчетност. Данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъците си по получените от него облагаеми стоки или услуги. Ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит има в следните случаи: когато придобитите стоки или услуги са предназначени за извършване на освободени доставки. Те са предназначени за безвъзмездни доставки и дейности, които са различни от икономическата дейност на лицето. Също и за развлекателни цели. За внесен или нает лек автомобил или мотоциклет. Мита Митата са древна форма на косвени данъци. Те са парично плащане на юридически и физически лица, които изнасят, внасят или транзитно преминаващи стоки. Там плащането има задължителен характер. Главното задължение е да се регулира международния търговски обмен, а не за да се задоволяват фискалните потребности на страната. Когато вносните мита са високи се възпрепятства вносът на стоки и така се защитава националното стопанство от чужда конкуренция. Така се създават условия за развитие на собствено производство. Това е главното или икономическо предназначение на вносните мита (облагане на вносни стоки). Митата са една от малкото приходни форми, при която основна позиция заеме икономическата функция на облагането. Митата изпълняват три функций: - икономическа функция; - защитна функция; - фискална функция; Икономическата функция на митата се изразява с това, че се регулират външнотърговските отношения на страната. Защитната функция намира приложение, като предпазва националния пазар и производителите ни от вноса на конкурентни стоки. Могат да се въвеждат изравнителни мита за стоки, чиито внос причинява вреди на националното стопанство. Фискалната функция има за цел да осигури парични средства, които да попълват бюджета. Значението на тази функция е доста намалено. Основно митата се разделят на вносни и износни. С вносните мита се облагат стоките, които влизат в страната. С износните мита се облагат главно стоки, които се изнасят от страната. Тези мита имат някои характерни особенности - прилагат се само за определена група стоки и тяхното действие е за определен период от време. В зависимост от преследваните цели митата могат да бъдат: - фискални - с тези мита се осигуряват средства в държавния бюджет; - забранителни - с тях вносът става невъзможен; - антидъмпингови - с тези мита се противодейства на дъмпинговите цени при вноса на определен вид стока; - статистически - с тях се отчита и обхваща външната търговия; - протекционистични (предпазни) - с тези мита се създават по-благоприятни за местното производство. Размерът на тези мита е доста висок; - преференциални - те имат за цел да се облекчи вносът на стокиот определени страни. Тези мита имат доста нисък размер.

Повечето от аспектите за използване на митата се определят от действащата митническа тарифа. Според Закона за митниците, тарифата включва:
- Комбинирана номенклатура на Република България;

- Всички други номенклатури, които частични или изцяло основани на Комбинираната номенклатура или добавя подразделения към нея;

- Преференциялни тарифни мерки, включени в споразумения, в които Република България е страна и предвиждат преодставянето на преференциално тарифно третиране;

- Автономни мерки, въвеждани от Министерски съвет, с които временно с променят действащите вносни или износни митни сборове спрямо определнеи стоки.

Размерът на митата е установен със Закона за митниците - чл.24, ал.2, според който правото да определя митническата стойност и митата е предоставено на Министерски съвет.

Митническата политика в нашата страна е регламентирана с няколко нормативни документи:
- Закон за митниците и Правилник за прилагане на Закона за митниците;
- Устройствен план на Агенция "Митници";
- Валутен закон;
- Закон за административните нарушения и наказания;
- Закон за експортното зстраховане и други.

Заключение.

В заключение може да се каже, че косвените данъци се плащат от крайния получател на стоката или услугата, понякога без да се дори да се съзнава това. Основната същност на косвените данъци е попълването на приходната част от държания бюджет.

Използвана литература:
1. Газдова Т., Данъчно облагане.Застраховане, 1994г.
2. Калчев Е., Данъци и данъчно облагане , 2010г.;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Курсова работа по финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.