Персонално финансово планиране – проблеми и решения


Категория на документа: Финанси




Доклад
по дисциплината
"Персонални финанси"
На тема
"Персонално финансово планиране - проблеми и решения"

Изготвили:

Персоналното финансово планиране е философия, която позволява достигане на финансови цели и по този начин реализира индивидуалните потребности и желания. Самият план има различен обхват и съдържание и играе важна роля в управлението, т.к. промените, съпровождащи жизнения цикъл на човека са основни фактори, оказващи константно влияние върху персоналното финансово състояние. Следователно процесът на персонално финансово планиране не е стандартен, въпреки че се прилага за лица от всякаква възраст, ниво на доход, всякакъв начин на живот и всякаква големина на семейството.
Процесът на персонално финансово планиране логично изисква отговор на три базисни въпроса: каква е моментната финансова ситуация на домакинството, как следва да се промени тази ситуация след определен период от време, по какъв начин да се постигнат желаните резултати. За практически цели процесът на персонално финансово планиране може да се сведе до следните основни стъпки:
> анализ на настоящата ситуация
> дефиниране на финансовите цели
> формулиране на конкретни мерки за постигане на желаните цели (план за действие)
> последователно прилагане на набелязаните мерки
> контрол на персоналния финансов план
Първият етап от процеса на планиране изисква задълбочен анализ на настоящата персонална и финансова ситуация. В тази връзка е необходимо да се установят и степенуват личните приоритети (семейство, кариера, обществено влияние, материално благополучие, образование) и предпочитания (динамичен, спокоен, балансиран начин на живот). На този етап от процеса на планиране индивидът или домакинството следва да анализира и финансовите аспекти на настоящата ситуация, в т. ч. размер на разполагаемия доход, общ обем на наличните спестявания, доходност на осъществените инвестиции, структура на разходите, възможности за оптимизиране на данъчните плащания.
Вторият етап от процеса на планиране се заключва във формулирането на цели с определен времеви хоризонт и определяне пътя за реализацията им. В зависимост от времевия период целите могат да бъдат:
* Краткосрочни, когато финансовите цели да в рамките на година (почивка или закупуване на електроуред);
* Средносрочни, финансовите цели са в рамките между една и десет години (образование);
* Дългосрочни, финансовите цели са осъществими над десет години (жилище).
Планирането се явява един от най-ефективните начини за оптимизиране, респективно понижаване на разходите на субектите, както и средство за координация на персоналната активност. В този смисъл финансовият план подпомага разкриването на несъответствията между настоящото и бъдещото финансово състояние, а съдържащите се в него цели следва да са специфични за всеки индивид, измерими, приложими и постижими. При всяка промяна във финансовите цели е необходима и промяна във финансовия план в съответствие с настъпилите корекции.
Определянето на стратегическите цели се приема като начало в процеса на съставяне на персонален финансов план и персонален бюджет. Така се акцентира върху основните дългосрочни намерения на домакинствата в различни сфери на интерес, което да послужи като основа за дефиниране на по-конкретни и относно определени цели. Именно за това установяването на стратегически цели служи като водещ механизъм при формиране на първоначалната структура на персоналния бюджет. От друга страна оперативните (краткосрочни) цели, като по- честен и конкретен израз на поставените стратегически цели, следва да бъдат реалистични и постижими по отношение на очакваните резултати. В сравнение със стратегическите цели , оперативните трябва да бъдат в по-голяма степен гъвкави по отношение на сроковете за приключването им, особено с оглед на динамиката на вътрешната и външната среда. Стратегическите или дългосрочните финансови цели са важна част от персоналния финансов план.
На трето място, процесът на планиране изисква формулиране на конкретни мерки за достигане на желаните цели. На този етап следва да се решат редица въпроси от практическо естество. Част от тях включват: избор относно съотношението между работа и свободно време, избор относно съотношението между потребление и спестявания, избор на конкретен спестовен, инвестиционен или застрахователен продукт. Налага се заключението, че формулирането на мерки за достигане на желаните цели изисква задълбочени финансови познания. Теорията на персоналните финанси препоръчва решенията на домакинството да бъдат консултирани с професионалисти в областта на банковото и застрахователното дело, корпоративните финанси, данъчното и осигурителното законодателство.
За да е пълен плана за действие трябва да се уточнят основните компоненти.
Оценката на риска е един от тях и включва идентифициране на неблагоприятните последици и въздействия при неизпълнение на целите и идентифициране на обстоятелствата, при които те биха се проявили. Оценява се вероятността от настъпване на неблагоприятни събития, нежеланите резултати, които те биха породили и съответната цена за преодоляването им. Оценката на риска може да има количествени и качествени измерения. Да се управлява риск, означава да се предвидят възможните варианти за промяна в стойността на даден параметър, с цел да се уточни посоката на развитие и мащаба на промяната. Оценката на риска изисква разработването на стратегия и алтернативни планове за "смекчаване" на очакваните неблагоприятни промени и минимизиране на потенциалните негативни ефекти. Тук може да бъде изведено правилото, че колкото е по-висок приоритетът на една цел, толкова по-висока е степента на риск нейното не сбъдване да окаже влияние върху останалите цели с по-нисък приоритет.
С цел справяне с непланирани събития не е достатъчно персоналният финансов план да е гъвкав, необходимо е да осигурява ликвидност. Ликвидността е възможността за използване на паричния ресурс в момента,в който има потребност от него. В повечето случаи обаче хората не са в състояние да предвидят неблагоприятни събития като болест, загуба на работно място и др. подобни. В тази връзка е необходимо поддържане на определен резерв, обезпечаващ персоналната ликвидност- средства по разплащателна сметка в банка, средства за спестяване, кредитна карта и др.
В непредвидени ситуации обаче много често персоналната ликвидност се оказва недостатъчна- т.е. наличните парични средства не съответстват на възникналите разходи. В този случай, ако ликвидността не е достатъчна за покриване на неочаквани събития, то личната застраховка е тази, която покрива разходите при по-сериозни инциденти и осигурява финансова защита.
По- нататък във финансовия план трябва да се акцентира и върху персоналните инвестиции- паричен ресурс, заделен за инвестиране, анализиране на възможни инвестиционни алтернативи,оптимално ниво инвестиционния риск. Важно е да се търсят отговори по отношение на рационалното използване на финансовото състояние на рационалното използване на разходите с оглед увеличаване на възможността за повече спестявания; пренасочване на инвестиции към финансови инструменти с по-висока доходност и др.
Четвъртият етап от процеса на планиране включва практическа реализация на набелязаните мерки. Основните проблеми, възникващи на този етап, обикновено са свързани с необходимостта от промяна в потребителските навици или са следствие от невъзможността последователно и дисциплинирано да се следва набелязаната стратегия. Често допускани от домакинствата грешки са: липса на спестени средства за покриване на извънредни разходи, инвестиционни решения, базирани на ретроспективен анализ или повлияни от реклама, недостатъчно застрахователно покритие на собствеността, липса на завещание, подценяване важността на данъчното планиране.
Редовното актуализиране на финансовия план в съответствие с променящите се персонални и/или икономически условия се дефинира като пети, последен етап на планирането. Логично е, измененията в дохода, семейния статус, работното място, здравословното състояние, данъчна политика, нива на лихвените проценти и др. да наложат преосмисляне или отлагане осъществяването на определени цели. Препоръчително е финансовият план да се анализира и коригира поне веднъж годишно.
Финансовото планиране позволява да се направи оценка за съвкупния ефект от персоналните инвестиционни и финансови решения за един по-дълъг период. По този начин могат да се намалят рисковете и неочакваните събития и да се осигури по-стабилно развитие. Във връзка с това се налага непрекъснат анализ на взаимодействието между вариантите за инвестиционни и финансови решения; предвиждане на бъдещи последици от настоящите решения и избягване на непредвидени ситуации.
Установяването на финансовото състояние и формулирането на целите са основни предпоставки за успех. Те осигуряват баланс между разходи и спестявания и подпомагат ефективното управление на персоналните финанси. И т.к. хората са различни по отношение на образование, здраве, работа, семейно положение, кредитна задлъжнялост и т.н. персоналните финанси се разглеждат на база различията, ценностите и финансовите възможности на всеки индивид.

Използвана литература:
"Персонални финанси" - Теодора Димитрова





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Персонално финансово планиране – проблеми и решения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.