Публични блага. Икономическа природа на публичното благо.


Категория на документа: Финанси


Въпрос №24
Публични блага. Икономическа природа на публичното благо. Таксономия на публичните блага. Ефективно доставяне на публични блага. Публичен избор.

Публични блага - При понятието чисто публично благо е налице особен вид вторичен ефект: потреблението на това благо от индивида Х не намалява количествата, които са достатъчни за индивида У и за останалите членове на обществото. От тук могат да бъдат извлечени две основни характеристики на чистите публични блага: първата от тях е, че нито един икономически агент не се изключва от потреблението им, а втората, че не възникват допълнителни разходи при включването на някой допълнителен индивид към това потребление.

Анализът на Пигу относно ефективното разпределение на ресурсите при произвидството на публични и частни блага се съдържа в дискусията му за нормативните принципи на данъчното облагане. Той приема, че всеки индивид получава положителна полезност от потреблението на публичните блага. Същевременно, данъчните плащания за финансиране на тези блага пораждат отрицателна полезност за индивида, защото по-малките доходи намаляват възможното потребление на частни блага и следователно извличаната от тях полезност. Всъщност, тази отрицателна полезност представлява алтернативните разходи (пропуснати ползи), причинени от намаленото потреблениена частни блага.

За всеки индивид е ефективно предлагане на публични блага се осъществява в точката, в която пределната полезност от отреблението на общественото благо се изразява с пределната полезност от данъчното плащане. От тук като се приложи общия принцип за равни пределни полезности се получава оптималното разпределение на потребителския бюджет между всички частни и публични блага.
Анализът на Пигу страда от няколко недостатъка:
1.той се базира на концепцията за кардиналната полезност
2.дори всеки индивид ефективно да разпредели бюджета си между публични и частни блага, тро не съществува механизъм, по който да бъдат агрегирани тези индивидуални разпределения.
При подхода на Пигу е възможно обществото като цяло да се намира в равновесна ситуация, но отделният индивид да не бъде в равновесно положение. За Пигу отговорът на въпроса за данъчното бреме се основава върху индивидуалната готовност за плащане т.е. сумата, която индивидите са склонни да платят за да придобият определено количество от публичното благо. Да приемем, че индивидите имат различна готовност за плащане по отношение на публичното благо Х. Следователно те трябва да се обложат с различнен по размер данък. Тук се проявява един от основните принципи на данъчното облагане: според възможността или гототвността да се плати. Той именно превръща държавата в преразпределител на индивидуалното благосъстояние.
Ефективно доставяне на публичните блага
I.Анализ на частичното икономическо равновесие

Частчният равновесен анализ разкрива зависимостите между две променливи величини, докато влиянието на другите фактори се приема за неизменно. За нуждите на анализа приемеме, че променливите са цените на благата и количеството на благата, а като дадени величини - потребителският вкус, потребителският доход и цените на останалите блага.

На графиката е предствен равновесният анализ на дадено публично благо. Da и Db са криви на търсене на индивиди А и В. Самюелсън ги нарича криви на псевдо търсенето, защото при построяването им се предполага, че всеки индивид съвсем точно разкрива своята готовност за плащане за определено количество от публично благо. Никой не може да бъде изключен от потреблението на публично благо. Това означава, че ако на даден индивид се предостави на разположение дадено количество от публично благо, то се предоставя разположението на всички останали индивиди. Общата готовност за плащане на публичното благо се плучава чрез вертикално събиране на кривите на индивидуалното търсене. Получава се DD - общото търсене на публичното благо и SS - на предлагането.

Равновесното количество от публичното благо се получава при пресичане на кривата на общото търсене DD с кривата на предлагана SS, т.е. неговият размер е OQ. Общата равновесна готовност за плащане ще е ОР = ОРА + ОРВ . В равновесната точка общите получени приходи се изравняват с общите получени разходи за производството на благото. Всеки индивид приеме количеството като дадено и се адаптира към това чрез цената, т.е. чрез своята готовност за плащане. При публичните блага е налиьце тогава, когато общата готовност за плащане за определено количество от общественото благо се изравни с цената, по която производителите са готови да предложат точно това количество благо.

Цената, която даден индивид е готов да заплати за определено количество от публичното благо е пропорционална на пределните потребителски ползи, извличани опт неговото потребление. Ако тази цена се разглежда като данък, то тогава частичният равновесен анализ предполага използването на данъци според ползата за финансиране на частните публични блага. Тук се окрива принципа на данъчното облагане според ползите.
Условието за ефективност на публичните блага изисква:

1. сумата от индивидуалните цени р да е равна на пределните производствени разходи МС или Σ pi = MC. Тези цени са индивидуализирани или още персонализирани цени на публичното благо (цени по Линдау).

2. ценова дискриминация на потребителите като допълнение към първото условие, т.е. Σ MRi = MC. За достигането на децентрализирано или доброволно равновесие на пазара на публичните блага се използва така нареченото равновесие по Неш. Според него, всеки индивид определя своето търсене на публични блага без да се еъобразява с решенията на другите, т.е. разглежда ги като дадени. Равновесието по Неш е налице тогава, когато нито един индивид няма интерес да промени стратегията си при условие, че и другите не променят своите. Когато даден индивид вземе решение относно дела си във финансирането, той не отчита изгодите, които получават останалите икономически агенти от собственото му решение. Ако така правят всички индивиди, то обществото като цяло ще отделя по-малко средства за финансиране, отколкото го изисква оптималното по Парето разпределение.
II. Анализ на общото икономическо равновесие
Частичният равновесен анализ е ограничен до наличието само на едно публично благо, тъсенето и предлагането, на което е в зависимост от две величини (P и Q). всички останали фактори се приемат за неизменни. Общият равновесен анализ се разглежда в ситуация, в която съществуват много публични и частни блага, както и много пазари.
За да се изведат условията за оптималност по Парето в условията на много блага и много пазари е необходим стандартен модел на икономика, в която има 2 индивида и две блага. Въвеждат се следните предпоставки:

1. съществуват 2 блага за крайно потребление - частно благо Х и публично благо G

2. проиизводствените възможности на икономиката са дадени

3. вкусовете (функциите на полезността) на 2 потребителя също са дадени
Проблема се състои в това да се намерят онези относителни цени и количества от 2 блага Х и G, които изпълняват условието за оптималност. Това е задачата на общото пазарно равновесие. A и B са индивидите A1 и A2 са кривите на безразличие за индивид А по отношение на благата X и G. B1, B2 и B3 са съответно за индивид B. XA-количеството, което индивид A потребява от частното благо. XB-количеството, което индивид B потребява от частното благо. FF-крива на производствени възможности. При дадено равнище на полезност за индивид B, която може да достигне А? Придвижваме кривата на безразличие В2В2 върху кривата на производствените възможности FF, за да отговориш на въпроса. Така се определя множеството от публични и частни блага, с които може да разполага индивид А. Това множество се представя от кривата на потребителските възможности ТТ за индивид А. В т.Р индивид В потребява G1 единици от публичното благо и ОХ1 единици от частното благо. Докато В потребява цялото количество от частно благо, индивидът А няма да потребява нищо от това благо. И така като с частното благо G1 разполагат както А, така и В, това определя точка Р1 от кривата ТТ.
Така А не потребява нищо от частното благо, но потребява G1 единици от публичното. Следователно кривата от потребителските възможности ТТ представлява съвкупност от комбинации между публично и частно благо, което може да потребява А, при условие че на определено равнище е задоволено потреблението на индивид В. Катосе движим по кривата В2В2 и кото я изваждаме вертикално от FF ние получаваме серия от комбинации между частното и публичното благо, които може да потребява индивид А. Комбинацията между Х и G, която максимизира функцията на олезност на А при условие, че В остава на кривата на безразличие В2В2 се задава от допирната точка на кривата на потребителските възможности ТТ със съответната крива на безразличие А. Това не е точката, в която ТТ има максимум. В т.М индивид А не е възможно да достигне по-висока крива на безразличие без да влоши положението на В. Следователно комбинацията представена от т.М и комбинацията предоставена от т.N представлява оптимално по Парето съчетание между публичното и частното благо. Следователно като условие за оптималност по Парето може да се запише: наклон на кривата на производствените възможности FF = наклон на В2В2 + наклона на А1А1 или
MRT = MRSA + MRSB
MRT- е пределна норма на продуктова трансформация между Х и G,
MRSA и MRSB, са пределните норми на заместване между Х и G, съответно за индивидите А и В, т.е.

Условието за ефективно осигуряване с публични блага, когато имаме и частни и публични блага и много на брой индивиди, изисква сумата от пределнити норми на заместване да е равна на MRT. Ако пределната норма на заместване отразява пределната изгода, която даден индивид получава от пределното нарастване на количесвото публично благо, то пределните изгоди за всички индивиди трябва да бъдат сумирани, защото всеки потребява публично благо.
Оптималното по Парето осигуряване с публични блага изисква множество от индивидуални цени, чието сумиране по всички потребители дава пределните производствени разходи. Това е същият резултат, който беше изведен и при частичния равновесен анализ.
Смесени блага - притежават характеристики, които са присъщи както на публичните, така и на частните блага. Така например при образователните и здравните услуги съществува елемент както на лична(частна) изгода за всеки индивид от потреблението им, така също и елемент на публичната изгода за останалите членове на обществото. Отчитането на външния ефект в потреблението на дадено частно благо формира друга равновесна позиция и друг модел за неговото финансиране в сравнение с частните или чистите публични блага. Служи като отправна точка за решението на много казуси в съвременната стопанска действителност. Смесените блага са обект на анализ в икономиката на публичния сектор, защото имат отношение към благосъстоянието на отделни групи или на цялото общество.
Клубни блага - съществуват много малки примери за тези блага. Наличието на обществен елемент в производството и потреблението на много блага ги превръща на практика в смесени блага. Много от благата са неделими и индивидите могат да ги потребяват едновременно само до капацитета на тяхното предлагане. След това благата стават неизползваеми, именно поради големия брой индивиди. Обикновенно съществува някаква технология на изключване, благодарение на която се фиксира цена за използване на благото. Тези случаи се анализират в контекста на общата теория на клубовете, разработена от Бюкенън. Целта на даден клуб е да оползотвори икономиите от мащаба, да разпредели между членовете си разходите за производството на някое недлимо благо и да удовлетвори склонността за кооопериране с други индивиди, имащи подобни предпочитания. Теорията на клубовете се използва при анализа на свръхнаселеността и за определяне на такси, които да оптимизират потреблението на дадени блага от дадена група, както и за фиксиране на оптималния размер на дадена група, когато е необходимо да се потреби дадено благо с ограничено предлагане.
В реалността се проявяват 2 подхода към формирането на клубни общности:
1. пазарен - при него се стига до естествено равновесие между плащаните такси за участие в клуба и извличаните изгоди от потреблението на клубните блага.
2.административно - регулативен - при него предварително се фиксира размера на клуба, както и критериите за членство. Те имат професионален или социален характер, който ограничава достъпа до тях.
Публичен избор.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публични блага. Икономическа природа на публичното благо. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.