Разпределение на данъчното бреме


Категория на документа: Финанси



Университет по национално и световно стопанство
гр. София - 2011г.

Курсова работа:

Разпределение на данъчното бреме

Проверил: Гл.ас. П.Митев
На пръв поглед данъчното бреме се понася от вносителя на данъка, но в действителност разпределението на данъчното бреме изобщо не зависи от това кой внася данъка в приход на фиска. Според конкурентните условиея на пазара вносителят на един данък може:
Да прехвърли цялото бреме на внесения данък върху други субекти;
Да прехвърли само част от данъчното бреме;
Да не успее да прехвърли нито стотинка и да понесе цялото бреме.
1. Анялиз на чатично равновесие
Вниманието е концентрирано върху отделния пазар на стоката, която се облага с данък.
1.1. Данък върху физическата единица.
Това е относително стара техника. При него данъчната основа се дефинира във физически единици (метри, литри, бройки), а данъкът се фиксира в абсолютна сума за 1 физ. eдиница. Тези данъци не зависят от цените на стоките и услугите, които са обект на облагане.
Ще разгледане конкурентния пазар на вино, който функционира самостоятелно, без да изпитва влияние на другите пазари (фиг. 1). Държавата въвежда данък вурху виното, с който задължава производителите да плащат 1лв. за всяка продадена бутилка. Независимо, че данъкът се събира от продавачите, те успяват да коменсират част, чрез повишаване на пазарната цена.
Pв = Ps + T
Общият месечен приход от данъка (Тт)=Т.Q
От този пример става ясно, че съществува разлика между законово и действително икономическо разпределение на данъка. Тази разлика се дължи на феномена "прехвърляне на данъка", който всъщност е трансфер на данъчнто бреме. Този трансфер се осъществява чрез промяна в цените на стоките. Един данък може да бъде прехвърлен "напред" или "назад". Прехвърлянето "напред" е трансфер на данъчното бреме от продавачите, които са задължени с данъка, към купувачите чрез повищаване на пазарната цена на облаганата стока или услуга. Прехвъркянето "назад" е трансфер от купувачите, които са задължени с данъка, чрез намаляване на пазарната цена.( фиг. 2)
Извод: При равни други условия съществени промени в нормативния регламент не влияят върху икономическото разпределение на данъчното бреме.
Кои са факторите, които детерминрат реалното разпределение на един данък?
>Конкретната "конфигурация" от пазарните криви на D и S, която зависи от тяхната ценова еластичност.
Ценовата еластичност на търсенето (Ed) разкрива степента на чуствителност на търсените количества към промените в цената. Тя се измерва чрез процентно именение на търсеното количество в резултат на процентно изменение в цената. Ed е отрицателна величина или нула.
Ценовата еластичност на предлагането (Es) изразява степента на чуствителност на предлаганите количества от дадена стока или услуга към промените в нейната цена.
При първия случай, данъкът в размер на Т лв. е наложен върху продавачите. Понесеният от купуеачите данък ще зависи от степента, в която при различните значения на Ed и постоянна Es=1 продавачите успяват а прехвърлят данъчното бреме. (фиг. 3)
- Ed>1 еластично търсене
- Ed=1 единична еластичност
- Ed>1 нееластично търсене

Извод: Когато ценовата еластичност на търсенето намалява, при равни други условия частта на данъчното бреме, понесена от купувачите, нараства.
По аналогичен начин можем да покажем как се променя разпределението на данъка при изменение на Es и постоянна Ed=1. Да допуснем, че вносители на данъка са купувачите. Понесеният от продавачите данък зависи от степента на еластичност на предлагането. (фиг. 4)

- Ed>1 еластично предлагане
- Ed=1 единична еластичност
- Ed>1 нееластично предлагане
Извод: Когато ценовата еластичност на предлагането намалява при неизменна еластичност на търсенето, частта от данъчното бреме, която понасят продавачите, нараства.
Крайни варианти (при положение, че с данъка са задължени продавачите):
*Когато продавачите успяват да прехвърлят тежестта на целия данък.
- При съвършенно еластична крива на на S, когато купувачите понасят тежестта на целия данък. (фиг. 5)
- При абсолютно нееластична крива на D купувачите отново понасят целия данък. (фиг.5) ( повишават цената и прехвърлят данъка)
* Когато продавачите не успяват да прехвърлят данъчното бреме и изцяло го понасят (фиг.6)
- При абсолютно нееластична крива на S
- При съвършенно еластично D ( не успяват да повишат цената)

1.2. Адволарни данъци
При тях данъчната база се дефинира в стойност, а данъчните норми са фиксирани като пропорция в процент от данъчната база. Данъчното задължение е произведение от данъчната база и данъчните норми. Следователно този тип данъци зависят от стойността на стоките и услугите, които са обект на данъчно облагане. Анализът е аналогичен. Единствената разлика е в това, че при адволарните данъци кривите на D и S се изместват с постоянна относителна сума, а не с постоянна абсолютна сума.
Например, на пазара на труд и данъка върху трудовия доход кривата на D показва работната заплата, която работодателите са готои да получат на час за всяко ниво часове труд за година. Преди данъка пазарът е в равновесие в точка Ео. Държавата въвежда пропорционален данък върху работната заплата със ставка t=E2E1/E2L1 . Това ще намали получаваната работна заплата с t % , т.е. те ще получават ( 1 - t ) % от работната заплата. Кривата DТ показва заплатата, която работниците действително получават след данъка. Данъкът всъщност е вертикалната разлика между двете криви на D.

Зависимостта между работната заплата, получавана от работниците (Ww), работната заплата плащана от работодателите (We), и нормата на адволарния данък върху трудовия доход - t, се показва със равенството:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разпределение на данъчното бреме 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.