Сравнителен анализ между финансов и оперативен лизинг при покупка на ДМА


Категория на документа: Финанси


Сравнителен анализ между финансов и оперативен лизинг при покупка на ДМА

УВОД:

Дълготрайните активи са онези активи, които са с полезен срок на употреба повече от една година и имат физическо измерение. Към тях се отнасят земи, сгради, гори, производствени активи, използвани в предприятието, като машини и техника, транспортни средства, компютри, финансови инвестиции и други. В допълнение към основните методи на директно закупуване и кредитни покупки, много предприятия предпочитат да придобиват ДМА на лизинг. Той възниква като форма на взаимоотношения между стопанските субекти след Втората световна война и бързо се развива като специфична форма на инвестиране на капитали и възмездно предоставяне на правото на ползване на обекта на тази дейност.

Лизингът се урежда съобразно разпоредбите и постановките на МСС 17, където се посочва организацията, методологията и методиката на придобиване и отчитане на лизинга. По своята същност той е стопанска операция, при която едната страна, наречена лизингодател, отдава на другата страна, наречена лизингополучател, актив за ползване срещу възнаграждение - еднократно плащане или серия от плащания за договорен срок. Използва се и като нетрадиционна форма на финансиране на инвестиционни проекти и индустриални съоръжения.

Обектът на лизинговите операции може да е много разнообразен, както е в международната практика - цели предприятия, части от тях, земя, машини, оборудване, суровини, материали и стоки, висококвалифициран труд на специалисти в дадена област. Във връзка с това голямо разнообразие на обектите, на отношенията между субектите и условията при една лизингова операция съществуват и много видове лизинг, класифицирани по различни критерии. В случая ще бъдат разгледани финансовият и оперативният при покупката на ДМА. Целта е да се открият и изяснят събитията, които съпътстват този процес, предимствата и недостатъците на разглежданите видове, както и тяхното приложение в реалността, където най-често се използват при доставка на най-новите в техническо и технологично отношение активи.

ИЗЛОЖЕНИЕ:

Лизингът е сложна финансова операция, обхващаща цялата гама от отношения, възникващи между производителя (доставчик) на обекта на лизинг, лизингодателя и лизингополучателя. Като страна-доставчик се явява прекият производител на актива. Неговата роля се изразява в доставка на актив, отговарящ на предварителните изисквания на получателя. Има случаи, в които доставчикът е инициаторът за лизинга, като тогава той се припокрива с лизингодателя. Лизингодатели обикновено са предприятия, специализирани в отдаването на активи чрез лизинг, като това най-често са финансови институции. В тази роля могат да се явят и дъщерни предприятия на големи производители, специализирани в лизингова дейност. Лизингополучател може да е всяко едно предприятие, изпитващо нужда от финансови ресурси, от съвременно оборудване или ползващо някои данъчни облекчения и изгоди при реализирането на лизингови сделки.

Най-разпространеното деление в практиката е това според икономическата същност на финансов и експлоатационен (оперативен). Тази класификация е определяща за счетоводното отразяване на лизинговия договор. Разграничаването се базира на това, до каква степен рисковете и изгодите, свързани със собствеността (използването) на актива, се прехвърлят от наемодателя върху наемателя, а не толкова правната форма на самия договор. Рисковете включват възможните загуби от неизползвани мощности или технологично остаряване, както и от колебанията на възвръщаемостта, дължащи се на променящи се икономически условия. Изгодите могат да бъдат представени от очакваната доходоносна експлоатация през икономическия живот на актива и очакваната печалба от нарастването на стойността или реализирането на остатъчната стойност. Като финансов лизинг може да се определи договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив. В края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. За оперативен лизинг се смята всеки, различен от финансовия - най-често обикновеният наемен договор.

При покупката ДМА, обект на лизинг, може да бъде;
-от първа ръка (first hand leasing) - обектът е нов и няма определена амортизация;

-от втора ръка (second hand leasing) - обектът е употребяван и има набрана амортизация, след ремонт е възстановен и в цената на договора се включва тази възстановителна стойност;

-по остатъчна стойност - в договорната цена се включва остатъчната стойност на обекта.

Процесът по покупката на ДМА чрез лизинг има две страни. Той трябва да се разглежда не само от страната на придобиващия, а и от тази на отдаващия актива, за да може най-пълно да се разбере същността на този процес.

Лизингополучателят сам избира и решава какъв ДМА му е необходим, за колко време и кой вид лизинг да предпочете. Върху последното голямо влияние оказват предимствата и недостатъците на финансовия и на оперативния лизинг. Финансовият е предпочитана форма за придобиване на дълготрайни активи и доставка на потребителски стоки. Той разширява възможностите на лизингополучателя, предлагайки му известна свобода на маневриране с наличните и бъдещите си парични средства. Процедурата по финансирането е облекчена за лизингополучателя - той не е необходимо да притежава като наличност цялата сума, нужна за тяхното придобиване. За осъществяването не е необходим и голям първоначален капитал, защото обикновено се стартира с една първоначална вноска, която варира в границите между 20% и 30% от цената на лизинговия обект, а напоследък все по-често има лизингови договори с нулева първоначална вноска. В този случай вноските се заплащат за ползване на лизинговия обект и месечното финансово натоварване на лизингополучателя е по-незначително в сравнение с това, което би се получило при покупката на активите със собствени средства или на кредит.

Този въпрос при оперативния трябва да бъде разгледан добре. Тук лизингополучателят има алтернатива на инвестиционна дейност, особено ако е с ограничени финансови възможности за покупка, но е необходимо добре да прецени икономическата ефективност на оперативния лизинг, защото лизинговата вноска е сравнително по-висока. Ето например как изглежда предложение за лизинг на автомобил Toyota RAV4, което показва доста по-високата цена и неизгоден вариант във втория случай:

-При условия за финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността, чрез лизингодател "Сожелиз-България" ЕООД -месечна вноска от 510 лв.

-При условия за оперативен лизинг от Кар Рентал България - 90 лв. на ден (около 2700 лв. месечно).

От друга страна при оперативния лизинг лизингодателят реализира по-добра печалба в сравнение с обичайната продажба или тази на кредит, особено в случаите, когато след оперативен лизинг активът се продава по пазарна цена. При финансовия също се реализира съответна печалба от продадения или върнат лизингов обект след изтичане на договора, но обикновено в по-малък размер. Тук се разширяват продажбите, защото се привличат купувачи, които в момента не са в състояние да платят цялата сума по сделката. Наред с това при оперативния лизингополучателят не отразява в баланса си нито актива, нито задължението към лизингодателя, което му дава възможности за получаване на банкови кредити за други цели, тъй като задлъжнялостта не е висока. Поради този факт има фирми, които се опитват да представят финансов за оперативен лизинг, за да избегнат влошаване на съотношението дълг/капитал като финансов показател.

При това сравнение трябва да се отчетат и интересите на двете страни и времето, за което ДМА ще бъде необходим. Така например от една страна лизингодателите имат възможност да отдадат на лизинг и излишните и ненужни активи поради структурни промени или намаляване на производството, ненатоварване на оборудването или други причини. От друга страна финансовият лизинг се препоръчва и за лизингополучатели, които трябва да наемат машини, оборудване, транспортни средства и други активи за сравнително кратък период. Вместо да ги купуват и след това да търсят начини за освобождаване от тях на ниска цена, те ги използват пълноценно през лизинговия период. Също така не се налага обезпечението на сделката с активи, различни от обекта на самата сделка (лизинговият обект и лизинговите вноски, надлежно застраховани), както това е при кредитното закупуване на активи. Тук лизингополучателят запазва независимостта си, докато при кредитирането е възможно да попадне в икономическа зависимост от кредитора. Този вид е особено изгоден при ползване и придобиване от юридически лица на най-новите в технологично отношение дълготрайни активи или при наемане на скъпо, сложно и бързо морално остаряващо оборудване. От друга страна през това време може ефективно да се проучат технико-икономическите показатели на даден продукт с цел последваща покупка, а лизингодателите да използват договорите като ефективен инструмент за маркетингова дейност - оценяване на пазара и потребностите от определени активи. Но както при финансовия, така и при оперативния лизинг има опасност от една антиреклама за лизингодателя, ако в процеса на лизинга получателят открие недостатъци на обекта, което ще стесни кръга на бъдещите продажби.

Съществува и друг риск, свързан с покупката на ДМА, който е за сметка на лизингодателя при оперативния лизинг, който е свързан с това, че той си запазва собствеността върху обекта. За лизингодателят има опасност след изтичане на лизинговия срок да получи едни морално остарели активи, които са практически непродаваеми или неизползваеми. От своя страна лизингополучателят е защитен от всички рискове от погиване на актива, което прави този вид лизинг по-привлекателен и по-малко рискован. При него всички разходи по подръжка на обекта са за сметка на лизингодателя, което предполага, че той трябва да има добра производствена и финансова база, за да може да покрие изискванията за поддръжка на отдадения ДМА.

Наред с казаното дотук трябва да се споменат и някои други недостатъци на финансовия лизинг. Това е една сравнително скъпа сделка за лизингополучателя. Като се има предвид, че към наемане чрез лизинг на активи прибягват предприятия, които нямат стабилно финансово състояние, при рязко влошаване на икономическите условия и невъзможност на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски, лизингодателят може да прекрати договора и да си върне обекта. Ако чрез този актив, лизингополучателят е осъществявал производствена дейност, то губи не само паричните средства изплатени като лизингови вноски, но и бъдещата печалба от производствена дейност. Заедно с едно такова нестабилно икономическо развитие на страната съществува риск от финансова загуба за лизингодателят, ако не са отчетени неблагоприятните прогнози при определяне на лизинговата лихва. В много случаи стойността на лихвения процент се установява в зависимост от основния лихвен процент за страната. Но когато той не е стабилен като параметър за една лизингова сделка, лизингодателят е по-добре да изчислява лизинговите цени и вноски в конвертируема валута. Това е необходимо и при значително обезценяване на националната парична единица спрямо чуждестранните валути, както и при предлагането на лизингови обекти с чуждестранен произход.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ между финансов и оперативен лизинг при покупка на ДМА 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.