Същност и характери особености на косвените данъци


Категория на документа: Финанси




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация

Учебна дисциплина "Финанси"

КУРСОВА РАБОТА

Същност и характерни особености на

косвените данъци

Разработил: Проверил:

София

Декември 2013 г.

С понятието косвени данъци е прието да се наричат данъците върху потреблението, консумацията или потребителските разходи. Тези данъци се включват в цената на всички стоки и услуги. Поради това техен носител е крайния потребител. Косвените данъци са първи по значение и съвкупност от в нашата данъчна система. Чрез тях се акумулират към 60% от държавните приходи. Този въд данъци допълва облагането с подоходните данъци или казано по друг начин те облагат двойно дохода в момента на неговото разходване. С косвени данъци се облагат всички продаваеми стоки и оказани услуги. С други думи, това са данъци върху консумацията, потреблението или разходите при покупка на стока и плащане на услуга, в чиито цени се включват и са предварително калкулирани.

Главните представители на косвения данък са митата, акцизите и данъка върху добавената стойност. Тези видове данъци имат една важна особеност, а тя е, че се включват в цената на всички стоки и услуги. Заради което техен носител е всеки краен потребител. Именно поради тази причина косвените данъци са първа по значение съвкупност от данъци в държавната ни данъчна система. Чрез тях се натрупват по-голямата част от приходите в държавата. Относно класификацията на данъците в зависимост от начина по който се облагат, косвените данъци се отнасят към регресивните данъци. Това значи, че при тях липсва социалната характеристика на данъка, от което пък следва изводът, че колкото по- ниски доходи имат гражданите, толкова по- голям данък плащат, спрямо тези с по-високи доходи.

Въпреки това, че всички косвени данъци се включват в цените на обложените стоки и услуги, ги събират от купувачите и потребителите на тези стоки и услуги при заплащането на техните цени. По този начин всъщност истинските носители на косвени данъци са именно купувачита и съответно потребителите на обложените стоки и услуги. Затова този вид данък се нарича още данък върху консумацията и потреблението или казано по друг начин- данък върху разхода. Класическите форми на косвен данък са четири. А те са: финансови (фискални) монополи; Данък върху добавената стойност (ДДС); акцизи; данък върху оборота (ДО) и мита. Отношението към косвените данъци е нееднозначно. Те имат както големи привърженици, така и категорични противници . Привържениците смятат, че като се облагат с данъци не предимно имущества и доходи, а главно и дори единствено консумацията, потреблението или разходите, това ще създаде силни стимули за нарастването на богатство и имущество, и производството, а по този начин- и предпоставки за увеличаване на консумациятаили потреблението на хората. Да, в това има логика, но изхождайки от ироничната мисъл на А. Смит по отношение на този вид данъци, а именно, че един богаташ неможе да изяде сто пъти повече сол от един бедняк. Солта се облага с косвен данък- акциз, който е включен в цената й. Купувачът- консуматор пък заплаща акциза в момента на покупката. А. Смит иска да каже, че всички хора консумират еднакво количество сол и плащат равен косвен данък- акциз, но разликата в доходите е голяма. Оттук произлиза несправедливия антисоциален характер на косвените данъци, което е общоприето. Одавна се изчислено, че колкото доходът на човек е по- малък, толкова относителния дял, изземван от него, посредством косвен данък е по-голям, т. е. действат регресивно, което отново подчертава антисоциалния им характер. Затова още А. Смит вижда, че е по- социалномотивиращо с този вид данъци да се облагат само скъпите стоки или тези, които са вредни за здравето. Това може да се каже, че е класически аргумент, защото от над двеста години фигурира в учебниците по финансови науки.

Обикновено съвременните икономисти приемат и признават, че по-високото облагане на вредни за здравето стоки и луксозните такива бива оправдано, както от морална, финансова и етична гледна точка. Но също така изтъкват, че по този начин това ще донесе по-голям размер приходи.

Столетия наред косвените данъци днес получават голяма подкрепа. Един от известните и изявени поддръжници е английския икономист Никълъс Калдор. Той има доста интересни и оригинални аргументи в полза на косвените, примерно:

"Разходите, като основа на облагането с данъци отговарят не на приноса, а на изземването ( на субекта, платеца на данъка) от общия казан. Един жител на Марс ще се възхити от извънредно сложните машини и съоръжения, посредством които хората задоволяват потребностите си, но той твърде много би се изненадал, ако научи, че приносът на всеки отделен индивид за финансиране на социалните нужди не зависи от величината на изгодата., която той получава от обществото, а от личния му принос за обогатяване на другите. Единствено разходите, а не доходите или спестяванията следва да бъдат основа за обременяване на индивида в полза на обществото... Защо трябва някой, който много работи, спестява плодовете на своя труд и консумира малко, да бъде обременен повече от друг, който стои със скръстени ръце и печели малко и всичко, което получава, го изразходва и изконсумира."

Темата за косвените данъци е водеща не само във финансовата литература, но тя често се ползва и в художествената такава. Примерно А. Франс употребява идеята за данъчно облагане с косвен данък в книгата си: "Островът на пингвините". В словото си пред съвета на Пингвиния местният ологарх Марио казва: "...В името на общественото благо трябва да се щадят тези, които имат много. В противен случай, богатите ще станат по-малко богати, а бедните- още по-бедни. Бедните се препитават от богатството на имотните и затова богатството е свещено. Ако вие разорите богатите, няма да се обогатите, защото богатите са малко. Ако изземете доходите и имуществата на богатите, вие ще лишите себе си от всякакви средства и ще обречете страната на нищета... Признаците на богатството са лъжливи. Несъмнено е само едно, че всички ядат и пият. Обложете хората върху количествата, които потребяват. Това ще бъде благоразумно и справедливо."

Дискусията на тена косвени данъци не приключва дотук. Най- категоричните им противници са социалдемократи, лейбъристи, социалисти, други леви движения, партии били на власт след Втората световна война, а и все още в някои западни страни. Причината за тази еволюция (ако може така да се нарече), е в това, че косвените данъци от гледище на държавата на фиска, имат определени предимства пред преките данъци, а именно:
- включват се в цените на малки части(суми) и се плащат от населението под формата на повишени цени на стоки и услуги, без дори да се подозира за съществуването им, т.е. те са "анонимни" и по-лесно поносими;
- освен, че са по-леско поносими, те са и по-рентабилни, защото обхващането на обектите за облагане с косвени данъци е по- ефикасно от установяването на доходите;
- контролът върху обектите и платците на косвени данъци също е по- лек и ефикасен;
- постъпленията от тях са по-сигурни за бюджета, защото не се влияят от рентабилността или доходността , плащането им е свързано само с производство и реализация на стоки и услуги, в цените по които са калкулирани.

Изтъкнатите и някои други качества на косвените данъци ги прави привлекателни за държавата, бюджета или фиска, поради което няма държава, която да не изпитва известни симпатии и положително отношение към този вид данъци.

Косвените данъци се считали за неприсъщи за централноуправляваната икономика и социализма. Този вид данъци са били характерни за капитализма. Поради тази причина били премахнати формално. В нашата страна през 1947- 1948г. с извършената по това време основна данъчна и ценова реформа по подобие на такава, осъществявана в бившия Съветски съюз през 1929/ 30г. С тази реформа се установила характерната за централноуправляваната икономика при социализма система на централизирано директивно определяне на цените, а именно:

-фабрично-заводски цени, цени на едро или цени на производител;

-цени на дребно или крайни продажни цени;

Фабрично-заводските цени (ФЦЗ) или цените на производителя се определяли въз основа на представените от производител на съответно изделие калкулации за тяхното равнище на себестойност. Но тогава често себестойността на една и съща стока, но произвеждана в различни предприятия се различавала. Все пак принципът при определяне на ФЦЗ е бил: средната себестойност плюс определен нормативен процент печалба, установен от държавата. Така установените ФЦЗ били единни и задължителни за всички производители на съответните изделия.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Същност и характери особености на косвените данъци 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.