Теми по Финанси


Категория на документа: Финанси


Тема 1: Произход на парите. Форми на размяната и концепции за произхода на парите. Еволюционни форми на парите. Дефиниране на съвременните пари. Парични агрегати и измерване на паричната маса.
Парите са неотменим елемент на развитото пазарно стопанство. Те опосредстват сложните, преплитащи се производствени и пазарни връзки, движението на огромни стокови маси и парични капитали и стопанисват развитието на производствените сили.
I. Форми на размяната
1. Натурална (бартерна) размяна. Тя е първият познат на хората начин за осъществяване на търговия. Реализирала се е чрез размяната на един вид стока срещу друг. Постепенно тази размяна става пречка за развитието на стоковото производство. Бартерната размяна има няколко основни недостатъка:
a. липсва единица за пресмятане на разменната пропорция между стоките в сферата на обръщение, размяната на стоките е свързана с много разходи на труд и време;
b. липсва съвпадение на потребностите на субектите, които участват в бартерната размяна;
c. липсва единица за бъдещи пресмятания;
d. липсва възможност да се договорят евентуални бъдещи плащания, като надници, заплати, данаци и др.;
e. липсва ефективен метод за натрупване и спестяване.
2. Преодоляването на недостатъците на бартерната размяна се осъществява чрез парите. Те имат редица предимства:
a. съкращават издръжката на обръщеието;
b. стимулират специализацията на производството и търговията и способстват за повишаване на ефективността;
c. позволяват избор на вида и количеството стоки, които желаем да закупим;
d. позволяват избор на време и място за извършване на покупките;
e. позволяват избор на партньорите, с които да се търгува.
II. Концепции за произхода на парите
Съществуват две концепции за произхода на парите - рационалистическа и еволюционна.
1. Рационалистическа концепция. Тя обеснява произхода на парите като резултат от съглашението на хората за тяхното създаване. Изхожда се от идеята, че парите са творение на държавата и следователно те съществуват не по природа, а са установени. Тази теория е господствала до средата на 18 век.
2. Еволюционна концепция. Според тази концепция парите са резултат от еволюционния процес, при който въпреки волята на хората се е стигнало до отделяне на отделни стоки от общата стокова маса, които са започнали да изпълняват ролята на всеобщ еквивалент, чиито основни функции са били да измерва себестойността на стоките и да обслужва тяхната размяна. Парите са спонтанен, еволюционен и неосъзнат продукт на размяната. Функциите на всеобщ еквивалент са изпълнявали различни стоки, които трябвало да притежават свойствата портативност, дълговечност, делимост, стандартизираност и ознаваемост.
III. Еволюционни форми на парите
В своето еволюционно развитие парите са преминали през 2 основни форми - стокови и нестокови (парични знаци). Нестоковите пари(парични знаци) от своя страна се подразделят на кредитни, книжни и електронни пари.
1. Стокови пари. Те са първата форма на парите, изпълнаващи функцията на разменно средство. Докато при натуралната размяна една стока се разменя срещу друга в неопределено съотношение, то при стоковите пари размяната извежда на преден план различни стоки, които се превръщат във всеобщи стоки и служат за измерване и оценяване на всички останали. Характерна особеност на стоковите пари е че те имат и немонетарна употреба. Тези пари са напълно веществени, тъй като стойността им като стока за немонетарни цели е еквивалентна на стойността им като разменно средство, затова стоковите пари се определят като стока с вътрешна стойност. Най - ранните свидетелства за въвеждането на металическите пари в обръщението са ткрити в древна Персия и датират от около 500 г. пр. н. е. Първоначално отделни държави използват в обръщение единствено сребърни или златни монети. Златото се превръща в онази особена стока, чиято натурална форма се съвместява с еквивалентната форма на стойността и размяната и която изпълнява функциите на парите. Златните монети имат определана форма , златно съдържание и тегло удостоверено с щемпел от държавата. Те се характеризират като класически, т.е. представляват особена стока със своя вътрешна стойност, която не подлежи на обезценка. Те изпълняват всички парични функции, като всеобщ еквивалент изразяват стойността на всички стоки и сами притежават стойност. В определен момент става невъзможно да се обезпечат потребностите на оборота от златни пари, тъй като потребностите от пари растат много по - бързо от ръста на добива на злато. Тогава възникват представителните стокови пари, които са под формата на монети с незначителна стойност, но са обезпечени със злато или сребро и могат да се конвертират в тях.
2. Кредитни пари. Те възникват въз основа на функцията на парите като "средство за плащане", тъй като за прехвърляне на вземания влизат в обръщение самите кредитни инструменти, получени срещу продадените стоки. Произходът и еволюцията на кредитните пари се свързва с кредитните операции и главно с търговския кредит и движението на неговите инструменти - полиците. Първообраза на полицата е депозитната разписката на сарафа. Търговската полица има за основа стоковата сделка между търговците. Търговски кредит е кредитът, който функциониращи търговци си предоставят един на друг, като в момента на покупко - продажбата се подписва само кредитен документ под формата на полица. Чрез полицата дадено лице с задължава да заплати само или посредством друго лице определена сума пари на определено място в определено време на приносителя на документа. Полицата се среща в 2 варианта запис на заповед и менителница. при записа на заповед лицето само се задължава да плати на друго лице, а при менителницата лицето се задължава да плати посредством второ лице,т.е. този който предава стоките се нарича трасант, този, който ги купува трасат, а получателя на сумата ремитиент. Полицата може многократно да се използва чрез системата на индосамента (джирото). Но тя не може да уреди всички плащания в едно стопанство понеже нейната обръщаемост е ограничена, тя е поименна, срочна и платима на определено място. Тези недостатъци на полицата се преодоляват от полицата на банкера или банкнотата, която има всеобща обръщаемост, тя е стойностен знак на кредита, тя няма собствена стойност и се явява като представител на пълноценните златни пари. Класическият вид банкноти се характеризира със:
a) представляват действителни златни пари в сферата на обръщението и стойността им се определя и стойността на златото, което представят.Банкнотите са гарантирани чрез свободната размяна на банкноти за злато.
b) банкнотите имат двойно обезпечение - златно и стоково
c) количеството на банкнотната емисия се определя от колич. на стоките и златото, което представляват в сферата на циркулацията. Така се изключва възможността за навлизане в циркулацията на по - голямо количество пари от потребностите на стопанския оборот.
d) след обслужване на стопанския оборот банкнотата се връща към емитента си - банката. Така се изключва възможността за задръстване на каналите на обръщението с излишно количество пари и инфлационната им обезценка
3. Книжни пари. Това са пари под формата на банкноти, които не притежават собствена стойност. Предпоставките за появата и използването на книжните пари са:
a) Предпоставки произлизащи от металическото парично обръщение:
- при него функцията на парите се е изпълнявала от монетите. В процеса на тяхната непрекъсната циркулация те са оставяли частици по ръцете на тези, които са ги пипали, което е довело до разлика между стойностното им съдържание и номиналната им стойност;
- функционирането на биломните монети направени от непълноценен метал за обслужване на дребни плащания;
- фалшифицирането на монети.
Закономерностите на металическото парично обръщение водят до превръщане на пълноценните пари в знаци на стойността, следователно тези знаци могат да бъдат и книжни листчета нямащи стойност, но в сферата на обръщението са символи на златните пари. Така се появяват книжните пари.
b) Функцията на парите като разменно средство - те са мимолетен посредник на стоковата размяна. За притежателите на паричния знак няма значение от какво е направен;
c) Историческите условия на развитие на обществото. Те се свързват с развитието стоковото производство и оформянето на националните пазари.
Основните характеристики на емисията на книжни пари са:
a) Те са представлявали златото, но не са били разменяни за злато;
b) Стойността на книжните пари се е определяла от количеството злато, което са представлявали в циркулацията
c) Книжните пари са емитирани от държавата и са използвани от нея за заплащане на извършените разходи.
Тези пари не са познавали обратна възвръщаемост към емиитента, препълвали са каналите на обръщението и са водили до инфлационна обезценка.
4. Кредитно - книжни пари. Това са пари, които имат едновременно кредитен и книжен характер, в зависимост от произхода и регулирането на обръщението им. Техния книжен характер се обуслявя от потребностите на икономическата политика, за реализиране на фискални цели, които водят до ръст на паричната маса. Те опосредстват покупко - продажбата на пазара без своя стойност като представят стойността на стоките и услугите, чиято реализаци обслужват. В България в обръщение се използват банкнотите и монетите емитирани от БНБ. Те влизат в сферата на обръщението от ТБ-и на основата на кредитните операции, които не са обвързани със създадения БВП в икономиката. С напредъка и развитието на финансовия сектор и усъвършенстване на парично - кредитните отношения парите загубват своя книжен характер и придобиват нова невидима форма.
5. Електронни пари. Правната дефиниция за електронни пари е установена в директива 2000/46/ЕС. Според нея електронните пари представляват парична стойност, представена като вземане срещу издателя, която се съхранява върху електронен инструмент, издава се срещу получени средства в размер не по - малък от самата емитирана парична стойност и се приема като платежно средство от лица различни от издателя, без да е необходимо включването на банкови сметки в транзакцията. Според регулациите на ЕС електронните пари могат да се считат за електронен заместител на монетите и банкнотите съхранен върху електронно пособие като чип - карта, или компютърна памет. Електронните пари се използват главно за плащания на дребно, което става чрез чип - карта или чрез компютърни мрежи. Предплатената стойност при картово-базираните продукти се съхранява по електронен път най - вече в микропроцесoрен чип, вграден в пластмасова карта - т. нар. "смарт карта". Мрежово базираните продукти използват специализиран софтуер, инсталиран на персонален компютър за съхранение на стойността. Същността на електронните платежни инструменти е, че те позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се правят депозити, тегления, преводи и други операции чрез електронни и други технически способи. Тези инструменти могат да бъдат под формата на инструменти за отдалечен достъп или инструменти за електронни пари. По правило техни издатели са изрично упълномощени със закон институции - ТБ. Всяко ФЛ и ЮЛ може да бъде упълномощен държател на електронен платежен инструмент, ако му е издаден такъв въз основа на сключено споразумение за издаването и използването му. За да функционират електронните пари ефективно е нужно незабавно прехвърляне на парите по сметките, елиминиране на рисковете при плащанията и гарантирането на сигурност при транзакцията, чрез използване на ефектовни системи за защита. Електронните пари позволяват бързо заплащане на закупени стоки и услуги и извършване на финансови транзакции с много по - ниски разходи. Електронните пари бележат последния етап от еволюцията на парите, при който е налице пълна дематериализация на парите. Този етап отразява широкото навлизане на информационните и компютърни технологии в банковото дело и активното използване на безналичните плащания.
Еволюцията на парите може да се характеризира като непрекъсната, богата и динамична, отговаряща на закономерностите и потребностите на ускореното икономическо развитие.
IV. Дефиниране на съвременните пари
Благодарение на своите предимсрва паричните знаци постепенно са извадили от сферата на обръщението стоковите пари. Това е т. нар процес на демонетаризация на стоковите пари, който става особенно осезаем през първата половина на 20 в. Днес стоковите пари са извадени от сферата на обръщението и служат като средство за натрупване на съкровище и стратегически резерв за международни плащания. На мястото на стоковите пари в сферата на обръщението днес функционират направени от книга парични знаци които напълно са се освободили от паричната "власт" на златото и са станали самостоятелна форма на парите. Циркулиращите днес парични знаци не могат да се отъждествят нито с книжните нито с кредитните пари. Те са една сложна симбиоза между тези две калсически форми на паричните знаци. Само по стабилността на тяхната покупателна сила може да се съди дали книжното или кредитното начало преобладава при парите на отделните страни. Съвременните пар. знаци нямат връзка със златото и вътрешна стойност. Те са самостоятелен вид кредитни пари. Кредитният характер на съвременните пари се определя от каналите по които те навлизат в обръщението:
1. Стокооборот - характерно е, че при съвременните условия паричните знаци заместват стоковата полица в обръщението. Доставчика предоставя стоката на купувача на кредит.
- ако търговеца разполага с финансови резерви, може да задържи полицата до падежа и да я инкасира в банката
- ако не разполага с финансови резерви, може да я продаде на пазара. Тя е търговска ЦК. Напрактика обаче търговците не предлагат полицата на пазара, а я предоставят за сконтиране в ТБ. Срещу нея банката пуска в обръщение банкнотите. Тази емисия има за основа кредитната сделка. Количеството на паричната емисия се определя от количеството на стоките в сферата на обръщение. Така се изключва възможността за пускане в обръщението на по - голямо количество пари от нужното.
2. Обслужване на публичния дълг - бюджетите на страните често са дефицитни. Държавата може да си покрие разходите като си заеме необходимите средства от паричния пазар. Тя емитира краткосрочни ЦК и съкровищни бонове, срещу които получава банкноти и монети. Срещу ЦК на държавата в обръщение навлизат банкноти и монети и тази емисия има за основа кредитна сделка между държавата и нейните кредитори. Налице е задължителна възвръщаемост на банкнотите и монетите към емитите им. Разликата е в това че липсват стоките затова бюджетния дефицит съдържа потенциал за развитие на инфлация.
3. Обслужване на международните икономически отношения - държавите общуват чрез стокообмена, следователно в ЦБ се формират валутни резерви. Срещу постъпилите чуждестранни парични средства държавата пуска в обръщение националната парична единица. С обратната операция държавата може да изтегли от обръщение националната парична единица. Това е така нареченото " некредитно създаване на пари".
V. Парични агрегати



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по Финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.