Теми за държавен изпит по финанси за БСУ


Категория на документа: Финанси


 Конспект по финанси - публични, корпоративни за БСУ

Тема 21. ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО 2
Тема 22. ОБОРОТЕН КАПИТАЛ НА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО 4
Тема 23. ОТЧИТАНЕ НА РИСКА ПРИ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ РЕШЕНИЯ 8
Тема 24. МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ 11
Тема 25. ЦЕНА НА ФИНАНСОВИТЕ АКТИВИ 14
Тема 26. СЛИВАНИЯ И ИЗКУПУВАНЕ НА ФИРМИ 15
Тема 27. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ДАНЪКА 18
Тема 28. КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ 21
Тема 29. ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА 26
Тема 30. ИМУЩЕСТВЕНИ ДЪНЪЦИ 30
Тема 31. ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ 36
Тема 32. ОБЛАГАНЕ С АКЦИЗИ 40
Тема 33. МИТА 44
Тема 34. ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА БЮДЖЕТА 47
Тема 35. РАЗХОДИ НА БЮДЖЕТА 48
Тема 36. РАЗХОДИ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ 51
Тема 37. ИЗПЪЛНЕНИЕ, ПРИКЛЮЧВАНЕ, ОТЧИТАНЕ И АНАЛИЗ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ 53
Тема 38. ОРГАНИ ПО ПРИХОДИТЕ 57
Тема 39. СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ 59
Тема 40. ОСНОВИ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОНТРОЛ 63
Тема 41. ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ 65
Тема 42. КОНТРОЛ ПРИ МИТНИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ 68
Тема 43. МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ ПОД ПОКРИТИЕТО НА КАРНЕТИ "АТА" И "ТИР" 70
Тема 44. МИТНИЧЕСКИ ПРОИЗВОДСТВА ПО СЪБИРАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ 72

Тема 21. ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ НА АКЦИОНЕРНОТО ДРУЖЕСТВО

В световната финансова теория и практика е възприето като източници за дългосрочно финансиране да се третират капиталите, които са на разположение на корпорацията за срок от две и повече години.

Разбира се, компаниите, в които капиталът е акционерна собственост, могат да се финансират директно от финансовите пазари чрез емисия на собствен капитал (акции) и дълг (облигации). Заедно с това важно значение за разрастването на корпоративния бизнес в съвременните условия имат търговският и банковият кредит. В някои случаи търговският кредит на практика се явява спонтанен източник за краткосрочно финансиране дотолкова, доколкото възниква без наличието на предварителна договореност за това, например при неуговорено забавяне на плащанията към доставчиците.
За акционерното дружество не е без значение с какъв вид акции събира собствения си капитал. Отделните видове акции са различно рискови като инвестиционни инструменти, защото дават нееднакви права на своите притежатели и те изискват да бъдат компенсирани за поемания риск с различен процент възвръщаемост. От гледище на дружеството емитент това означава, че всеки вид акции носи различна степен на финансов риск и следователно нормално е да коства различен процент разходи по финансирането. Най-важно значение в това отношение има разграничаването на акциите на привилегировани и обикновени. Освен с акции, дружеството може да се финансира и с облигации. Частни (корпоративни) облигации -облигациите са дългосрочно задължение със срок до 5-10 и повече години. Притежателят на облигации има различни права от притежателя на акции - той има вземане срещу емитента, но няма право на собственост. Изключение са конвертируемите (обратими) облигации, които могат да бъдат превърнати в обикновени акции по решение на емитента. Повечето облигации се емитират по номинал (или близо до номинала) като вариантите се създават по‐късно. Очевидно изключение, което ние вече посочихме, е сконтовата облигация, която трябва да се емитира с голям дисконт (отбив) от номинала. Широко разпространена в Япония, но рядко срещаща се другаде, е емисията с висока премия, т.е. емисионната стойност е по‐голяма от номиналната. В този случай има нараснал купон за покриване. Често срещано изменение при всички видове облигации е плащането на емисионната цена на вноски. След като се платят всички вноски облигацията е напълно изплатена, докато наличието на неизвършени плащания означава, че е частично изплатена. Когато някое от плащанията не е направено, инвеститорът обикновено губи цялата облигация без да може да си възстанови направените вноски. Не на последно място, промяна в емисионната цена е възможността за изплащане на главницата във валута, различна от валутата на деноминация на облигацията. Главницата на двувалутната облигация се изчислява с помощта на определен обменен курс. Много облигации носят допълнителни права, които не са свързани със събитие, каквото е например изкупуването. Тези права (опции) се наричат варанти (warrants) и дават на инвеститора (облигационера) определени права. В много случаи варантите по облигациите могат да се продадат на други лица и тогава облигациите се дефинират като голи (naked). Повечето варанти могат да бъдат упражнени едва след изтичането на определен срок след емитирането на облигацията или след преварително определена дата. Когато могат да бъдат упражнени след изтичането на определен срок, се наричат американски варанти. А когато могат да бъдат упражнени на поредица от определени дати, се наричат европейски варанти. Повечето варанти дават на държателя си правото да придобие или акции (варант за акции) (equity warrant) или други облигации (варант за облигации) (debt warrant). Варантите понякога дават право за придобиване на други форми на опции и дори на стоки, но те се срещат по‐рядко. Варантите за акции са широко разпространен начин за превръщане на облигационната емисия в привлекателна, тъй като те дават на държателя на облигацията правото да придобие акции на предварително определена цена. Тъй като тя в повечето случаи варира около цената на акциите в момента на емитиране на облигацията, се очаква варантът да бъде упражнен за получаване на безрискова печалба от главницата в определен момент в бъдеще, ако цената на акциите се увеличи.
Самофинансирането на дружеството се образува от неговата неразпределена печалба или амортизационните разходи/ отчисления.

Лизингът е друг начин на финансиране. Лизингът е специфичен търговско-финансов инструмент за еднократно, периодично повтарящо се или временно възмездно предоставяне на имущество за ползване, без правото на собственост да се прехвърля върху ползвателя при сключването на лизинговия договор. Това отличава лизинга от продажбата на изплащане, при която собствеността върху обекта на сделката преминава у купувача още при сключването на търговския договор.

От гледище на лизингополучателя лизингът е специфичен инструмент за възмездно ползване на обикновено скъпоструващо имущество с дълготрайна употреба, без да е необходимо да се заплаща предварително пълната му пазарна цена. Наистина, когато имуществото ще се ползва само временно или периодично, невинаги е целесъобразно да се инвестира в него - при необходимост то може да се вземе на лизинг. От друга страна, при невъзможност или нежелание да се сключи банков заем, имуществото може да се вземе от лизинговия пазар, вместо да се изчака, докато необходимият за придобиването му паричен капитал се събере отвън или се натрупа чрез заделяне на печалба. Ето защо в съвременните условия лизингът се използва нашироко за финансиране на стопанската дейност като заместител на кредита.

Традиционният подход в теорията разглежда капиталовата структура като фактор, който съществено влияе върху средната претеглена цена на капитала и пазарната стойност на корпорацията.

Традиционалистите считат, че пазарната стойност на корпорацията може да се покачи посредством увеличаването на дела на дълговото финансиране до някакво допустимо разумно ниво. Или, привържениците на традиционния подход приемат, че е напълно възможно финансовите мениджъри да управляват пазарната стойност на корпорацията, променяйки капиталовата й структура.

Особеното във възгледа на традиционалистите е допускането, че цената на акционерния капитал остава неизменна при всякакво ниво на коефициента "дълг/капитал". На практика обаче това е невъзможно. Инвестиционният рационализъм диктува инвеститорите да изискват по-висока възвръщаемост като компенсация за риска от нарастването на дела на дълговия капитал в капиталовата структура. Затова корпорацията може да се финансира с по-евтиния дългов капитал, докато относителният му дял не достигне такова ниво, че инвеститорите да се почувстват обезпокоени за сигурността на лихвените плащания по заемите.

При сключване на нови заеми след достигане на определено ниво на задлъжнялост (leverage - ливъридж ) кредиторите ще налагат все по-обременяващи условия. Ето защо от един момент нататък средната цена на дълговия капитал, с който се финансира корпорацията, ще започне да нараства.

Средната претеглена цена на капитала ще намалява поради притока на по-евтиния дългов капитал. След това обаче ще настъпи фаза, в която при нарастваща стойност на коефициента "дълг/капитал" или ливъридж средната цена на капитала ще расте поради нарастването на цените на двата финансови източника (дълговия капитал и собствения капитал). В крайна сметка традиционалистите стигат до заключението, че съществува едно оптимално ниво на задлъжнялост и това е точката, в която маржиналната (пределната) цена на дълга се изравнява със средната претеглена цена на капитала.
Тема 22. ОБОРОТЕН КАПИТАЛ НА ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО

Краткотрайните активи биват финансирани чрез определена част от собствения капитал, дългосрочните заеми, но основно с текущи задължения. Текущите задължения на фирмата възникват по различен начин. Те могат да бъдат изброени така:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по финанси за БСУ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.