Теоретичен и практически аспект на сеюритизацията


Категория на документа: Финанси



1.Теоретичен аспект на секюритизацията

1.1 Дефиниция на секюртизация

Работната дефиниция за секюритизация като процес е дело на Люис Раниери в края на 70-те години на миналият век.По това време той е директор на току-що формиралият се отдел за търговия с ипотеки на "Solomon Brothers".Тази нова концепция се въвежда като част от програмата за стимулиране създаването на вторичен пазар на жилищни ипотеки,имащи за цел популяризирането на първата жилищно-ипотечно базирана ценна книга, сред колебливите институционални инвеститори.От тогава се наблюдава ръст на жилищните МБС и свързаните с тях инструменти с фиксиран доход.
Като цяло обаче не съществува стандартна дефиниция на секюритизацията.Дефиницията на Фабоци е единтична с оригиналната на СБ с малки изключения:''Процес на обединяване на заеми и вземания в пул и емитиране на ценни книжа,базирани (обезпечени) от пула".
Горната дефиниция акцентира върху начина на осъществяване на секюритизацията, но не разкрива алтернативни пътища за провеждането й.Друг недостатък е ограничението на обекта на секюритизиране само до заемите и вземанията.В последствие се посочва, че резултата от секюритизацията са "търгуеми" ценни книжа,което е съществена промяна.
Може би най-пълната дефиниция секюритизацията я определя като финансова иновация, свързана с трансформиране на неликвидните финансови активи в ликвидни ценни книжа,които могат да се търгуват на вторичния пазар.Сред тези неликвидни финансови активи преобладават различни банкови заеми,ипотечни кредити, автомобилни заеми,потребителски заеми, заеми по кредитни карти, свързани с лизингови операции, бизнес заеми за дребни клиенти и други.
Отделни активи, които сами по себе си трудно могат да се продават или дори да бъдат оценени се обединяват по еднородни признаци в специални пакети(пулове), на чиято основа се емитират обезпечени с тези пулове дългови инструменти, наречени ценни книжа, обезпечени с активи.Те се купуват главно от институционални инвеститори - пенсионни фондове, застрахователни компании, инвестиционни дружества.В края на 20-ти и с началото на 21-ви век към групата от инвеститори все повече нараства и делът индивидуалните такива.В зависимост от своите предпочитания и ликвидни потребности,инвеститорът може да задържи тези ценни книжа до настъпване на техният падеж или да ги продаде преждевременно чрез посредничеството на вторичния пазар.Като цяло се наблюдава тенденцията вторичният пазар да бъде по-добре развит в страните, в който секюритизацията има по-широко и по-интензивно използване.
Основно предимство на операция по секюритизация е възможността притежателят на неликвидни финансови активи да ги използва, за да парична маса като по този начин подобри своята ликвидност и платежоспособност.Освен това се създават ценни книжа с добра доходност и относителна висока кредитна стабилност-атрактивна инвестиционна алтернатива за притежателите на свободни парични ресурси.
Традиционно секюритизация намира най-широко приложение в
ипотечното кредитиране.Това е обусловено,от една страна,от възникването
и еволюцията на секюритизацията като един своеобразен нов финансов инструмент,и -от значението и ролята,която се отдава на ипотечното кредитиране в страните с развити
капиталови пазари.Поради това е най-добре технологиите на секюритизация да се представят именно по отношение на тези кредити, имайки предвид, че и при другите видове банкови заеми те са аналогични, а различията са само в наименованията на емитираните ценни книжа.Ценните книжа, получени в процеса на секюритизация на ипотечни заеми, се обозначават с общото наименование ипотечни ценни книжа, които от своя страна биват два основни вида в зависимост от използваната технология на секюритизация -ценни книжа, обезпечени с ипотека(MBS), и ипотечни облигации.

1.2 Технология на секюритизация и видове ипотечни ценни книжа

Независимо от съществуващото многообразие и разновидности, технологиите на секюритизация на ипотечни кредити могат да се сведат до две разновидности.Признаците, по които се осъществява класификацията са , дали ипотечните заеми, респективно претенциите върху погасителните вноски на ипотечните заеми, остават или се отписват от актива на банковия баланс.При така наречената задбалансовата секюритизация, позната още като "реална продажба", банката прехвърля правата на собственост върху формирания от нея пул(пакет) от ипотечни кредити (с близки характеристики) към специално създадено за целта дружество - SPV.В България това са акционерните дружества със специална инвестиционна цел(АДСИЦ),регистрирани по закона за дружествата със специална инвестиционна цел(ЗДСИЦ).Срещу пакета от заеми АДСИЦ емитира ценни книжа, обезпечени с ипотека(MBS), които са първата основна разновидност на ипотечните ценни книжа.
Втората разновидност - балансовата секюритизация,се третира като финансова операция, защото банката задържа пакета от ипотечни креди в своя актив и на негова основа тя емитира ипотечни облигации.Задбалансовата секюритизация започва с формиране от страна на банката на пул от ипотечни креди с близки характеристики по отношение на кредитен риск, матуритет и лихвен риск. Еднородността на тези кредити е необходимо условие за извършване на ефективен кредитен анализ и определяне на пазарната цена на сформирания пул.Вторият етап в задбалансовата секюритизация е продажбата на активи на АДСИЦ, което от своя страна финансира покупката на пула от ипотечни кредити чрез емисия на ценни книжа, обезпечени с ипотека(MBS).По този начин банката освобождава неликвидните активи, каквито са ипотечните кредити,като ги отписва от актива на своя баланс и срещу тях получава налични пари. АДСИЦ става носител на секюритизираните експозиции,но едновременно с това и на всички рискове,свързани с тях - тоест, те се прехвърлят от банката към АДСИЦ.
Третият етап в процеса на секюритизация е продажбата ценните книжа, обезпечени с ипотека(MBS), на крайни инвеститори.Тя може да се осъществи от самото АДСИЦ-дружество или с помощта на инвестиционен посредник.За да стимулира продажбите на тези ценни книжа, АДСИЦ може да повиши техния кредитен рейтинг и пазарната им привлекателност, като сключи договор с трета страна.Срещу определена комисиона тя предоставя кредитна гаранция за съответната емисия на ценни книжа,обезпечени с ипотека.Трета страна може да бъде друга банка, застрахователна компания или специално създадена правителствена институция, насърчаваща процеса на секюритизация чрез предоставяне на кредитни гаранции за емисиите ценни книжа, обезпечени с ипотека.Тази кредитна гаранция може да бъде под форма на застраховка на плащанията по лихвите и главниците на ипотечния пул; поемане на част от кредитния риск, произтичащ от пула, или друга приемлива за участниците в секюритизацията форма.Възможно е самата банка(която продава MBS на АДСИЦ) да предостави кредитна гаранция, за да повиши кредитният рейтинг и пазарната стойност на ипотечния пул.Тази гаранция най-често се изразява в предоставяне на резервна кредитна линия на АДСИЦ,с която банката поема ангажимент да покрива загубите от секюритизираната експозиция до определен размер, преди тези загуби да се поемат от инвеститорите.Фигура 15/1 илюстрира задбалансовата секюритизация на ипотечни кредити:

АДСИЦ използва паричните потоци от погашенията(лихви и главници) по кредитите, включени в ипотечния пул, за да обслужва плащанията по емитираните от него ипотечни ценни книжа.В повечето случай АДСИЦ сключва допълнително споразумение с банката,която се ангажира да администрира процеса по погасяване на заемите-обект на секюритизация.С други думи, банката получава право да събира погасителните вноски по продадените от нея заеми, след което превежда събраните средства на АДСИЦ.Срещу извършаването на тази дейност банката реализира допълнителни доходи под формата на комисиона, без да ангажира допълнително свой активи.Възможно е също така дейността по администриране на погасяването на заемите да се осъществява и от друга банка, с която АДСИЦ има договор.

При балансовата секюритизация ипотечните кредити, влизащи в състава на сформирания пул, остават в актива на банковия баланс.На основата на ипотечния пул банката извършва емисия на ипотечни облигации, които след своята продажба се отразяват в пасива на емитента, а по актива постъпват налични пари.Ипотечният пул служи като обезпечение на емитираните ценни книжа в случай на евентуално настъпили негативни явления за банката и дори неин фалит.
Пласментът на ценни книжа се извършва директно от самата банка или чрез посредничеството на инвестиционен посредник.От продажбата на ценните книжа в банката постъпва паричен ресурс, който може да бъде използван за предоставяне на нови кредити и разрастване на кредитната дейност, за посрещане на възникнали ликвидни потребности и за други цели.

Плащането на лихвите и погасяването на главниците по емитираните от банката ипотечни облигации не се извършва непременно за сметка на погашенията по ипотечните кредити - обект на секюритизация.Възможно е банката да използва средства от други източници, за да погасява своите задължения по тези ценни книжа.Налице е аналогия между ипотечните облигации и обикновените облигации, емитирани от банките, тъй като и двата вида облигации са гарантирани с активите на банката.Разликата между тези ценни книжа е, че плащанията по ипотечните облигации са двойно гарантирани,както от банката-издател,така и от получателите на ипотечните кредити,включени в секюритизирания пул.
Така кредитния риск от секюритизираните експозиции се поема от банката емитент на ипотечните облигации.Благодарение на секюритизацията обаче банката избягва лихвения и ликвидния риск, произтичащи от ипотечния пул, които се прехвърлят върху крайните притежатели на ипотечните облигации.

1.3 Ценни книжа, обезпечени с ипотека, и ипотечни облигации

Плащанията на лихвите и главниците - както по ипотечно-базираните ценни книжа, така и по ипотечните облигации, са гарантирани на първо място с погашенията на ипотечните кредити , които служат като тяхно обезпечение,Това доближава кредитния риск по тези ценни книжа до този при банковите депозити.Ипотечните ценни книжа в своите две разновидности позволяват на банките да подобрят ликвидната си позиция и платежоспособност благодарение на "свежия" паричен ресурс, който постъпва в процеса на емитирането на тези ценни книжа.
Основните различия, които съществуват между ценни книжа, обезпечени с ипотека,и ипотечните облигации,произтича от различния правен статус и отразяване в баланса на банката.При балансовата секюритизация ипотечните облигации се емитират от банката и се отразяват като задължение в пасива на нейния баланс.Ипотечните кредити, които служат за обезпечение, остават собственост на банката и се отразяват като активи по баланса.Ценните книжа, обезпечени с ипотека, се емитират от АДСИЦ и се вписват в неговия баланс, където се отразяват и закупените ипотечни кредити, служещи като тяхно покритие.Така емисията на ипотечно-базирани ценни книжа се класифицира като реална продажба от гледна точна на банката,докато емисията на ипотечни облигации - като финансова операция.
Рейтингът на ценни книжа, обезпечени с ипотека зависи от рейтинга на ипотечните кредити,влизащи в състава на пула, докато рейтингът на ипотечните облигации - от този на банката емитент.Рейтингът и на двата вида ценни книжа може да бъде повишен,ако са налице кредитни гаранции, предоставени от трета страна.Плащанията по ценните книжа, обезпечени с ипотека(MBS), са гарантирани с паричните потоци от ипотечния пул,докато плащанията по ипотечните облигации са двойно гарантирани-веднъж с активите на самата банка, и втори път - с ипотеката на кредитополучателите от секюритизирания пул.
Погашения на лихвите и главницата по ценните книжа,обезпечени с ипотека, са функция на структурата на пула и предплащането по ипотечните кредит докато плащанията за държателите на ипотечните облигации най-често се извършат по фиксирана схема и може да не са директно обвързано с изплащанията на ипотечния пул.
При равни други условия емисията на ценни книжа,обезпечени с ипотека,подобрява капиталовата адекватност на банката,тъй като кредитите, които служат за обезпечение на тези ценни книжа,се отписват от баланса на й , и не се изисква поддържане на капиталово покритие.Емисията на ипотечни облигации в общия случай не води до промяна в капиталовата адекватност на банката.
Чрез емитиране на ценни книжа, обезпечени с ипотека, банката се освобождава от всички рискове(кредитен,лихвен, ликвиден), съпътстващи ипотечния пул, с изключение на случаите, когато тя сама поема част от кредитния риск, с цел да повиши кредитния рейтинг на съответната емисия.В другият случай, при емисията на ипотечни облигации, банката прехвърля върху крайните инвеститори само лихвения и ликвидния риск, произтичащи от секюритизираните кредити.Кредитния риск остава за сметка на банката, защото тя продължава да отчита ипотечния пул в своя актив.

2.Практически аспект на секюритизацията
и еволюция на пазарът на секюритизирани инструменти в САЩ

Ипотеките са най-големият източник на гарантираните с активи ценни книжа.Те дават право на инвеститорите върху лихвите от голям брой ипотечни заеми, обединени в ценни книжа.

2.1 "Фани Мей" Поставя началото . . .

Възникването на идеята за емитиране на ипотечни облигации води своето начало от Дания, но най-важната стъпка за създаване на съвременния пазар на ценни книжа, обезпечени с ипотеки, е направена през 1938 г в САЩ чрез създаването на Федералната национална асоциация по ипотеките.Тази компания, известна под името"Фани Мей", и първоначално правителствена агенция, има основната задача за създаването на вторичен пазар на ипотеки.Първичния ипотечен пазар обслужва изпълнението на решението на частни компании, наречени първоизточници, да предоставят заеми на купувачите на жилища.Посредством покупка на вторичния пазар на такъв заем от първоизточника Фани Мей му дава възможност да предостави нови заеми, като по този начин дава мощен тласък на пазара на жилища.По примера на Фани Мей, още през 1949 г. организации от частния сектор също започват да изкупуват ипотеки на вторичния пазар.През 1957г. правителствените регулаторни органи на САЩ дават официално разрешение на спестовните каси да изкупуват и продават ипотеки.
Още при създаване на Фани Мей е направена важна стъпка за развитието на вторичния пазар.Разработват се стандартни процедури, които да се използват при осъществяването на ипотечен заем,който Фани Мей ще изкупува- например оценка на имущество, правилник за определяне на кредитоспособност на заемоискателите и за обвързаност на учредяването на ипотека с доходите.Установяват се също правила за управления на обслужването и за събиране на лихвите и главниците от заемополучателите, което най-често се поема от първоизточника.Разработените стандарти допринасят за гладкото развитие на пазара на ценни книжа, обезпечени с ипотека.Въпреки че всяка ипотека, гарантираща определена ценна книга, е различна в подробностите, инвеститорите са сигурни, че тя е съобразена с еднакви общи стандарти.

2.2 Транзити




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теоретичен и практически аспект на сеюритизацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.