Анализ на капиталовата структура на предприятие


Категория на документа: Финанси


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
Факултет икономически и социални науки

на тема
АНАЛИЗ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА
НА "БИАНОР ХОЛДИНГ"АД

Изгoтвил:

Специалност: Финансов мениджмънт, 1 курс
Факултетен номер:

Пловдив, 2014г.

СЪДЪРЖАНИЕ

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ 2

І. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА 2

ІІ. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ: АНАЛИЗ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА НА БИАНОР ХОЛДИНГ АД 7
2.1. ПРЕДСТАВЯНЕ НА БИАНОР ХОЛДИНГ АД 7
2.2. АНАЛИЗ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА НА ДРУЖЕСТВОТО 7
2.2.1. Анализ на краткосрочните пасиви 9
2.2.2. Анализ на финансиранията 10
2.2.3. Основни капиталови съотношения 12
2.3. ИЗВОДИ ЗА СЪСТОЯНИЕ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО 15

ІІІ. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗТОЧНИЦИ 15

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ

Всеки бизнес е неповторим и притежава специфична капиталова структура. Елементите на капиталовата структура са собствения капитал, резервите, печалбата и дълговете. Резервите в определена степен се регламентират нормативно, но предприятието може да формира и допълнителни резерви. Печалбата е резултат от успешен бизнес и може да се използва за всякакви цели. При анализа на капиталовата структура по-специално интереса пада върху неразпределената печалба, т.е. тази, която остава след като бъдат изплатени дивидентите. Привилегированите акции като част от собствения капитал при анализа на капиталовата структура определено се пренебрегват поради ниския им относителен дял. Собствения капитал пък присъства във всеки един бизнес независимо от неговите размери. Когато собствения капитал в капиталовата структура има дял до 1/4 се казва, че капиталовата структура е ниска. Тогава фирмата може да се окаже в силна зависимост с кредитори или изправена при големи затруднения при привличане на дългосрочен заемен капитал.

І. ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА

Капиталовата структура изразява съотношението на източниците на дългосрочно финансиране (постоянни капитали) на фирмата: собствен капитал и дългосрочни заеми. Дългосрочните заеми могат да бъдат банкови и облигационни. Привилегированите акции се отнасят към дългосрочния дълг.

При големи публични компании стойността на собствения капитал се определя като произведение от броя на акциите и тяхната пазарна стойност, а на дълга - от броя на емитираните облигации и пазарната им стойност.1 Колкото делът на заемния капитал, участващ във финансирането на компанията е по-голям, толкова по-голяма част от печалбата ще се изплаща под формата на лихва на кредиторите и по-малка част от нея ще оста не за дивиденти на акционерите - това е стимул при управлението н фирмата да се постига по-висока рентабилност, което дава основани по-често да се използва понятието ливъридж ефект (ефект на лоста).

Доказано е, че във фирми, които ползват заемен капитал, рентабилността на собствения капитал се повишава по-бързо в сравнение с нарастването на печалбата преди изплащане на данъци и лихви.

В този аспект, често вместо общата стойност на дълга се смятат само дългосрочните задължения, а краткосрочните се "пренебрегват", тъй като те влияят върху стойността на съотношението само за разглежданата година и не са подходящи при сравнения в дългосрочен план. Така се стига до следната формула:

Съотношението между дългосрочния дълг и капитала показва връзката между дългосрочните активи, предоставени от кредиторите и от собствениците на компанията. Фирми с много дълготрайни активи, стабилни парични потоци или и двете заедно обикновено имат висок коефициент на задлъжнялост, докато фирми с по-ниска капиталоемкост, променливи парични потоци или и двете, най-често имат по-ниски стойности при този показател.

Включването на дълг във финансирането компанията често повлиява благоприятно върху рентабилността на собствен капитал. Този ефект се определя като финансов лост.

Действието на финансовия лост се проявява само при условие, че възвръщаемостта на инвестирания в различни активи на фирмата капитал е по-висока от лихвения процент по кредити, които тя е получила.

Ефектът се засилва и от приспадането на лихвите от облагаемата с преки данъци сума, което допълнително намалява реалната цена на ползват кредити.2 Равнището на финансовия лост (РФЛ) се определя като печалба преди данъци и лихви, т.е. брутната печалба, включваща и лихвите (БПЛ) раздели на печалбата преди подоходно облагане (БПЛ - Л).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ на капиталовата структура на предприятие 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.