Анатомия на икономическото стабилизиране при неизменни цени


Категория на документа: Финанси


58. Анатомия на икономическото стабилизиране при неизменни цени.
Стабилизирането на икон. чрез бюджет.инструменти при фиксирани цени може да се осъществи както чрез политиката на доходите, така и чрез променливо инвестиране. При хипотетично фин.равнище в опред периоди доминират предложенията ,че повишаването на търсенето ще увеличи производството и заетостта и че неговото понижаване ще доведе до техния спад.Но основен проблем в действителност на политиката на ефективното търсене остава инфлацията.При измерването на променливите на търсенето, предлагането и цените биха затруднили анализа,тъй като ако няма промяна в цените,паричните и реалните доходи са еднакви.
1.Технологията на въздействието чрез фиксирано инвестиране може да се предствави със ситуацията , в к' потреблението е функция на дохода,а инвестирането е дадено при фиксирано ниво.Измерването на дохода в отсъствието на държавния сектор показва че потребителските р-ди са нарастваща функция от равнището на дохода.В същото време р-дите за инвестиция са постоянни и независими от равнището на дохода.Равновестния доход се получава там където полученият за всеки период доход води до равнозначно покачване на р-дите,което от своя страна се превръща в доход.При равновесен доход поттреблението е равно на инвестициите и спестяването е равно на инвестирането.В случай,че равнището на производството превиши равновесието,общите разходи ще са недостатъчни да закупят това равнище на производство.

Измерването на дохода при налието на държавния сектор се определя от водената бюджетна политика.Приспадането на правителствените р-ди,налага включването на държавните р-ди в системата на дохода.Държавните р-ди допълват потребителската функция заедно с инвестирането и потози начин се получава правата на общите разходи.Нарастването на държ разходи ч/з покачване на общия разход може да бъде използвано за доказване повишаването на дохода.Така например,ако доходът е под изискваното равнище на пълна заетост,държав.р-ди могат да бъдат използвани,за да го повишат.

При еднократното плащане на данъци,данъкът е с фиксирана сума независимо от дохода.Това данъчно облагане,както и промените в р-да може да бъде използвано за коригиране равнището на общите р-ди,а от тук и на дохода и заетостта.Y=C+I;C=a+c(Y-T)-данъкът е представен с потребителска функция с пределната тенденция да се потреби С,където е свързано с разполагаемия доход или с дохода след дънъка.Y=1/(1-c)*(a+I-cT)-данъка понижава множимото.ДелтаY=c/(1-c)*делтаТ-тук данъка е свързан с дохода.Характерното е че печалбата от дохода,която се дължи на понижаване на данъка,е по-малка за една данъчна единица,за разлика от печалбата от повишаване на правителствените покупки.Трансферните плащания могат да послужат като се разгледат като отрицателни данъци.Това ще доведе по скоро в повишено спестяване отколкото в повишени потребителски р-ди.
Съществуването на подоходния данък се обуславя с увеличаване на държавните приходи получени от данък в/у дохода, а не от еднократно плащан данък.C=a+c(Y-t)Y-резултатът от въвеждането на данъка сега е понижение на тенденцията на потреблението да се дължи на дохода преди данъка,както и понижаване на множителя.
Нарастването на р-дите може да бъде неприкъснато, а повишаването на данъците е ограничено което води до балансирана бюджетна промяна.В тази ситуация печалбата на дохода се равнява на [1/(1-C)]делта G т.е. на резултата от разширяването на нарастналите правителствени покупки.Всъщото време спадът в дохода е равен на [C/(1-C)]делта Т,т.с.на ефектът на ограничаването на делта Т. При комбинираният ефект се вижда че равнището на дохода се покачва заедно с нарастването правителствените р-ди и така нареченият балансиран множител може да се каже, че е равен на 1.0.
2.Класическия кейсиански модел определя дохода като включва три взаимовръзки- потребление,инвестиране и ликвидни активи. Тук потребителската функция се представя под формата на "спестявания"където S=Y-C.Функцията "инвестиране"е зависима от възвръщаемост на лихвата.Колкото по-голям е процентът на лихвата или на възвръщаемостта от инвестицията,толкова по-голям е реалният р-д за държането на паричните баланси и толкова по-малко хора ще желаят да го притежават.Равновесното измерване на дохода е толкова,че сумата на спестяването,което следва от този доход е равняването на равнището на инвестирането, което е извършено при даден лих.процент.Хората желаят да притежават сума от бързоликвидни активи,която се равнява точно на сумата,която може да се притежава при равномерно равнище на дохода и даден паричен поток. Следователно равновесният доход може да се окаже недостатъчен за осъществяването на пеоиз с пълна заетост при преобладаващи цени.Инвестициите и спестяванията IS синволизират възможното равновесие на пазара на стоките м/у инвестициите и на спестяването.Когато лих.процент спада инвестициите се покачват и на тази база расте и дохода.

В основата на практическите решения за бюджетното въздействие стои математическото представяне на зависимостите.ФОРМУЛИ:Y=C+I+G-права на общите разходи; C=a+c(1-t)Y-зависимост на макроик и бюджетни показатели; I=d-ei - функция "инвестирене" и представя I като функция на лихвения процент.;Ma=f-hi -фунция на предпочитанието на ликвидности и представя търсенето на високоликвидни активи Ма като функция на i.
Ma=M-Mt- общият паричен поток М се разделя на финансови активи за сделки Mt и високоликвидни активи Ma. Mt=kY- Mt се определя като част от дохода.Промяната в дохода,която се дължи на промяната на правителствените р-ди G се получава от делтаY=1/1-c(1-t)+ek/h*делтаG.Р.Мъзгрейв извежда паричен мултипликатор, който показва нарастването на дохода при дадено увеличение на паричния поток : делтаY=e/h/1-c(1-t)+ek/h*делта M.Той може да се допълни с мултипликатора на р-дите,дадени в по-горното уравнение.По този начин паричните и бюджетни измерители предлагат алтернативни подходи за контролиране на общото търсене.
3.В бюджетната политика всяка промяна в държавните р-ди е най-ефективна, ако изразходването на пари за сделки е слабо,кривата на ликвидността е еластична, а проекцията на инвестициите е нееластична,така че величината на частните инвестиции е незначителна. Трябва да се направи една база на общо равновесие на търсенето при различни комбинации на бюджетна и парична експанзия. Не е за пренебрегване и въпросът за бюджетния дефицит и неговия неприкъснат растеж.Политиката на увеличаване на правителствените покупки отклонява спастяването на частното инвестиране и го насочва към закупуването на дължавни ЦК, които се емитират, зада се финансира дефицитът. По отношение стабилизирането на икон. чрез бюджетната политика могат да се направят няколко извода:Целите на пълната заетост и стабилността на ценовото равнище са лесно разбираеми;При всяко дадено равнище на цените е необходимо общо равнище на разходите, което да подсигури производството при пълна заетост със стабилност на цените;При ситуация, в която равнището на инвестиране е дадено и в която не участва правителството,равновесният доход е определен на ниво, при което спестяванията,които хората са готови да направят от този доход,се равняват на даденото равнище на инвестирането;Въвеждането на държавни р-ди и данъци налага разработване на различни формули на мултипликатора, които показват, че нарастването на р-дите е безкрайно а увеличаването на данъците е ограничено;Подоходният данък предизвиква промени в постъпленията;Бюджетните мултипликатори се понижават от пари,изразходвани за сделки,когато частното инвестиране се стимулира от последващо покачване на лих.проценти;Комбиниране на паричната политика с бюджетната, може да предотврати ефекта на увеличаване на частните инвестиции.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анатомия на икономическото стабилизиране при неизменни цени 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.