Банково дело


Категория на документа: Финанси


Доверителни фондове за инвестиции в недвижима собственост Търговски и жилищни ипотечни ценни книжа Емитирани обикновени акции, облигации и краткосрочни кредити

Инвестиционни
компании Корпоративни акции и облигации, общински ценни книжа Емитирани акции

Фондове
на паричния пазар Депозитни сертификати, търговски ценни книжа, ДЦК Емитирани акции
2. Функции на финансовия посредник
Институцията на финансовия посредник изпълнява следните важни функции:
• Посредническа – свързва заемателите и заемодателите.
• Организационна – извършва цялостна техническа организация на трансферния процес.
• Ускорява движението на капитала – поради по-краткия срок за насочване на фондовете.
• Икономисва ресурси при осъществяване на процеса – елиминират се разходите за търсене на подходящи контрагенти.
• Изравнява цените на капитала чрез избора, който посредникът прави. Акумулацията на ресурси позволява на посредника да изравнява цените на привлечените средства, като постига по-ниски средни стойности чрез привличане на много на брой евтини ресурси в дребни деноминации.
• Промяна в деноминациите между емитираните инструменти и инвестициите. По този начин дребните инвеститори, които не могат да участват в придобиването на първични ценни книжа, защото те се продават само в големи деноминации, получават възможност да закупят вторични ценни книжа от финансовия посредник в желания от тях размер.
• Постигане на гъвкавост с натрупването на ресурси, защото на заемодателите не се налага да извършват сделки с много на брой контрагенти. Това позволява реализиране на икономии от мащаба.
• Осъществяване на наблюдение върху кръговрата на кредита – тази функция се свързва с временния характер на спестяванията (спестовен цикъл) и инвестициите (инвестиционен цикъл). Наслагването на тези два циклични процеса и формирането на неизбежните времеви разриви налага намесата на финансовия посредник, който да извърши изравняване по среден матуритет.
• Застраховане срещу риска от невръщане на капитала посредством разнообразен инструментариум от техники за хеджиране и диверсификация.
• Финансовите посредници осъществяват косвеното финансиране посредством емитиране на дългови инструменти, много по-ликвидни от дълговете и ценните книжа, в които те инвестират. По този начин се постига компромис между предпочитанията за ликвидност на заемодателите и желанията на заемополучателите за дългосрочно финансиране.
Въз основа на посочените функции на косвеното в сравнение с прякото финансиране финансовото посредничество увеличава коригирания с риска доход за заемодателите и намалява нетните разходи за финансиране на заемополучателите. Така се повишава ефективността на икономиката като цяло.
2.1. Източници на печалба за финансовия посредник
Финансовите институции трябва да бъдат компенсирани за предимствата, които предоставят на своите клиенти. В процеса на получаване, трансформиране и заемане на паричните ресурси финансовите институции извършват оперативни разходи, административни разходи и др. Затова тези институции трябва да печелят достатъчно, за да покрият всички извършени разходи, да осигурят доход за своите акционери и да заделят резерви за растеж.
За да постигнат тези цели, финансовите институции трябва да балансират конкурентните желания на заемодатели и заемополучатели. Така лихвите, изплащани на спестителите, трябва да са достатъчно високи, за да се акумулират ресурси, лихвите и таксите, заплащани от заемополучателите, трябва да са достатъчно високи, за да създават изисквания доход от финансовите активи. Това изправя банката пред необходимост от дефиниране на добре планирана стратегия за предлаганите продукти на своите клиенти. Разликата между доходите по първичните ценни книжа и плащанията към притежателите на вторичните ценни книжа се нарича лихвен спред. Размерът на лихвения спред трябва да е достатъчен, за да покрива оперативните, административните и данъчните разходи, така че да остане адекватен по размер доход за разпределение от акционерите. Ако те не получат желаната възвръщаемост, ще изтеглят своето участие и ще насочат ресурсите си към институция, която осигурява по-висока възвръщаемост във финансовия или в нефинансовия сектор.

2.2. Видове финансови посредници
Както е видно от табл. 1, финансовите посредници се разделят на три големи групи в зависимост от особеностите на техните операции. Депозитните финансови посредници акумулират необходимите средства предимно чрез предоставяне на депозитни услуги. Договорните финансови посредници набират средства чрез издаване на определени договори, които най-често са под формата на застрахователни полици. Инвестиционните посредници набират ресурси предимно чрез емисии на акции и дялове. В световен мащаб конкретните законодателства, традиции и специфика са причина за появата на институции, които могат да извършват част от операциите, характерни за други финансови посредници, но това не нарушава така създадената класификация дотолкова, доколкото разглеждаме типичните за всяка група финансови операции – тези, които са с най-голяма относително тегло в портфейла на институцията.
В зависимост от вида на финансовите операции, които могат да извършват, разделяме финансовите посредници на банки и небанкови финансови институции.
2.2.1. Депозитни финансови институции
Депозитните финансови институции, които за краткост ще наричаме банки, са финансови посредници, които се отличават от всички останали по това, че извършват операции по набиране на средства предимно под формата на депозити и реализират така привлечените средства в отпускане на различни по вид и предназначение кредити.
В националното ни законодателство банката е определена като лицензиран финансов посредник, който извършва по занятие банкови сделки. От това определение можем да изведем две особености на банката. Тя е лицензирана институция – подложена на специален законов режим, и, от друга страна, е финансов посредник поради естеството на извършваните от нея операции. Следователно, за да получи статут на банка, един финансов посредник трябва да е получил лиценз от БНБ или от съответната натоварена с лицензионни функции институция. Лицензът като задължително условие е възприет в законодателствата на всички съвременни държави. По своята същност той представлява административен акт, издаден от специално управомощен от закона лицензионен орган (в нашата страна това е УС на БНБ), с който на банката се разрешава да извършва определен кръг банкови операции. По силата на закона (чл.1 от ЗБ ) банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банката може да извършва и следните търговски сделки:
• покупка на менителници и записи на заповед;
• сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;
• приемане на ценности на депозит;
• сделки с ценни книжа;
• гаранционни сделки;
• извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;
• покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);
• финансов лизинг;
• издаване и управление на банкови карти;
• сделки със:
- финансови фючърси и опции;
- инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;
• предоставяне на банкови касетки;
• придобиване и управление на дялови участия;
• консултация на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятия;
• консултации относно портфейлни инвестиции;
• други сделки, определени от БНБ.
Кръгът на операциите, които банките могат да извършват, е ограничен. За да могат да извършват други операции, те трябва да получат изричното разрешение на лицензионния орган. Изключение от това правило се прави само във връзка с осъществяване на банковите сделки или в процеса на събиране на вземанията (чл.1, ал.3 от ЗБ).
Законодателствата на различните държави по различен начин разделят кръга на сделките, които могат да извършват банките и небанковите финансови посредници. Например в САЩ със специален закон (The Glass Steagal Act) е забранено на търговските банки да извършват операции, характерни за инвестиционните банки. Със същия закон на инвестиционните банки е забранено да привличат средства под формата на депозити. Приемането на този закон е резултат от масовите банкови фалити в периода на Великата депресия, когато много банки изпаднали в трайна неплатежоспособност поради резкия спад в цените на ценните книжа, от които те притежавали значителни количества в своите портфейли. В САЩ освен търговските банки депозитни институции са заемно-спестовните асоциации, взаимноспестовните банки и кредитните съюзи – всички те привличат спестовни, срочни и разплащателни депозити.
2.2.1.1. Функции на депозитните (банковите) институции
Като депозитни финансови посредници търговските банки извършват финансови услуги и операции както със субектите с капиталов дефицит, така и със субектите с капиталов излишък. При това те изпълняват следните накратко обобщени функции:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.