Банково дело


Категория на документа: Финанси


1. Създаване и ефективно разпределение на националните средства за разплащане.
2. Акумулиране на депозити от дребни спестители чрез пласиране на вторични финансови инструменти (ценни книжа), които са високоликвидни и в подходящи дребни деноминации.
3. Отпускане на кредити за покупка на блага и услуги.
4. Извършване на доверителни услуги за физически и юридически лица.
5. Финансиране на международната търговия.
6. Надеждно съхранение на ценни книжа и други ценности.
7. Извършване на услуги по финансово планиране на физически и юридически лица.
В процеса на изпълнение на тези функции и създаване на доходи за своите акционери банките се сблъскват с различни форми на риск, които водят до увеличаване на опасността от намаляване на благосъстоянието на акционерите.
2.2.2. Договорно-спестовни институции
Договорно-спестовните институции са финансови посредници – като например застрахователните компании и пенсионните фондове, които акумулират средства през определени периодични интервали въз основа на сключен договор. На основание на сключените споразумения тези институции извършват плащания при сбъдване на строго определени събития. Случването на тези събития не може да бъде абсолютно точно предвидено, защото има вероятностен характер. Въз основа на историческите статистически данни обаче те могат да се предвиждат с висока степен на сигурност. По този начин се определя размерът на изходящите бъдещи парични потоци. Например размерът на плащанията на застрахователна компания зависи от броя и мащаба на случилите се застрахователни събития, при пенсионните фондове плащанията зависят от възрастовия статут на осигурените и средната продължителност на живота след навършване на пенсионна възраст. За разлика от банките при договорно-спестовните посредници има строго определен начин за изтегляне на средствата. Те могат да се ползват от спестителя, едва след като настъпи определено събитие – навършване на пенсионна възраст или претърпяване на щета. Това създава един по-дълъг инвестиционен хоризонт за мениджърите на такива компании и позволява извършване на дългосрочни инвестиции. По принцип техните инвестиции се насочват към ипотечни ценни книжа, дългосрочни държавни ценни книжа, общински ценни книжа, корпоративни ценни книжа и недвижимости. Договорно-спестовните посредници подобно на депозитните посредници също са обект на контрол от страна на държавата, но за разлика от надзора върху банките в тази област мерките не са толкова стриктни. В нашата страна тази функция се изпълнява от Комисията по финансов надзор (КФН).
2.2.3. Инвестиционни посредници

Инвестиционните посредници са специализирани в операциите с корпоративни и други ценни книжа. Към тази група спадат типичните инвестиционни банки, инвестиционните фондове от отворен и затворен тип и фондовете, които оперират на паричния пазар.
Инвестиционните банки (наричани и процесуални посредници) могат да извършват следните операции:
• поемане на първоначалния пласмент на емисии;
• покупко-продажби на ценни книжа за своя или за чужда сметка;
• управление на инвестиции в ценни книжа.
Поемането е сделка, при която инвестиционен посредник се задължава да продава ценните книжа на първичния пазар по условия, договорени с издателя. Инвестиционният посредник подготвя разрешението от съответния орган, ако такова е необходимо, подготвя и публикува проспекта за публично предлагане на ценни книжа, регистрира извършените продажби и заплаща на емитента набраните от емисията суми. Той може да отговаря изцяло или отчасти за пласмента на емисията в зависимост от договорката.
Други типични финансови посредници от инвестиционен тип са инвестиционните фондове от отворен и затворен тип, фондовете на паричния пазар.
Фондовете от отворен и затворен тип набират средства от публиката посредством емисии на акции. При фондовете от затворен тип издадените акции не могат да се закупуват от фонда емитент, докато фондовете от отворен тип могат постоянно да купуват и продават по обявена цена издадените от тях акции. Техните инвестиции са насочени предимно към регистрирани и нерегистрирани на борсата акции и облигации на корпорации, както и малка част в ДЦК. Обемът на осъществяваната дейност и опитът на мениджърите позволяват на фондовете да постигат значителна диверсификация на притежавания портфейл, което им предоставя възможност да заплащат стабилни и конкурентни доходи за своите акционери. Те изчисляват цената на своите активи в края на всеки работен ден въз основа на пазарната информация. Общата нетна стойност на активите (net asset value) на дружеството се получава, като се сумират произведенията от пазарните цени и количеството от всеки актив в портфейла. След това тази сума се разделя на номиналната стойност на издадените от фонда ценни книжа и се получава цената на една акция. Фондовете от отворен тип обикновено предлагат цена „купува“ и цена „продава“ съответно малко под и малко над стойността на една акция. Фондовете от затворен тип напомнят повече на акционерно дружество отколкото фондовете от отворен тип: фондовете от затворен тип издават определен брой акции, които се търгуват на организирана борса. Фондовете от затворен тип не са задължени да издават нови акции или да изкупуват обратно вече издадените такива, както са задължени фондовете от отворен тип. Цената на акциите на фондовете от затворен тип се определя изцяло от пазарното търсене, така че да се търгуват под тяхната нетна стойност на активите – отстъпка, или над нея – премия.
Фондовете на паричния пазар са ориентирани към активни операции с краткосрочни и свръхкраткосрочни инструменти на паричния пазар. Те са едни от основните конкуренти на банките, защото предлагат на инвеститорите чрез издаваните от тях дялове изключително висока ликвидност, която съперничи с тази на разплащателните депозити. Основната цел е запазването на основния инвестиран капитал плюс изплащането на скромен дивидент. За счетоводно улеснение нетната стойност на активите на тези фондове остава константна, но лихвеният процент се изменя. Освен това тези фондове изплащат доход, близък до дохода от инструментите на паричния пазар. Най-значимият риск, свързан с инвестирането във фондове, опериращи на паричния пазар, е рискът от изоставане на темпа на растеж на доходността на инвестицията от нивото на инфлация, като по този начин се намалява покупателната способност на инвеститора. Фондовете, опериращи на паричния пазар, се появяват в началото на 70-те години в САЩ като алтернатива на чековите депозити. По-късно фондовете на паричните пазари започват да извършват аналогични операции в други страни.
В нашата страна с приемането на ЗЦКФБИД е законодателно уредена материята на инвестиционното посредничество. С него на банките е дадена възможност да оперират без ограничение като инвестиционни посредници за своя или за чужда сметка. Извършваните от банките за собствена сметка операции с корпоративни ценни книжа са ограничени от общото правило на нормата по чл. 29, ал.1 от ЗБ до размера на установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.
Контролът върху инвестиционните посредници в различните страни се осъществява от комисии по ценните книжа. Те осъществяват държавната намеса в тази част от финансовия сектор.
2.2.4. Небанкови финансови посредници
Според нормативната рамка, в която функционират финансовите посредници, бихме могли да ги разделим на публични посредници, дейността на които е регламентирана в закон или наредба (ЗБ, Наредби на БНБ и КФН, ЗППЦК), и квазипублични посредници – тяхната дейност не е нормативно регламентирана, но те извършват значителни по брой и обем финансови операции. Типични примери са уличните валутни дилъри, популярните каси и пирамидалните дружества.
Банковото законодателство у нас създава като небанков финансов посредник финансовите къщи. За разлика от банката финансовата къща може да извършва всички банкови операции, с изключение на привличането на пари под формата на депозит и влог, отпускане на кредити и извършване на операции по безкасови плащания (чл. 1, ал. 5 от ЗБ).
Глава трета
Финансови пазари, инструменти
и инвестиционно банкиране
1. Финансови изчисления и принципи на определяне
на времевата стойност на инвестициите
1.1. Времева стойност на парите
Концепцията за времевата стойност на парите е една от основните във финансовия анализ. При вземането на финансови решения е необходимо да се отчете фактът, че времевата стойност на парите не е константна във времето. Парите днес имат по-голяма стойност от парите утре поради две основни причини. Първо, паричните потоци, които възникват във времето, имат различни стойности, ако се сведат към който и да било момент – ако имаме един лев и го инвестираме, той най-малкото би донесъл лихва, която ще увеличи неговата стойност. Второ, паричните потоци в бъдещето са несигурни – те могат да не се материализират въобще и е необходимо този фактор да се отчете при вземането на финансови решения. Трансформирането на дадена парична стойност в бъдеща парична стойност се нарича олихвяване, докато трансформирането на някаква бъдеща парична стойност в сегашна се нарича дисконтиране. Олихвяването и дисконтирането са в основата на финансовите изчисления.
1.1.1. Бъдеща стойност на парите
Ако вложим 1000 лв. в срочен депозит с лихва от 10% за периода на вложението, то в края на този период ние ще имаме 1100 лв. Тези 1100 лв. представляват вложената сума от 1000 лв. плюс натрупаната в края на периода сума от 100 лв. Алгебрично формулата за изчисляване на бъдещата стойност на нашето вложение може да придобие следния вид:
FV = PV + PV.i,
където FV (Future Value) е бъдещата стойност на нашето вложение; PV (Present Value) – сегашната му стойност; i – лихвеният процент, който получаваме, а PV.i – паричното измерение на лихвата по нашето вложение.
В нашият случай имаме:
1100 = 1000 + 1000.0,1.
Ако в края на лихвения период изтеглим натрупаната лихва от 100 лв., нашите 1000 лв. отново ще се олихвяват с лихва от 10% и в края на втория лихвен период отново ще имаме 1100 лв. Олихвяване, при което натрупаната лихва не се реинвестира към основната сума, се нарича просто олихвяване.
Какво ще стане, ако не изтеглим тези 100 лв. в края на лихвения период? Нашата бъдеща стойност ще се равнява на сбора от началното вложение плюс натрупаните лихви по периоди. Или
FV = PV + лихва за период 1 + лихва за период 2 +....+ лихва за период N.
Замествайки с числа: FV = 1000 + 1000.0,1 + 1000.0,1.0,1 +....+1000.0,1ⁿ.
Нека разгледаме 3 лихвени периода. Бъдещата стойност на първоначалното вложение в края на третия лихвен период ще бъде:
FV = 1000 + 100 + 110 + 121 = 1331 лв.
В опростена форма, горната формула може да се представи по следния начин: FV = PV(1 + i)ⁿ. Стойността „n“ представлява броя на лихвените периоди, а стойността „i“ е лихвата по вложението, представена като десетична дроб. Олихвяване, при което има реинвестиция на лихвата към основната сума, се нарича сложно олихвяване.
По тази логика за 30 лихвени периода бъдещата стойност на 1000 лв. при лихва от 10% ще бъде FV = 1000 (1 + 0,1)³° = 1000 * 17,449402 = 17449,402 лв. Разликата между сегашната и бъдещата стойност на вложението се нарича норма на растеж. Нормата на растеж за 30 лихвени периода е 10% на година, или 17449,402 – 1000 = 16449,402 лв.
Ако искаме да намерим средната възвръщаемост на нашата инвестиция, можем да преобразуваме горната формула в следния вид:

В горния пример . Този способ е известен още като намиране на геометрична средна възвръщаемост на дадена инвестиция.
Досега разглеждахме олихвяване, в което броят на лихвените периоди съответства на цитирания лихвен процент. В практиката обаче това не винаги е така. Обикновено ни се цитира номинална годишна лихва, а броят на олихвяванията в годината е по-голям от едно. За тази цел трябва да намерим периодичния лихвен процент, като увеличим броя на лихвените периоди със съответното число. Нека видим как става това.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Банково дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.