Философия на оценяването на проекти


Категория на документа: Финанси


57 въпрос - Философия на оценяването на проекти.
Всеки проект, който подлежи на одобрение за държавно финансиране, съдържа в себе си определена икономическа и социална изгода. Ефективността, както и всяка оценка, в крайна сметка опиро до съпостявне на ползите и разходите - съпоставяне, което стои в основата на бюджетното решение. При разглеждане на разнообразните видове ползи и разходи могат да бъдат разграничени реални и парични ползи и разходи. От своя страна реалните ползи и разходи могат да бъдат - преки или непреки, материални или нематериални, крайни или междинни и вътрешни или външни.
Разграничение между реалните и парични ползи и разходи - ориентацията към даден проект не може да бъде осъществена без това разграничение. Обикновено реални са ползите, извлечени от крайните потребителни на държавния проект. Те отразяват едно допълване на благосъстоянието на общността, което да бъде балансирано спрямо реалние разход при изземването на ресурсите от други употреби. По принцип паричните ползи и разходи настъпват поради промени в относителните цени, които се появяват на вторичните пазари, т.е. тогава, когато икономиката се настройва към осигуряването на държавната услуга. В резултат на това, ползита или загубите се полагат на някои индивиди, но се компенсират от загубите или ползите, които се понасят от други.
Характеристика на реалните ползи - обикновено полза може да се очаква от всяка активност. В областта на оценяването на проектите на държавно финансиране тя е важен показател. Ползите могат да бъдат - преки и непреки, материални и нематериални, междинни и крайни, вътрешни и външни.Друго наименование на преките и непреките ползи или разходи могат да се наричат и първични и вторични. Преките са свързани с основната цел на проекта. Другите са нещо като вторичен продукт. Това разграничаване има общоприето значение, но не може да бъде строго определено. Това е така, защото ползата от един проект може да има няколко измерения. Материални са ползите к' могат да бъдат оценени на пазара. Нематериални са тези,при к' това не може да бъде изчислено. Вътрешните и външните ползи се основавата на това, че ползите и разходите могат да произлизат вътре или извън юридическата рамка,под която се изпълнява проектът.
Технологията на измерване на ползите и разходите е важен етап от оценяването на проектите. Оценяването на разходите и ползите се прави тогава, когато се осъществяват.
Оценяване на нематериалните ползи и разходи - може да се каже, че оценяването на нематериалните ползи и разходи е проблем, който трябва да бъде решен при много държавни проекти и то далеч преди да започне прилагането на анализа ползи-разходи. Трябва да се разграничават - обществените ползи и разходи; нематериалните лични ползи и разходи; разходът и ефективността на проектите; икономията на разходи; ползите от междинните стоки. Ако за пример при 1я вид вземем националната отбрана,то тогава ползата ще е нематериална. Но не са малко случайте когато е и материална. Тогава анализирането на разходите изисква връщане назад с цел разграничаването на частично нематериалните и частично материалните разноски.
Оценяване на базата на реалната и пределна стойност - в редица случаи оценяването на проектите може да се позовава на разходи и ползи, които имат пазарни цени. Във връзка с това, оценяването на материалните разходи и ползи е лесно, ако съществуват конкурентни пазари.В този случай материалната полза се измерва с цената, с която обществената услуга се появява на пазара или с цената, по която потребителите закупуват една подобна услуга от частните доставчици. Разходът по същия начин се измерва с цената, което правителството трябва да плати за продукта, ако го закупува от частни фирми, или с разхода, който трябва да заплати, ако само се заеме с производството. Оценките в случая трябва да се съобразяват със следните обстоятелства - наличието на монопол; събирането на данъците; съществуването на незаети ресурси; развиващите се икономики.
Измерване на теглата при подбора на проекти - обичайна практика е проектите, които ще се финансират от държавния бюджет да съдържат само един вид полза или разход. Различните ползи и разходи могат да са нещо обичайно и тогава е необходимо към тях да се прикрепят различни тегла. Освен това комбинацията от ползи може да бъде различна в зависимост от това как е разработен проектът. Спецификата на разработването на проекта може да окаже влияние върху начина, по който подобни ползи се разпределят между различните сектори на икономиката или между различните доходни групи. На тази основа е напълно оправдано всички тези алтернативи да бъдат преценени при разработване на проекта, което ще доведе до максимализиране общите ползи. Това тр да се съобрази в случай когато даден проект за разходи носи повече от една полза. При мновественост на целите проектът влкючва относителните тегла на бъдещите резултати.
Допълнителни измерения на ефективността и равенството - обикновено всеки проект съдържа определени изгоди за обществото, който се съпоставят с разходите и евентуалните неизгоди.Те трябва да бъдат изпълнени само ако ползата им за обществото надвишава разходите за тях.
За ефективност на проект може да се говори, ако той облагодетелства поне един човек и то без да ощетява никого. Дали един проект е такъв или не зависи от технологията на определянето на ефективността.
Проблеми на разпределението - взимането на бюджетните решения относно избора на даден прект имат пряко отношение към разпределението. В това отношение е необходимо да се преценят потребността от използване на тегла, обективната функция и селекцията на теглата.
Частни аспекти на избора на дисконтовия процент - този избор е деликатна сфера на оценяването. Във връзка с това правителството може да използва предпоставката, че е желателно да се прилага процент, равен на времевото предпочитание от страна на частните потребители. То може да използва като заместител и свой собствен дисконтов процент. Ако в основата на нещата се постави избор на процент, равен на времевото предпочитание на частните потребители, по същество той ще отразява потребителския избор между настоящото и бъдещото потребление.
Обществени измерения на избора на дисконтирането - основанията поради , к' е по-добре да се използва обществения процент вместо този на времево предпочитание на частните клиенти сан няколко. Едното се основава на факта , че индивидите не винаги дооценяват ситуацията и подценяват значението на спестяването и надценяват това на настоящето потребление. От друга страна хората са загрижени повече за благосъстоянието на бъдещото поколение. Ако само един човек ршеи да пест , а всички др не то тогава не би се усетил приносът. В този аспект правителството може да намали % на дисконтитане като в резултат се увеличи публичното инвестиране.Може да се каже, че оптималното решение изисква общественият процент да бъде определян от процента в частния сектор. По този начин прилагането на обществен процент предполага едно по-високо равнище на инвестиране. Използването на обществения процент при селекцията на продуктите ще доведе до една по-висока настояща стойност на потока на ползите, като прокарва проекти, които могат да бъдат изключени при използването на частния процент.
Основни измерения на реалния разход на капитал - оценяването на проектите за държавно финансиране безспорно разчита на избора на дисконтов процент, но с това анализът не завършва. Предстои още измерването на разхода, включен при оттеглянето на ресурсите от частния сектор. Този обществен разход може да се равнява на загубата на потребление, която настъпва при оттеглянето на тези ресурси от частния сектор. Интерес представляват изтеглянето на ресурси от потреблението, изтеглянето на ресурси от инвестирането без данък, изтеглянето на ресурси от инвестирането.
Проблеми на дисконтирането са вътрешния %,външния заем и инфлацията. Обикновенно % на инфлация се отразява по номиналния лихвен % и последния нараства с инфлацията. Един по-висок дисконтов % означава по-ниска сегашна ст-ст и въздейства в/у избираемостта на проекта. В последствие може да се използва номинален лихвен % за номиналната ст-ст на потока на ползите. Другият вариант е да се коригира номин Л % към инфлацията като се дисконтира само компонентата реален %.
Практически аспекти на дисконтирането - всяко правителство може да прилага определен дисконтов процент към потока на ползата на проекта и да сравнява това с разхода на неговото изграждане. Целта на правителството е да максимализира общественото благосъстояние, а не печалбите, както се изчисляват от частните фирми.
Влияние на риска - рискът е важен елемент на оценката на всеки проект. Това е така, защото колкото по-атрактивен изглежда един проект, толково опасността от провал е по-голяма. Рискът е понятие, което винаги трябва да подсеща за евентуалните негативни резултати от оценките. В това отношение, ползите от проекта могат да не бъдат лесно предвидими в началото, тъй като планирането на държавните проекти се осъществява в условията на несигурност. В определени ситуации общественият риск е по-малък от частния риск, който участва в определени дейности, но това не означава, че рискът при планирането на държавни проекти трябва да се пренебрегва.
Съобразяване на оценките с промените в икономиката - оценяването на проектите трябва да отчита динамиката на икономическото развитие. Това е от изключително значение за развиващте се страни. Трябва обаче да се има предвид, че не само относителните цени могат да се променят, но също и степента на ценовите отклонения.
Разходна политика на Р България-коментар по ик класификация и сектори.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Философия на оценяването на проекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.