Финанси


Категория на документа: Финанси


Могат да се формулират следните генерални изводи:
1. Основа на движението на парите по финансов път е производството.
2. Съществуването на небалансирани бюджети е основна причина за възникване на явлението търсене и предлагане на пари (капитали) и за осъществяване на краткосрочени и дългосрочени пласменти.
3. В своята основа сделките с пари са изражение на желанието на икономическите агенти да инвестират и да увеличават своите доходи.
4. Обликът на всяка финансова система се предопределя от мащабите на държавната финансова политика и от моща на банките и банковото въздействие.
5. Финансите са наука за управлението на парите и тяхното превръщане във финансови, реални и различни от парите ликвидни активи. Финансите са основна технология за формиране и структуриране на богатството в съответствие с намеренията на неговите притежатели да го съхраняват и увеличават.
6. Финансите възникват като понятие и се утвърждават като наука главно във връзка с паричните сделки на държавата. По тази причина изучаването на финансите в съвременните й измерения задължително трябва да започне с държавната икономика и държавните финанси.

2 ВЪПРОС СЪЩНОСТ И ФУНКЦИЯ НА ПАРИТЕ
Широкото използване на различни пари зависи от качествата, които ги правят адекватни и приемливи да се изразяват в стандартни единици, да се разделят на по-малки части с еднакви качества, да са преносими и т.н.
Металните пари се възприемат като най-популярни. Те най-пълно са отговаряли на желаните характиристики за всеобщ еквивалент. Доминирали са златото и среброто. Едновременното им използване се нарича “биметализъм”, при което съотношението сребро:злато е било 15:1. Проблемът при биметализма е подценяване на единият от металите.
Решението на този проблем се свежда до въвеждане на “монометален” стандарт. Към края на ХIХ в. всички големи страни –преминават към златен стандарт, т.е. към “златния монетаризъм”. Златният стандарт е парична система, при която всяка страна определя съотношението на своята парична единица към златото. Най-голямото предимство на златния стандарт е неговата стабилност.
До тук имахме предвид стоковите парични стандарти, но при тях има и някои неудобства и затова обществото намира изход чрез представителната форма на парите. В този случай паричната стока стой на депозит,а вместо нея циркулират определени кредитни документи. Тези пари в наше време обикновено се наричат “книжни” пари. Те са обаче само малка част от цялото парично предлагане (около 25%). Другите 75% са тъй наречените “депозитни” пари. Оттук следва, че парите са три вида:
1. монети
2. банкноти
3. пари по сметка (депозитни пари)
Всички те са взаймнозаменяеми помежду си. Решението под каква форма да държат парите си определят самите субекти взависимост от положителните и отрицателни качества.
Когато се определят какви са парите, се изхожда от тяхната ликвидност. Парите притежават най-високата степен на ликвидност. Всички активи, които имат по-висок процент на ликвидност се наричат “пари”, а тези които имат по-малък процент на ликвидност се наричат “квази пари”, т.е. “почти пари”.
Съществено заначение за всяка дейност има познаването и рационалното управление на парите. Това са парични компетенции на три равнища: домакинства; фирми (банки); държавата.
Сред управленските субекти изпълнява ролята на банките. Това се дължи на тяхното място в икономиката в качеството им на институция, ангажирана с управлението на парите в национален мащаб. За определяне границите на паричната компетентност на икономическите субекти важно значение има за кои пари се отнася. Те се разграничават на:
I. Стокови пари
А. Емитирани от пранителството и ЦБ
1. монети
2. банкноти
II. Кредитни пари
Б. Издавани от депозитни институции
1. Банкови билети
2. Безсрочни депозити
III. Квази пари
1. Срочни депозити
IV. Парична маса
V. Парични агрегати
Съвременна икономика и парична икономика.
Всичко зависи от промените в стойността на парите. Субектите са принудени непрекъснато да определят какво става със стойността на парите. Промените в стойността на парите често водят до промени в бизнеса или в заетостта. Бизнесмените по-лесно печелят в периоди на увеличаване, а не на спадане на цените, тъй като печалбата е остатъчна величина. Когато стойността на парите нараства, бизнесът по-трудно реализира печалбата.
Промените в стойността на парите могат да доведат и до стихийно преразпределение на доходите и на собствеността. При равни други условия (т.е. ако само падат цените) тези, които я чувстват най-осезаемо, са длъжниците. И обратно, когато цените падат – печелят кредиторите.
Когато цените нарастват стойността на парите пада. Това е в полза на длъжниците, а кредиторите – губят. Обезценката на парите “изяжда” стойността на спестяванията, пенсиите, застраховките и други фиксирани доходи. Например заплатите се увеличават много бързо, но субектите стават по-бедни. Основен проблем става не количеството пари в обръщение, а стабилността, постоянната покупателна сила на парите.
Стокова теория за стойността (класическа теория)
Класиците обясняват промените в стойността на парите без да се интересуват от потреблението, спестяването, инвестирането, растежа и равнището на дохода (а това са най-важни фактори днес). Класиците приемат, че не е възможно общо свръхпроизводство или предлагането създава свое собствето търсене.
Когато парите (монетите) са пълноценни, т.е. от злато или благороден метал, тяхната стойност зависи главно от стойността на металното им съдържание.
Количествена теория за парите
Основен извод на количествената теория е, че увеличаването на количеството пари пари води до намаляване на тяхната стойност и до покачване на цените и обратно. При стоковите пари нарастването на количеството на паричната стока е едновременно и нарастването на количеството пари. Количеството на пари може по всяко време да бъде променяно от банковата система, а цените могат да нарастват без да има увеличение в количеството на парите.
Равнището на паричните приходи и разходи е взависимост от наличието на пари и ценовото равнище. Общите парични разходи са свързани с количеството на пари, а общите парични приходи – с ценовото равнище. Разходите не зависят само от количеството на пари, а и от скоростта на обръщение. Оттук следва, че:
Общите парични разходи са равни на количеството пари в обществото умножени със скоростта на обръщение

= М.V
М- количеството пари в обществото
V- скоростта на обръщение
Общите парични приходи = Р.Т
Р- ценовия индекс
Т- общ обем на сделките
Или М.V = Р.О



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.