Финанси


Категория на документа: Финанси


Лихва и лихвен процент
Обща характеристика – обикновено лихвата се определя като парична сума, която длъжникът заплаща на своя кредитор за ползваните в заем средства. Тя може да се разглежда и като възнаграждение за раздялата с ликвидности. В този смисъл тя е своеобразна “цена”.
Нормата на лихвата е отношение на лихвата към величината на ползвания заем, изразено в %.

Нл = Л х 100

З
Л- величина на лихвата
З – величина на заема (кредита)
Лихвата се разглежда като награда за отлагането на текущото потребление в полза на бъдещото потребление. По-големите лихвени проценти поощряват по-голям брой лица да заменят своето текущо потребление със спестяване (т.е. с бъдещо потребление). Това е ефект на заместването. Лихвеният поцент оказва влияние и върху фирмените решения. По-високият лихвен процент принуждава фирмите да използват собствени средства при финансиране на техните проекти. И обратно – по-ниските лихвени проценти – ги насърчават към по-голямо използване на кредити.
Съществува обаче и т.нар. парадокс на спестовността. Той се изразява в това, че високите лихвени проценти привличат повече спестявания, но плащайки по-високи лихви по депозитите, банките увеличават и лихвените проценти по кредитите, тъй като трябва да плащат по-високи лихви по депозитите.
Видове лихви
Според начина на изчисляване:
1. Проста лихва – тази, при която основата за нейното изчисляване (вложената или заета сума) не се променя през периода на заемния срок. Тя е постоянна величина и не се прибавя към олихвяваната сума. Лихвата е правопропорционална величина на първоначалното количество, лихвения процент и времето, или
Сумата на лихвата = {(първоначалното количество х лихвения процент)/ 100 х 360} х лихвен срок
2. Сложна лихва – това е лихвата, която се прибавя към сумата през целия лихвен период. По този начин се начислява лихва и на самата лихва.
Според момента, в който се начислява, лихвата може да бъде:
1. Декрузивна – която се начислява и изплаща в края на всеки лихвен период
2. Антиципативна – която се начислява и удържа предварително от заеманата сума, т.е. в началото на лихвения период.
Видове лихвени проценти:
1. лихвен процент по кредитите – договаря се индивидуално м/у кредитора и съответния длъжник. Зависи от редица фактори: търсене и предлагане на кредити, степен на риск, кредитоспособност на заемодателя и др.
2. Основен лихвен процент (ОЛП) – определя се от ЦБ.
3. Лихвен процент по депозитите и влоговете – като правило лихвата по влоговете и депозитите е по-ниска от лихвата по банковите кредити. Разликата м/у тях е основен източник на доходи за банката. М/у лихвения процент и срока, за който депозитите остават в банката, съществува правопропорционална зависимост.
4. Първокласен лихвен процент – по който големите банки отпускат краткосрочни кредити на първокласните си клиенти. Този лихвен процент е стабилен и не се влияе от търсенето и предлагането.
5. Сконтов лихвен процент – е отбивът, който се прави от номиналната стойност на една полица при нейното сконтиране или продажба, преди да е настъпил нейния падеж.
Ск = К х Л% х Д
360 х 100
К- стойност на полицата
Л% - пазарен ЛП по краткосрочен заем
Д – дните от момента на сконтиране до падежа
6. Пазарен лихвен процент – определя се на договорна основа м/у страните по кредитната сделка и обикновено е с няколко пункта по-висока от основния лихвен процент
7. Договорна лихва – тази, която страните писмено са уговорили в сключения от тях договор. Ако не е уговорена лихва, се прилага законовата лихва. Тя може да е фиксирана взависимост от ОЛП.
8. Законова лихва – това е обезщетението, което длъжникът плаща на кредитора в случай на закъснение. Тя е строго фиксирана и не се договаря. Определя се спрямо ОЛП или LIBOR (лондонски междубанков лихвен поцент) + съответна прибавка.
Лихвения процент може да бъде номинален и реален, взависимост дали се отчита влиянието на инфлацията.
Номинален ЛП – по който е сключена кредитната сделка.
Реалин ЛП – получава се след като номиналния ЛП се изчисти от инфлационното бреме.

РЛП = (номинален годишен ЛП - годишен темп на инфлация) / 1 + годишен темп на инфлация

НЛП = годишен темп на инфлация + реален ЛП + (реален ЛП х годишен темп на инфлация)

4 ВЪПРОС: ТЪРСЕНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАРИТЕ
По общ принцип търсенето на пари е свързано с желанието на икономическите субекти /фирми, домакинства и др./ да разполагат с пари и да ги задържат при себе си. Търсенето на пари има следните проявления:
- търсене на пари за осъществяване на плащания по сделки;
- търсене на пари за натрупване на активи;
- гаранционно /предпазно/ търсене на пари;
- спекулативно търсене на пари.
Между търсенето на пари и лихвен процент – съществува обратна зависимост. Съвкупното търсене на пари се намалява в съответствие с нарастването на лихвения процент и обратно.
Съществува макар и условна размяна между:
- “активни” пари /пари за обезпечаване на сделки и транзакции/. Участват във формирането на националния доход.
- “пасивни” пари /парична наличност, неучастваща в сделки и транзакции/. Не водят пряко до формиране на национален доход.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.