Финансиране на бизнеса чрез лизинг


Категория на документа: Финанси




Реферат
по дисциплината "ФИНАНСИРАНЕ НА БИЗНЕСА"

на тема: Финансиране на бизнеса чрез лизинг (leasing)

изготвили:
Венета Ивова Величкова
Мирослава Стефанова Караджова

София, 2013
1.Характеристика на процеса

Лизингът в качеството си на търговска сделка получава за първи път правна уредба в българското законодателство с приемането през 1996г. на част 3-та от Търговския закон. Причислява се към т.нар. двустранни сделки, съдържащи две насрещни волеизявления на страните по правоотношението, които трябва да се съгласуват едно спрямо друго така, че да е налице пълно съвпадение между тях. Лизингът може да бъде както двустранна, така и едностранна търговска сделка в зависимост от това дали и двете страни са търговци, или само едната притежава качеството търговец, за разлика от другата, която е нетърговец (физическо или юридическо лице).
Лизингът е финансово-обвързан договор, в който са налице клаузи, договарящи прехвърлянето на собствеността на дълготрайни материални активи, както и на рисковете и изгодите от тяхната употреба, от лизингодателя на лизингополучателя.1 При него лизингодателят предоставя за ползване една вещ на лизингополучателя срещу плащане на редовни фиксирани лизингови вноски, като има възможност лизингополучателят да удължава срока за ползването на актива или да го придобие след изтичане на първоначално договорения срок.
Често се говори и за термина лизингова операция като синоним на лизинговия договор.2 Има се предвид целият комплекс от права и задължения, които имат лизингодателят и лизингополучателят, както и правоотношенията, в които страните участват, за да изпълнят поетите задължения, възникнали в резултат от лизинговата сделка.3 Лизинговата сделка се оформя чрез договор за лизинг. Той изразява правната характеристика на проблема и има доста особен характер, обединявайки елементи на договор за наем, договор за аренда, договор за покупко-продажба чрез разсрочено плащане и договор за стопанисване. В случая става въпрос за основния договор за лизинг, сключван между лизингодателя и лизингополучателя.

В по-широк аспект лизингът може да се характеризира като множество от отделни договори, като този между лизингодателя и лизингополучателя е тяхно ядро. Останалите договори са свързани с характера и етапите на лизинговата сделка, а именно:
• съобразно основния договор лизингодателят поема задължението да закупи определена вещ (обикновено по желание и съобразно изискванията на лизингополучателя). Лизингополучателят се задължава да плаща лизинговите вноски и след изтичане на лизинговия срок да го поднови или да закупи обекта (съобразно договора). Съществува и възможност (която трябва да се договори предварително) след като обектът е напълно готов за експлоатация, лизингодателят да поеме стопанисването му;
• договор между лизингодателя и кредитна институция по повод на финансирането на придобиването на договорната вещ.
В икономически аспект лизингът може да се разглежда като съвкупност от парични отношения и парични потоци между участниците в лизинговата сделка. Могат да се посочат следните парични потоци:
• паричен поток от кредитора към лизингодателя под формата на еднократно или няколкократно отпускане на кредитната сума;
• регулярни парични потоци от лизингодателя към кредитора. Те най-често са с характер на анюитетни плащания;
• парични потоци от лизингодателя към собственика на готов обект.
Тези потоци могат да са еднократни или многократни в зависимост от договорените начин и форма на плащане.4
2. Субекти на лизинговия договор

Субектите на лизинговия договор са лизингодател и лизингополучател.

Лизингодателят в почти всички случаи е търговец, занимаващ се с лизинг като една от основните видове сделки, които извършва в рамките на своята бизнесдейност. Лизингодателите в икономическата доктрина се делят на:
* Независими лизингови компании- те извършват лизингова дейност по занятие между производителите/ доставчиците на машини и съоръжения и своите контрагенти. От своя страна се делят на специализирани и универсални съобразно характера на дейността им. Специализираните лизингови компании в повечето случаи притежават собствен набор от машини и съоръжения, които се предоставят на лизингополучателя. Универсалните не разполагат със собствени вещи, които ще се лизинговат, а закупуват разнообразни такива по поръчка и съобразно изискванията на лизингополучателя.
* Подчинени лизингови компании- дъщерни фирми, образувани от производители на различни видове потребителски стоки, машини и съоръжения с цел разширявне на пазарния дял на произвежданата продукция.
* Търговси банки- те играят ролята на финансови посредници по лизинговия договор, тъй като предоставят кредит на лизингополучателя при наличие на ипотека или залог върху обекта на лизинга. Те извършват пряк и косвен лизинг

Лизингополучателите като страни по договора за лизинг могат да бъдат физически, юридически лица, нямащи качеството на търговци и правни субекти, имащи това качество. Тази страна по лизинговия договор могат да са:
* Средни и малки предприятия, които изпитват недостиг на финансов ресурс- чрез лизинг инвестиционните разходи се разсрочват под формата на лизинговите вноски;
* Предприятия, които са зависими от последните постижения в развитието на тeхниката с цел да се заменят остарелите морално и физически съоръжения със съвременни;
* Предприятия, получаващи данъчни изгоди от лизинговите операции;
* Големи предприятия- производители, които се стремят чрез лизинг да увеличат оборота на продажбите си;
* Новосъздадени предприятия с по-малка конкурентоспособност и високорискова дейност
Лизингополучателите могат да сключват договор за набавяне на квалифициран персонал, притежаващ знания и умения за работа със специализиран вид оборудване.

Ролята на производителя в осъществяването на лизинга е ограничена. Той продава лизингови стоки чрез договор за покупко-продажба, като същевременно поема гаранции по договора за лизинг. Лизингодателят обикновенно прехвърля правото си на гаранционен срок и поддръжка върху лизингополучателя, посочвайки го като свой единствен и изключителен представител по договора за покупко-продажба, или се задължава да поддържа обекта на лизинга, поемайки под формата на агентство отношенията си с производителя. 5
3. Видове лизингови операции

Критериите за разграничаване на отделните видове лизинг може да бъдат свързани с технологията на преминаване на собствеността над обекта на лизинга, със самия лизингов обект, със срока на лизинга и др. В Търговския закон на Република България правна уредба са получили два основни вида лизинг- обикновеният (оперативен) и финансовият.

Финансов лизинг - при него лизингодателят закупува в съответствие с изискванията на лизингополучателя материален актив и впоследствие финансира чрез него лизингополучателя. Доставката на обекта се извършва директно от производителя (доставчика) на лизингополучателя. Лизингодателят има за задача единствено да закупи съответния обект, докато на лизингополучателя се предава по договор цялата отговорност за заплащането на данъците, застраховките и поддържането на обекта на лизинга. При този вид лизинг не съществува никаква юридическа връзка между доставчика и лизингополучателя. Срокът, за който обектът се дава на лизинг, съвпада със срока на икономическия му живот. Лизингът намира широко приложение при инвестирането на финансови средства чрез дългосрочни кредити. Основна цел на финансовия лизинг от гледна точка на лизингодателя е инвестирането на капитал във взетото за ползване имущество, което след изтичане на лизинговия срок остава собственост на лизингополучателя, който и поема риска, присъщ на собственика. Лизингополучателят по договор се задължава да плаща всички данъци, застраховки и други разходи, свързани с експлоатацията на обекта на лизинг.
Оперативен лизинг- в сравнение с финансовият, той е краткосрочен и не обхваща целия период на икономическия живот на обекта на лизинг. Използва се обикновено за оборудване, което е специализирано и има широк лизингов пазар. Лизингодатели са специализирани лизингови компании и производители на имуществени обекти, като те носят всички рискове и тежести, свързани със собствеността върху имуществото и оказват на лизингополучателите услуги по поддръжката. Плащанията при оперативния лизинг са сравними с текущите оперативни разходи и само частично покриват първоначалната стойност на обекта на лизинга. Целта на оперативния лизинг е не толкова финансирането на лизингополучателя, а задоволяването на потребността от даден вид имущество, съществуваща за период, по-кратък от икономическия живот на обекта.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансиране на бизнеса чрез лизинг 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.