Финансиране на бизнеса чрез СУАП


Категория на документа: Финанси



Периодично единият контрагент плаща фиксирани (или плаващи) лихви на другия контрагент, определени на базата на едната главница, а другият контрагент плаща такива лихви на базата на другата главница. Често плащанията се извършват на нетна (компенсирана) база.

3. Повторна размяна на главниците на падежа.

Валутните суапи могат да имат следната структура на лихвените парични потоци:

- получаване на фиксирани лихви - плащане на фиксирани лихви;

- получаване на плаващи лихви - плащане на фиксирани лихви;

- получаване на плаващи лихви - плащане на плаващи лихви;

- получаване на фиксирани лихви - плащане на плаващи лихви.

Валутният суап може да бъде два вида в зависимост от това дали лихвите, които се разменят, са с еднороден или различен лихвен процент:
* Стандартен валутен суап - при него и двата вида лихви, които се разменят, са фиксирани (или плаващи);
* Лихвен суап в две валути (кръстосан валутен суап) - разменят се лихви при фиксиран лихвен процент с лихви при плаващ (променлив) лихвен процент, като по този начин се променя лихвената характеристика на лихвоносния актив/пасив, с който е комбиниран валутния суап. Следователно лихвеният суап в две валути може да се представи като комбинация от стандартен валутен суап и лихвен суап. Компонентът лихвен суап трансформира фиксираните лихвени плащания в едната валута в плаващи.
Лихвеният суап в две валути е по-подходящ за използване като хеджиращ инструмент при прилагане на отчитане на хеджиране.2

Пазарът на валутните суапови операции е много малък и по-разнообразен, отколкото този на суаповите сделки за лихвени проценти. Размерът на главницата при валутните суапови транзакции, които се използват от финансовите институции, например е едва 5 % от главницата при суаповите сделки за лихвени проценти на същите институции. Пазарът на валутните суапови сделки се развива много по-бавно от този на суаповите транзакции за лихвени проценти.3

2) Лихвен суап.

Суаповите сделки за лихвени проценти са договори между две страни за размяна на задължения, свързани с лихвени проценти. Най-често се разменят задължения по фиксиран лихвен процент срещу такива по плаващ. Например фирма А, която е получила банков заем по плаващ лихвен процент, тъй като заемите по фиксиран лихвен процент са били неизгодни, може да предпочете фиксиран размер на погашенията, който да се покрива от финансовите потоци на приходите й, а фирма Б може да предпочете да размени задълженията си по фиксиран лихвен процент срещу плаващ, тъй като очаква понижение на лихвените проценти. При обикновена суапова сделка фирма А може да заплати 30 000 долара за размяна на свое задължение за плащания в продължение на две години на 1% над LIBOR върху 1 млн. д. Номинал срещу задължение на фирма Б за погашения на лихви при фиксиран процент 7 на сто върху 1 млн. щ. д. номинал. Самите главници не сменят държателите си, така че нито една от двете фирми не носи отговорност за погашенията на другата по тях.4

Стойността на суаповите сделки за лихвени проценти очевидно зависи от поведението на пазарните лихвени проценти. Ако те се понижават, суаповата позиция на фирма Б ще повишава стойността си, тъй като през следващите две години тя ще извършва по-малки плащания; фиксираният лихвен процент при фирма А ще понижи стойността на нейната позиция, защото неговият размер сега е много над пазарния. Ако обаче лихвените проценти се повишат, суаповата операция ще бъде по-изгодна за фирма А, отколкото за фирма Б.

Малко повече от половината от номиналната стойност по суаповите сделки за лихвен процент се притежава от банки, а останалата част - от други потребители. Основни крайни потребители са финансовите институции, които използват тези деривати за хеджиране на ипотечни и облигационни портфейли.

3. Кредитен суап.

На първо място, този финансов продукт се използува самостоятелно. Появява се като алтернатива на обезпечението (в качеството му на осигуряване срещу евентуален кредитен риск). Тези суапове са базирани върху стандартната ISDA документация. На второ място, CDS се използува като съставно блокче за конструиране на портфолио инструменти за прехвърляне на кредитен риск, произтичащ от банкови заеми или дългови ценни книжа. Кредитният риск в тези финансови продукти обикновено е на траншове с оглед регулиране на потенциалната задълженост на продавачите на протекция.

В най-опростената и обща схема на CDS, използуван самостоятелно, единият участник продава кредитен риск, защото той иска да се освободи от него, като го прехвърли на друг участник на пазара. Това е кредитен риск, произтичащ от трета страна. Другият участник в схемата купува кредитния риск. Всъщност продавачът на кредитен риск е купувач на кредитна защита. Купувачът на кредитен риск е продавач на кредитна защита. И както е обичайно при такава сделка, купувачът на кредитна защита плаща за нея, като извършва периодични плащания към продавача на протекцията, а продавачът, от своя страна, поема ангажимент да извърши компенсационно плащане в случай, че настъпи кредитното събитие. И двете страни в сделката имат икономическа заинтересованост от участие едната страна извършва периодични плащания като цена за получаваната защита, изразяваща се в получаване на компенсационно плащане при определени условия, а другата страна получава премийните постъпления и ще извърши плащане на договорената сума само ако се реализира кредитното събитие. Кредитният дериват суап за осигуряване срещу кредитен риск определено се свързва с настъпване на кредитно събитие.

Купувачът на кредитна защита приема да плаща периодично премия към продавача на кредитна защита. Сумата на периодичното плащане обикновено е изразена като процент от номиналната стойност на договора и най-често се плаща на тримесечие. Възможно е купувачът на протекция първоначално да плати по-висока премия, а впоследствие другите премийни плащания да бъдат в по-малък размер. От своя страна, продавачът на кредитна защита приема да извърши договореното компенсационно плащане при реализиране на съответното кредитно събитие, т.е. това плащане е условно то ще бъде реализирано само при условие че настъпи кредитното събитие. Настъпването на кредитното събитие трябва да бъде потвърдено от публично достъпна информация или от независим одитор. Самото кредитно събитие е свързано с трета страна и по-точно кредитният риск произтича от тази страна. Купувачът на
кредитна защита в описваната схема е всъщност кредитор на тази трета страна. Най-опростената обща схема на CDS изглежда, както е показана на фиг.4. На практика купувачът на кредитния риск осигурява финансиране впоследствие - само в случай на реализиране на кредитното събитие. За сравнение - на първичните и вторичните пазари за дългови инструменти купувачът на емитирания дълг и на практика купувач и на кредитния риск осигурява финансиране в момента на поемане на кредитния риск.

При суапа за осигуряване срещу кредитен риск купувач и продавач на протекция
се споразумяват по следните въпроси:

1. Съответен базов актив /reference entity, asset/, институция, която го

емитира.

2. Номинална стойност и срок на контракта.

3. Премия - начин на определяне и периодичност на плащането й.

4. Дефиниране на кредитното събитие. Определянето на кредитното



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансиране на бизнеса чрез СУАП 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.