Финансовият анализ от гледна точка на инфраструктурните проекти


Категория на документа: Финанси


3.2.2 Приходи

Проектите могат да генерират свои собствени приходи от продажбата на стоки и услуги, например води, благоустройство или пътни такси от главни пътища. Тези приходи се определят от прогнозите относно количествата осигурявани услуги и техните цени.

Обикновено изброените по-долу позиции не се отчитат при изчисляване на бъдещите приходи:

- трансферни плащания или субсидии;

- ДДС или други косвени данъци, с които фирмата облага консуматорите, тъй като те обикновено се изплащат обратно към фискалната администрация.

В някои случаи (например в железопътния транспорт или водопроводите) инвеститорът може да не е същия орган, който ще експлоатира инфраструктурата (разделяне) и е възможно последният да плаща определени такси на инвеститора. Тези такси може да не отразяват всички разходи, като по този начин допринасят за създаването на финансов дефицит. Обикновено във финансовия анализ се отчитат приходите, които постъпват при собственика на инфраструктурата. Въпреки това, в зависимост от конкретния случай може да е полезно да се изготви консолидиран финансов анализ за двете страни.

Нетните приходи от проекта се определят като се приспаднат паричните изходящи потоци на оперативните разходи от паричните потоци на приходите. Те се изчисляват за всяка година от приетия времеви хоризонт. Този баланс обикновено е доста различен от брутната или нетната печалба в традиционния счетоводен смисъл

3.3 Финансова възвръщаемост на инвестицията

След събиране на данни за инвестиционните разходи, оперативните разходи и приходите, следващата логична стъпка във финансовия анализ е оценяването на финансовата възвръщаемост на инвестицията.

Необходимите показатели за проверяване на финансовите резултати от проекта са следните:

- финансовата нетна настояща стойност на проекта (ФННС) и

- финансовата вътрешна норма на възвръщаемост (ФВНВ).

Финансовата нетна настояща стойност се дефинира като сумата, която се получава, когато очакваните инвестиционни и оперативни разходи на проекта (сконтирани по подходящ начин) се приспаднат от сконтираната стойност на очакваните приходи:
ФННС =

където St е баланс на паричен поток във време t (нетен паричен поток, таблици 2.5 и 2.8), а at е финансов сконтов коефициент, приет за сконтиране във време t.

Вътрешната норма на възвръщаемост се дефинира като сконтов процент, който поражда нулева ФННС:
ФННС =

Изчисляването на финансовата възвръщаемост на инвестицията измерва капацитета на нетните приходи да изплатят инвестиционните разходи. При анализа на проекти е обичайно използването на постоянни цени, т.е. цени, определени към базовата година. При финансовият анализ обаче прогнозата за номиналните цени може да разкрие очаквани промени в относителните цени; например, когато предварително е известно, че върху годишното увеличение на тарифите за продукцията на проекта е сложена "шапка" от регулатор, така че да не надхвърля темпа на инфлацията (RPI) минус X за промени в производителността ((RPI-X), докато някои разходи за входящите ресурси, например енергия, се очаква да нараснат с по-висок темп. Очакваните промени в относителните цени могат да окажат въздействие върху изчисляване на финансовата възвръщаемост на инвестицията. Ето защо се препоръчва използването на номинални цени при изготвяне на финансовия анализ, особено когато се очакват относителни ценови промени за в бъдеще. Когато анализът се извършва на базата на постоянни цени финансовият сконтов процент се изразява в реални стойности, докато текущите цени налагат използването на номинален финансов сконтов процент. Формулата за изчисляване на номиналния сконтов процент е следната: (1+n)=(1+r)*(1+i) където: n - номинален процент, r -реален процент, i - темп на инфлация.

По-конкретно, финансовата нетна настояща стойност ФННС(И) и финансовата норма на възвръщаемост ФНВ(И) на цялостните инвестиционни разходи измерват резултатите от изпълнението на инвестицията, независимо от източниците или методите на финансиране. ФННС се дава в парично изражение (евро) и зависи от мащаба на проекта. Вторият показател е цяло число и представлява инвариант на мащаба. Предпочитаният показател обикновено е нетната настояща стойност, тъй като нормата на възвръщаемост може да бъде подвеждаща и не съдържа полезна информация относно "стойността" на проекта.

ФНВ(И) се използва главно, за да се прецени бъдещето изпълнение на инвестицията спрямо други проекти или спрямо желаната референтна норма на възвръщаемост. Нейното изчисление освен това допринася за решението дали проектът се нуждае от финансиране от ЕС: ако ФНВ(И) е по-ниска от приложения процент на сконтиране (или ФННС(И) е отрицателна) това означава, че приходите генерирани от проекта няма да покрият разходите и проектът се нуждае от финансиране от ЕС. Често такъв е случаят с обществени инфраструктури, отчасти поради тарифната структура на тези отрасли. Обичайната очаквана рентабилност на инвестицията е тази норма на възвръщаемост, която осигурява достатъчно доходи, за да се покрият алтернативните разходи на входящите ресурси. Регламените на ЕС относно намеси от страна на фондовете разглеждат обичайната очаквана рентабилност, за да се избегне предоставяне на прекомерно финансиране.

Обикновено, за да изисква един проект принос от фондовете, нетната настояща стойност на инвестицията следва да е отрицателна (а финансовата норма на възвръщаемост да е по-ниска от приложения сконтов процент). Много ниска или дори отрицателна финансова норма на възвръщаемост не означава непременно, че проектът не е в съответствие с целите на Фондовете, а просто, че не е жизнеспособен на финансовия пазар. Тъй като ФННС(И) обикновено е положителна за продукти в промишления сектор (промишленост или телекомуникации) се прилагат специфични правила съгласно регламентите за държавна помощ. Сред различните сектори се наблюдават големи вариации по отношение на рентабилността, като някои сектори са по-рентабилни от други. В частност, проектите в промишления сектор са най-рентабилни, докато проектите за водоснабдяване и опазване на околната среда обикновено показват най-ниска рентабилност.

3.4. Източници на финансиране

Четвъртата стъпка при финансовия анализ е да се идентифицират различните източници на финансиране, за да се изчисли общия размер на финансовите ресурси на проекта. В контекста на съфинансирани проекти от ЕС основните източници на финансиране са следните:

- подпомагане от Общността (грант (безвъзмездна помощ) от ЕС);

- национален публичен принос (безвъзмездна помощ или капиталови субсидии на централно, регионално или местно правителствено равнище);

- национален частен капитал (частен капитал при ПЧП);

- други източници (заеми от ЕИБ, заеми от други заемодатели).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Финансовият анализ от гледна точка на инфраструктурните проекти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.