Физически инструменти на финансовия инженер - суапи


Категория на документа: Финанси


Международно висше бизнес училище

Курсова работа

Тема: Физически инструменти на финансовия инженер - Суапи

Съдържание

1.СУАПИ-НАЧИН НА УПОТРЕБА

1.1. Процентния суап
1.2. Суапът и рискът от неизпълнение
1.3. Валутните суапи

2. СУАПОВИ ОПЕРАЦИИ

2.1.Същност на суаповите операции
2.2.Пазарни фактори, които въздействат на ценообразуването на суаповите операции
2.3.Управление на риска при суаповите операции
2.4.Видове суапови операции

3.СУАПОВ ПАЗАР И СУАПОВИ СДЕЛКИ

3.1.Причина за възникване на валутния суапов пазар
3.2.Интерес за участие на суаповия пазар
3.3.Ценообразуване на суаповите сделки
3.4.Вторичен пазар на суаповите сделки
3.5.Реализиране на опция върху дадена суапова сделка
3.6.Извършване на диференциална суапова сделка

1.СУАПИ-НАЧИН НА УПОТРЕБА

1.1. Процентния суап

В процентния суап (intereste rate swap) две страни се договарят да си обменят периодически процентните плащания. Долъровата величина на обменяните плащания се основава на някаква предварително уговорена условна величина на началния капитал, която се нарича условен номинал. Условният номинал следователно е договорена взаимно сума, капитал върху който ще се начисляват сумите от процентните ставки. Условният номинал следователно не е реалният заемен капитал на никоя от страните върху който всяка от тях ще начислява сумите за плащане от процентните ставки. Той (условният номинал) само случайно може да съвпада с реалният заемен капитал било на едната, било на другата, би и при двете страни. Защото той, условният капитал трябва да бъде един и същ и за двете страни, за да може да изпълнява ролята на обща база от която да се изчисляват процентните плащания, които ще си обменят страните в суапа. Оттук не следва, че процентните им плащания ще бъдат еднакви. Отбатното - те трябва да бъдат различни за да може всяка от страните да има интерес от обмяната на процентните плащания. А откъде тогава ще се определя тези плащания да бъдат различни? От различията в процентните ставки, които важат за всяка от страните. Като правило това не са онези процентни ставки, които всяка от страните индивидуално е договорила с кредиторите си, защото в такъв случай се наместват първо случайности и второ, няма ясни критерии по които да се знае всеки път какъв е размерът на процентните ставки от които ще се изчисляват обменяемите суми между страните. И от трета страна, защото ще се получи откъсване от изменянето на пазарните условия във времето. Затова различията в процентните ставки се уточняват на принципно ниво. Как става това по - конкретно се вижда по - нататък в изложението.

От тези постановки следва, че страните ще си обменят само процентни плащания, но в никакъв случай не и номиналите на заемите си.

В най - разпространения тип на суапа една страна се договаря с друга да й плаща по фиксирани процентни ставки в определени моменти на времето в течение на срока на действие на суапа. Тази страна се нарича постоянен платец (fixed ratepayer) или купувач на суапа. Другата страна, която се задължава да прави процентни плащания по изменящ се във времето лихвен процент или по плаваща ставка следва да ги прави на базата на някаква уговорена процентна ставка по определен дългов инструмент и се нарича променлив платец (floating - rate payer) или продавач на суапа. Честотата с която ще се изменя процентната ставка се нарича честота на преизчисляването (reset frequency).

В качеството на база за установяването в суапа на процентната ставка се използва ставката по най - разпространения на финансовите пазари инструмент: доходността на държавните краткосрочни вексели с облигации, ставките на предлагането на Лондонския междубанков пазар на депозитите, ставките на депозитните сертификати; ставките на основните банки, ставките по федералните фондове и т.н. Т.е. нещо стабилно, публично изведстно, контролируемо и широко прилагано в подобни случаи. Най - общо се явява ставката на предлагането на Лондонския междубанков пазар на депозитите т.е. LIBOR (London Interbank Offered Rate). LIBOR - това е ставка, която банките - основни участници в евродоларовия пазар предлагат по евродоларовите депозити за определен срок. Съществува не една, а няколко такива ставки от гледна точка на срока - например едномесечна ставка, тримесечна, шестмесечна, годишна ставка LIBOR.

За да шилюстрираме процентния суап, да предположим, че в течение на следващите пет години страната Х се съгласява да плати на страната У 10 % годишни, като в същотото време страната У е готова да плаща на страната Х по 6 - месечната ставка LIBOR (базовата ставка). Страната Х - това е постоянният платец на променливия получател. А страната У е променливият платец на постоянния получател. Да предположим, че номиналът на сделката съставлява 50 млн. долара и плащанията се осъществяват всеки 6 месеца в течение на следващите 5 години. Това означава, че на всеки 6 месеца страната Х ще плаща на страната У 2,5 млн. долара. (10 % от 50 млн. делено на 2). Величината на платежа на страната У ще съставлява процент по 6 - месечната ставка LIBOR от 50 млн. долара, делено на 2. Ако 6 - месечната ставка LIBOR е равна на 7 %, то страната У ще плати на страната Х 1,75 млн. долара (7 % от 50 млн. долара делено на 2). Да посочим, че ние делим на две поради това, че платежите са шестмесечни.

1.2. Суапът и рискът от неизпълнение

Процентният суап е извънборсов финансов инструмент т.е. той не е в оборот на борсата. Институционалният инвестор, който желае да осъществи сделка със суап може да направи това чрез финансова компания или търговска банка. Тук трябва да се подчертае, че не следва да се смесват различните роли на търговската банка в сделките със суапи. От една страна търговската банка може да използва суапите за управлението на своя портфеил от активи и пасиви. От друга страна тя може да действува и като посредник в сделките със суапите, като събира заедно заинтересованите страни, които често се наричат противоположни страни и да получава от това, че обслужва клиентите си при сключването от тях на суапови сделки добри комисионни. В този втори случай банката действува като дилър - брокер. И така те - страните като клиенти на банката и банката като посредник в суапа на свой ред могат да направят следното. Първо, те могат да оформят суап - контракт между двете страни, които желаят да встъпят в сделка. В този случай фонд и банка играят ролята на брокер. Два примера, инвестор желаещ да осъществи сделка със суап може да направи това с брокерската фирма Smitn Barney Sheerson (SBS). Тази фирма може да я свърже с друга страна, с която тя има отношение, да кажем с AIG (застрахователна компания). По такъв начин SBS организира договора между институционалния инвестор, желаещ да встъпи в суап и фирмата AIG, но самата SBS не се явява страна по суап - контракта. Институционалният инвестор и AIG се разглеждат един друг като страни, свързани със суапа. Второ, фондът или банката сами могат да приемат задълженията на противоположната страна в суапа. В този случай те се явяват дилъри, а не брокери. Като действува като дилър фирмата или банката е длъжна да хеджира своите позиции по суапа - точно така както това правят в сделките си и по другите ценни книжа, които те владеят. Дилърът, който ние ще наричаме суапов дилър е противоположната страна в тази операция Meryel Lynch (ML), например се явява суапов дилър. Ако инвесторът встъпва в суап с ML, то той ще разглежда ML като страна, която изпълнява задължения по суапа, точно така, както ML ще разглежда инвестора в качеството му на противоположна страна. Днес повечето от суап - сделките се сключват с помощта на суап - дилъри.

Рискът, който страните поемат върху себе си като встъпват в суапа е риск за това, че другата страна не ще може да изпълни задълженията уговорени в суапа. По такъв начин всяка страна се сблъсква с рискът на неизпълнение на задълженията или с кредитния риск. Във всяко съглашение между две страни, кредитният риск се нарича риск от това, че противната страна не ще изпълни своите задължения. За фючърсите и опциите, продавани на борсата, кредитният риск се състои в това, че клиринговата палата, създадена да гарантира изпълнението на контрактите, не ще се справи със своите задължения. Участниците на този пазар разглеждат този риск като много малък. Обаче на суаповия пазар положението е обратно. Рискът противната страна да не изпълни задълженията си е твърде голям.

Поради съществуването на този риск, не всички фирми и банки могат да бъдат суапови дилъри. Някои финансови фирми основават дъщерни компании с отделен капитал, които имат толкова висок кредитен рейтинг, че могат да действуват в суап - сделките като дилъри.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Физически инструменти на финансовия инженер - суапи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.