Глобалната финансова криза и ролята на индустрията на хедж–фондовете


Категория на документа: Финанси


2.1 Възможни позитивни ефекти

Всъщност, хедж-фондовете спомагат по разнообразни начини за функционирането на финансовата система. Те играят важна арбитражна роля като намаляват или напълно елиминират грешното ценообразуване на финансовите пазари. Тъй като всеки допълнителен участник на пазара носи допълнителна ликвидност, хедж-фондовете са важен източник на такава ликвидност, както в периоди на спокойствие така и в такива на криза. Тяхното въздействие е значително по-силно, тъй като хедж-фондовете често възприемат алтернативни възгледи за пазарите и променят състава на портфейла си по-често от традиционните фондове. Те добавят широчина и дълбочина на капиталовите пазари. Като поемат рискове, които иначе биха останали в балансовите отчети на други финансови институции, хедж-фондовете спомагат за трансфер на риска и диверсифициране. Присъствието на хедж-фондовете като активни пазарни участници, допринася за развитието и ликвидността на нови, специализирани, извънборсови пазари. Също така води и до развитието на нови, по-добри инструменти за управление на риска и усилва разпределението му сред пазарните участници.3

2.2 Възможни негативни ефекти

Хедж-фондовете притежават класически микс от фактори, който се свързва с минали сътресения на финансовите пазари. Те могат да използват високи нива на ливъридж и могат да станат уязвими, да бъдат притиснати бързо да ликвидират активи, ако понасет значителни загуби. Хедж-фондовете могат да използват сложни инструменти и оценяването на риска на техните експозиции може да е много затрудняваща задача. В допълнение, те не са обект на публично разкритие, нито пък на регулаторните изисквания за докладване, който важат за други финансови институции.

Хедж-фондовете възпремат активни, опортюнистични, а понякога и подсилени с ливъридж търговски стратегии. По принцип хедж-фондовете предпочитат ликвидни и "анонимни" пазари, на който може да бъде влезено и излезено бързо и с ниски разходи. Техните действия имат тенденцията, да бъдат непостоянни и в контраст с традиционните фондове, не трябва да са инвестирани през цялото време. Въздействието на хедж-фондовете върху финансовите пазари се дискутира от дълго време, но усилията да се установи въздействието им са възпрепятствани заради липсата на достатъчно надеждни данни.

Един от често задаваните въпроси е, дали чрез всекидневните си дейности хедж-фондовете стабилизират или дестабилизират финансовите пазари. В този контекст две форми на търгуване могат да бъдат обособени: с позитивна и с негативна обратна връзка. Последното се отнася до закупуването на финансов инструмент след покачването на цената, и продаването му след спадането на цената. Тази практика може да доведе до ценови колебания, да доведе до надхвърляне на критично равнище и създаването на балони. Позитивната обратна връзка или импулсна търговия, може да бъде генерирана чрез, динамично хеджиране, stop-loss ордери, подобно заемане на позиции като другите пазарни участници, принудени изходи свързани с марджин кол или с прости стратегии за следване на пазарния тренд.4

3.Имат ли вина хедж-фондовете за глобалната финансова криза

Глобалната финансова криза, произхожда от повишаването на цените на недвижимото имущество в САЩ. Последвалият рязък спад в цените на жилищата, който започва през 2007 год., "изтрива" средно около 20% от стойността им до есента на 2008 год. Това довежда до увеличение на основните лихвени равнища и до нарастване на броя на необслужваните ипотечни кредити, което в края на крайщата резултира в загуби надвишаващи 4 трлн. Щатски долара.5

От появяването и растежа на хедж-фондовете е имало множество дискусии за тяхната роля по време на финансови сътресения и кризи. Критицизмът главно е бил към хедж-фондове или фондове от група фондове, който са използвали високи нива на кредитно рамо (ливъридж), заради голямото им въздействие върху цените на финансовите пазари като задействат спекулативни атаки към определени компании, сектори или валути. Този ефект може да бъде подсилен, ако спекулацията на хедж-фонда генерира стадно поведение сред инвеститорите. Хедх-фондовете са също обвинявани в манипулиране цените на активите и допринасяне за образуването на финансови балони.6 През последните години, те, отнасят голяма част от вината за икономическия срив и често са сочени като едни от главните виновници за глобалната финансова криза. Чрез анализ на скорошната история можем да погледнем назад с парспектива и да проверим, дали хедж-фонд индустрията е виновна за световната финансова криза. Има ли някаква стабилна основа твърдението, че индустрията е основният отговорник, за най-тежкият икономически срив от Голямата депресия насам, или е просто икупителна жертва за безчинстващи политици и медии?

Първото наистина значимо събитие, което сигнализира за задаващата се финансова буря, се случва на 9-ти Август 2007 год. в Обединеното Кралсво, с отказа на BNP Paribas за изкупуване на три от своите хедж-фондове, заради недостиг на ликвидност на пазара. Това води до паника сред много инвеститори, които се опитват да вземат обратно капитала си от финансовите институции. Хедж-фондовете ликвидират своите авоари от много Първични брокери, правейки ги по-уязвими от финансов срив. След фалита на хедж-фонда Long Term Capital Management през 1997 год. хедж-фонд индустрията показа, че несъстоятелността на голям фонд има потенциала да свлече надолу със себе си една от водещите инвестиционни банки, и да доведе до по-широк систематичен срив, като дърпа надолу по-големите търговски банки. През последната криза хедж-фондовете, който действаха като "продаваха късо" бяха обвинени, че допринасят за срива в цените на банковите акции и изострянето на финансовата паника (Продажбата "на късо" означава инвеститорите да заемат и продадат даден астив, с надеждата да го купят по-евтино, на печалба обратно в бъдеще. Трябва да сме наясно обаче, че докато "късите" продажби са важна част от пазарната активност, а някои биха казали и основен инструмент за възстановяване на пазарното равновесие на надценени активи, големите обеми "къси" продажби в средата на икономическа криза не спомагат за финансовата стабилност. Ако хедж-фонд индустрията има едно обвинение което е състоятелно, то това е то. Особено след като стана ясно, че някой хедж-фондове са натрупали огромни средства след като са залагали срещу Британски банки, който по-късно трябваше да бъдат спасявани с публични средства. Големите "къси" продажби на банкови акции през 2008 год. определено спомагат за увеличаването на скоростта на икономическия колапс. Друго обвинение срещу хедж-фондовете е за прекомерната им употреба на ливъридж, което допринася за размера на финансовите загуби. Определено има някаква доза истина в това обвинение, тъй като ливъриджа се използва за усилване на възвръщаемостта на инвестициите. В използването му в условия на спокойни времена и растящи пазари няма нищо лошо, но той просто задълбочава проблема, когато ликвидността пресъхне и има икономически срив. Това беше ясно показано със загубите причинени от ипотечните диривати, тъй като основните заеми стават неизпълними. Загубите са далеч по-големи от самите ипотеки, защото инвеститорите включително и хедж-фондовете заемат значителни суми за да заемат синтетични позиции чрез Суапове за Кредитно Неизпълнение.

Погледнато от по-широка гледна точка обаче, глобалната криза е резултат от прекомерното натрупване на световен дълг. Докато хедж-фондовете определено изиграха своята роля в значителното заемане за финансови инвестиции, те всъщност са много малка част от дълговият балон, който растеше в глобалната икономика през изминалия четвърт век. Банките създадоха глобалният жилищен балон, намалявайки изискванията за ипотекиране и значително увеличавайки имущественото кредитиране. Частният пазар тогава взе тези заеми и ги опакова на траншове за продажба на различни инвеститори. Те са грешно оценени от рейтинговите агенции и са продадени във всяко кътче на света. Глобалната покупка на тези секюритизирани активи означава, че ефектът от кризата ще се усети в световен мащаб. В САЩ големият ръст в ипотечното кредитиране се дължи от части на добронамерената, но грешно насочена правителствена политика за улесняването притежаването на дом за членове на обществото, които иначе не биха могли да си го позволят.7 Това комбинирано с дълъг период на дерегулация от много правителства, полага основите за експлозия в банковото кредитиране.

От анализа на събитията ясно можем да видим, че банките са причината за икономическата криза. Големият размер на банковата индустрия, чрез ускорения растеж на нивата на дълг и разхлабените критерии за отпускане на кредити полагат основите за глобалния икономически срив. Хедж-фондовете не допринасят значително за жилищния балон, нито пък играят основна роля във финансовата криза. Други пазарни участници като ипотечните кредитори, агенциите за кредитен райтинг и разбира се самите банки, са тези, които трябва да поемат вината за финансовата криза. Макар, че хедж-фондовете не са основните отговорници за кризата, някои от техните дейности, със сигурност са допринесли за размера на колапса. Както и да е, важно е да отбележим, че за разлика от банките нито един хедж-фонд не е получил публични средсва, нито пък се е наложило да бъде спасяван от правителство.8

4.Хедж-фондовете след финансовата криза

Преди последната финансова криза паричните мениджъри имаха обща представа за риск от провал на насрещната страна и попечителски риск, но не мислеха за тях като приоритет. През последните 25-години на възходящи финансови пазари хедж-фонд индустрията на изпитва ефектите на нито една голяма попечителска банка. В допълнение, брокерите, които фалираха, бяха третирани по-такъв начин, че попечителският риск, като проблем остана на заден план.

Финансовата криза и свързаните с нея фалити на глобални компании, причиниха драматична промяна в начина, по който мениджърите избират и работят със своите първични брокери. Попечителският риск бързо излезе на преден план като проблем за хедж-фонд инвеститорите. Съвсем нормално е мениджърите на фондове да отговорят и днес за най-добра практика в индустрията се счита обвързаността с няколко първични брокера и няколко попечителя. Тази промяна е още по значителна, ако вземем в предвид, че през последните 20-години първичните брокери оперират, малко или много, като олигархия доминирана от няколко големи компании. През този период хедж-фондовете, дори и големите, поддържат отношения с един или двама първични брокера.

Най-големите хедж-фондове винаги са били най-атрактивната пазарна ниша за първичните брокери, тъй като те заемат големи количества пари и генерират големи търговски комисиони. След кризата обаче големите банки засилват фокуса си върху най-големите 250 фонда за сметка на по-малките. За период от само 18 месеца се наблюдава безпрецедентна смяна на попечителството, хедж-фондовете започват да поддържат отношения с повече първични брокери. Олигополът от последните 20-години е разбит с влизането на стабилни пазарни участници като Deutcshe Bank и Credit Suisse. Сред "Уолстриит" услугите за по-малките фондове са намалени. Фондове със стойност на активите по-малка от един млрд. щатски долара се оказват без подкрепата, технологията и обслужването, на което са разчитали. Така се отваря пазарна ниша и нови първични брокери навлизат на пазара, за да запълнят пролуката.

Хедж-фонд мениджърите сега избират първичните си брокери по различен набор от критерии. Вече не е достатъчно за да един брокър да предостави основните: попечителство, ливъридж, внасяне на капитал и докладване. Мениджърите сега очакват от техните брокери да им осигурят, инструменти, решения, ноухау и възможности с които да генерират Алфа9.

За хедж-фонд мениджърите тези промени, би трябвало да се възприемат като чисти позитиви: индустрията се оформя за да може да отговори на очакванията и изискванията, които мениджърите възлагат на техните първични брокери.10

5. Сравняване на някои показатели на хедж-фондовете, преди, по време и след глобалната криза от 2007 година

Първо ще разгледаме характеристиките на възвръщаемостта на хедж фондовете и традиционните главни класове активи. За целта на иследването се използва равнопретеглен хедж-фонд индекс включващ 9 682 фонда11. Използваните данни за периода 1994-2001 год. показват, че хедж-фонд индекса се представя значително по-добре от останалите класове активи, както по време на периоди на подем така и по време на периоди на икономически сътресения и кризи. Изследването установява, че хедж-фонд индекса постига средна възвръщаемост от 9,07 процента за периода 1994-2001 след такси в сравнение с 7,18 процента за акции, 6,25 за облигации и 7,27 за стоки. Хедж-фондовете постигат тезу резултати със значително по-малка волатилност в сравнение с акциите и стоките. Конкретно фигура 1 показва, че инвеститор, който е инвестирал в хедж-фонд индекса през януари 1994 год. и е задържал инвестицията си до декември 2011 ще получи петорна инвестиция дори и след таксите. Противоположно, същият инвеститор, ако е инвестирал в акции и облигации само утроява инвестицията си. Инвестицията в стоки пък получава най-ниска доходнот-над два пъти по-малка от тази на инвестицията в хедж-фонд индекса. (вж. Фиг. 1 Приложения)

Както фигура 2 показва корелационните връзки между средностатистическия хедж-фонд и главните класове активи са силно времево-променливи, тъй като инвестиционните стратегии на хедж-фондовете са динамични и са базирани на иновативната употреба на различени видове финансови инструменти. Червената линия на фигура 2 показва корелацията между хедж-фондовете и акциите. Тя остава доста стабилна около средните положителни нива на корелация, докато синята и жълтата линия показват силни промени в корелацията на хедж-фондовете с облигации (синя) и стоки (жълта). Всъщност корелацията между хедж-фондове и облигации изглежда, че е негативна по време на периоди на икономически ръст и позитивна по време на рецесия, когато волатилността по принцип е по-висока. Това предполага, че хедж-фондовете могат да имат позиции в облигации, когато те се представят по-добре. (вж. Фиг. 2 Приложения)

Хедж-фондовете прилагат иновативни търговски стратегии. Следователно статистическите характеристики на отделните хедж-фондове значително се различават за всеки един от тях. Това предполага, че представянето на хедж-фондовете и корелацията им с традидионните класове активи би трябвало да е различна според използваната инвестиционна стратегия. На фигура 3 можем да видим как се представят различните инвестиционни стратегии използвани от хедж-фондовете. (вж. Фиг. 3, Приложения).

На фигура 4 е сравнено представянето та хедж-фонд индека Hennessee Hedge Fund Index с това на основните щатски индеки DJIA, S&P 500 и NASDAQ (вж Фиг 4, Приложения). На графиката ясно се вижда, че хедж-фонд индексът се представя значително по-добре, и със значително по-малка волатилност. В края на изследвания период единствено HHFI е с положителна комулативна доходност, а най-голям губещ се оказва индексът NASDAQ. Фигура 5 показва отношението на средно-годишната доходност и волатилност. HHFI е индексът с най-малко средно годишно отклонение и най-висока средно годишна доходност, най-голяма е волатилността на индекса NASDAQ.

Заключение

Хедж-фонд индустрията претърпява зашеметителен растеж и развитие през последните няколко десетилетия. Тя е важен участник на финансовите пазари в ролята си да създава ликвидност и да намалява пазарните несъвършенства. Заради липсата на регулации хедж-фондовете могат да заемат каквито си поискат пазарни позиции. С растежът на индустрията налагането на регулации става все по-вероятно. Макар, че надзорните органи би следвало да не ограничават тези финансови иноватори, който мечтаят за нови инвестиционни стратегии и намират инвеститори, които до залагат на тях. Без такива финансови иновации капиталовите пазари, биха били по-малко ефективни.

На фона на множеството ожесточени дискусии, хедж-фонд индустрията сякаш остана бъзмълвна на множеството обвинения, че тя е един от главните виновници за световната финансова криза. Тези обвинения по-скоро бяха породени от мащабите на индустрията и методите и на опериране на финансовите пазари. Задълбоченият анализ на събитията преди кризата, показва, че всъщност хедж-фондовете нямат особена заслуга за възникването на кризата. Единствените състоятелни обвинения към тях са, че чрез действията си те са задълбочили проблема. Но в сравнение с вината, която имат банките и агенциите за кредитен рейтинг, хедж-фондовете не изглеждат такива злосторници. Те, може би станаха жертва на собвствения си успех, постигайки завидни финансови резултати в не дотолкова регулирана среда. Без съмнение, индустрията ще продължава да се развива и разраства, важното е тя да стане по-прозрачна и разбираема за инвеститорите и публичността.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глобалната финансова криза и ролята на индустрията на хедж–фондовете 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.