Икономически и паричен съюз и търговията


Категория на документа: Финанси


 СУ "Св. Климент Охридски"

Курсова работа

Ефекти върху търговията и пазарите в рамките на Еврозоната

при приемане на единната парична единица

Изготвил:

Процесът на европейска интеграция с резултат сформирането на ЕС безспорно е един от най-важните и значителни събития в цялата история на Стария континент.С оглед на стопанските процеси,постигането на икономически и паричен съюз бе една от основните задачи в програмата за създаване на обединена Европа.

Въвеждането на единната валута-еврото, сложи край на един петдесетгодишен период на икономическа конвергенция.Еврото се превърна в основна ос на интеграционния процес,а в контекста на глобалната парична система сформирането на ИПС е,може би,най-значимото събитие от разпада на системата Бретън-Удс насам.Още през първата година от своето съществуване,в следствие на единната валута,се наблюдава стабилизиране на флуктуациите в лихвените проценти,цените и валутните курсове в сложната среда на икономическа глобализация.Важно е да се отбележи,че функционирането на ИПС води след себе си и една съвсен нова идея,а именно не толкова да се стимулира икономическия растеж,колкото да се гарантира ценова стабилност в дългосрочен план.

Политика базирана на национални интереси не може да бъде достатъчно продуктивна и стабилна.Но политика основана на единна парична единица има ефект вурху всички сфери на икономиката:преразпределение на доходите и ресурсите,икономическия растеж,както и върху трудовите,финансовите и валутните пазари.Приемането на еврото има освен политически и икономически,а и психологически аспект.Националната парична единица е символ на суверенитет.Доброволното приемане на еврото показва тенденция към все по-ясно очертаващата се идея за европейска принадлежност.

Като заместител на националните валути на страните членки,с течение на времето еврото ставашв все по-силен фактор на световната сцена и в момента е втората по значение световна резервна валута след долара.
Финансови пазари

Въвеждането на единната валута бе огормен стимул за развитието на финансовите пазари.Само през първите три години от съществуването си обема на финансовите потоци в рамките на еврозоната нарасна двойно в сравнение със страните опериращи сЪс националните си парични единици.Еврото спомогна за много по-ефективно разпределение на капиталите в еврозоната,в следствие на което повече пазарни участници имаха възможност да използват повече на брой финансови инструменти ,за да задоволят потребностите си и да предизвикат растеж,което преди това бе невъзможно заради невъзможността да се натрупа тази критична маса капитал в хетерогенните икономики с различни парични единици.
През последните години се наблюдава съревнование между световните финансови центрове,опитващи се да добият влияние на международните финансови пазари.ИПС и еврото силно затвърдиха позициите на ЕС като интернационален финансов център редом със САЩ и Япония.След въвеждането на еврото трансакциите с национални валути изчезнаха,а заедно с тях и нуждата от затраховане от риска,които неизмено съпровожда силните валутно-курсови колебания. Настъпиха бързи промени условията на ползване на краткосрочни финансови инструменти.Пазара за акции и облигации също претърпя метаморфоза,макар и не толкова скоростна като тази на паричния пазар.Тя се изразява в разширяването му и превръщането му в по-ликвиден ,бяха предизвикани някои структурни промени и трансформация на пазарите за дълг.
С въвеждането на еврото изчезва несигурността от колебания на валутните пазари,което води до повишаване на доверието,което пък от своя страна води до спад в лихвените проценти ,а от там идва и икономическия растеж.Според проучване на Комисията този косвен фактор ще допринесе за повишаване на БВП за целия ЕС от около 0,5%.
Търговия

Въвеждането на единната парична единица играе съществена роля не само за благоденствието на финансовите пазари,но и за разширяване обхвата на търговията или така нареченият "Rose" ефект.Андрю Роуз дефинира зависимостта,че стокообмена между почти коя да е двойка страни членки на ИПС нараства двойно спрямо стокообмена между страни,които не са приели единната парична единица.При това е от голямо значение да се отбележи,че търговията с трети страни не намалява,а също се увеличава.По емпиричен път е установено,че увеличение на търговския обмен с 1% води до покачване на БВП с 0,33%.Според проучване на МВФ въвеждането на единната валута ще допринесе за повишаване не реалния БВП с до 25% в рамките на 20 години.
В следствие на ИПС всяка страна от Еврозоната търгува директно със всички останали страни.Не е учудващо,че големите икономики имат за търговsки партньори всички останали членове на ЕС.По малките страни пък бележат ръст в търговския оборот с останалите държави.Техния дял и видовете блага на стокообмен в рамките на Еврозоната понякога са характерни за отделните страни.Например Люксембург и Ирландия специализират във финансови услуги,компютърни и информационни системи.От териториалното детайлизиране на пазара става ясно,че търговията в рамките на еврозоната е до такава степен взаимосвързана,че способства за лесното предаване на шокове на макро ниво през границите на страните членки или така наречения ефект на "разливане".Различни са каналите по които един такъв шок в дадена страна може да се разнесе и по останалите икономики.Най-директен начин са търговските връзки,но не е единствен.Финансовите институции също играят съществена роля и също така е важно да се отчетат и възможните сривове в доверието на икономическите субекти .
За тази цел е съставен т.нар. "Глобален векторен авторегресивен модел",който описва тези процеси и тяхното влияние.Той взима под внимание следните важни променливи и фактори:реален БВП,инфлация,валутен курс,краткосрочен и дългосрочен лихвен процент.Ефектите,оказани върху съвкупната икономика се подразделят на следните компоненти:ефект,произтичащ от размера на засегнатата страна,директен търговки ефект,индиректен търговски ефект и други.
Ако вземем например страна като Германия,чиято икономика съставлява грубо 27% от съвкупния БВП на всички страни от Еврозоната,според модела -1% увеличение на БВП на Германия,при равни други условия,ще доведе до минимум 0,27% увеличение на съвкупния БВП за целия ИПС.

Отрасловото разпределение на търговията е от изключително значение при формирането на ИПС.Широко застъпено е,че за да функционира гладко един паричен съюз структурата на режима на търговия и производство трябва : (1) да е сходен,близък,застъпващ се в страните членки и (2) трябва производството във всяка страна да е диверсифицирано между различните стопански сектори.Смисълът зад това се крие в т.нар. "Kenen criterion",според който се твърди,че страни,които изнасят сходна продукция е по-малко вероятно да бъдат сериозно засегнати от специфичен за дадена индустрия шок.Ако една страна все пак бъде "ударена" от подобен шок то той може да бъде овладян,ако експортното портфолио на страната е добре диверсифицирано.При такива условия националните бизнес цикли ще са силно синхронизирани и по този начин страните от ИПС няма да понесат чак толкова широкомащабни загуби.Разбира се,пълна конвергенция в отрасловото структуриране на икономиките не е жизнено важно,понякога дори е нежелателно,ако то ще повлия негативно върху ползата,която страните извличат в следствие на сравнителното предимство за всяка отделна страна.
Ценови шок
Ако всички страни членки на ЕЦ трябваше да встъпят в ИПС днес,то те неизбежно биха се изпраилит пред рязко повишение на цените.Дори и най-стабилните икономики преживяват това при окончателното приемане на еврото.
Опитът на страни,които вече успешно са се присъединили към ИПС е от огромно значение за тези,на които това им предстои.Тъй като всяка страна член на ЕС е приела рано или късно да стане член и на еврозоната е важно да бъде избрана правилната стратегия,за да може това да се случи без да е в ущърб на местната икономика.
Нека вземем за пример Германия.Въпреки,че е страната с най-могъща икономика,страховете от покачване на ценовото равнище също не я подминават.При пускане на еврото в обръщение там,хората очакват,че цените ще се покачат и това наистина се случва,но само за определени стоки.Затова и не е ясно дали това повишаване на цените не е в следствие на някакъв друг икономически стимул или психологическия смут сред населението.
Други емпирични изследвания показват,че подобно повишение на цените е нормална само за началната фаза на въвеждане на еврото и това се дължи преди всичко на спекулативни опити на търговците и малкия и среден бизнес да завишат цените в своя изгода.При такива случаи важна роля изиграват гражданите и в частност съответните национални асоциации на потребителите.В случая със Словения,когато единната парична единица е въведена в страната на 1 януари 2007,словашката асоциация на потребителите изготвя "черен списък" на фирмите,които повишават цените на стоките за потребление с повече от 6%.
Заключение
Търговията между страните от ИПС е крайъгълен камък на просперитета в Европа.Тя предлага на потребителите много нови разнообразни стоки и услуги на по-ниски цени,докато в същото време предоставя на фирмите широк избор на суровини при безрискова валута и пазар от 332 млн. души.
От въвеждането в обръщение на еврото се наблюдава сериозно повишение на стокообмена между страните и в следствие на това повишение на съвкупния БВП и жизнения стандарт на населението.

Използвани източници :

Benjamin, C. (2007). Enlargement and the international
role of Euro. Review of International Political
Economy. Vol. 14.
Duisenberg, W. (2002). The Euro as a Catalyst
for Integration and Competition in EMU. Vienna,
June.
Rose, A.; Engel, C. (2001). Currency Unions
and International Integration. CEPR Discussion Paper
No. 2659.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Икономически и паричен съюз и търговията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.