Изграждане и концепции за капиталовата структура на фирмата


Категория на документа: Финанси


Изграждане и концепции за капиталовата структура на фирмата

Винаги когато става дума за капиталовата структура определящо значение имат:
* Спецификата на дългосрочните ценни книжа. Във връзка с това трябва да се има предвид, че:

o при дългосрочните дългове фирмата се ангажира да изплаща периодични фирсираната лихва и да изплаща главницата, когато настъпи падежа. Исканията на кредиторите трябва да бъдат удовлетворявани преди тези на обикновените и привилигированите акционери. Дългосрочното заемане на пари чрез срочен заем или емитиране на облигации променя структурата на капитала и техниките за неговото управление. За обикновените акционери рискът приема две форми. Първата е, че задължението за фиксирана лихва увеличава промените в текущата печалба - промени, които оказват влияние върху дивидентите. Вторият риск, наречен неизплащане или банкрут, е свързан с обстоятелството, че през периода, за който договорът за задълженията е просрочен, фирмата ще понася ограничения, свързани с финансирането на дейността си.

o привилигированите акции включват задължението дивидентите с уговорената лихва да се изплащат преди тези на притежателите на обикновени акции. При ликвидация на привилигированите акционери трябва да бъде заплатено по номинал според уговореното, преди обикновените акционери да могат да получат нещо.

o договорът за обикновените акции е почти напълно гъвкав. Фирмата е задължена да изплаща дивиденти само в рамките на обявеното от съвета на директорите. При ликвидация правото на искане на обикновените акционери е остатъчно.

o целите на политиката на капиталовата структура. Финансовият мениджър, действащ в интерес на обикновените акционери, е длъжен да търси комбинацията риск-възвръщаемост при различните видове дългосрочно финансиране, която максимално ще увеличи възвръщаемостта на инвестициите на тези акционери. Това означава, че политиката на капиталовата структура трябва да е така разработена, че да поема разумно някои финансови рискове, при търсенето на по-високи печалби от обикновените акции.

Във връзка с това е характерно, че общият риск, понасян от обикновените акционери, е сумата на фирмения бизнес риск, който е свързан с естеството на активността и финансовия риск, наложен от наличието на облигации или привилегировани акции в капиталовата структура на фирмата. Политиката на капиталовата структура може да бъде определена само след оценяване на бизнес риска на фирмата. В общи линии колкото по-висок е бизнес рискът, толкова е по-малък финансовият риск, който една фирма разумно може да поеме.

Известно е, че бизнес рискът е несигурността или варирането на очакваната от фирмата бъдеща текуша печалба (печалбата преди лихвата и данъците). Всъщност това е рискът, че приходите от продажбите може да се окажат недостатъчни да покрият разходите. Ако може да се предсказва бъдещето, бизнес рискът би могъл да се измери с коефициента на изменение на вероятното разпределение на бъдещите фирмени печлби, преди лихвата и данъците. Колкото е по-висок коефициентът на изменението, толкова е по-голям бизнес рискът.

Търсенето на продукцията. Всъщност колкото са по-високи промените в търсенето, толкова по-голям е бизнес рискът.

В този аспект не трябва да се пренебрегва и равнището на стоковата пазарна конкуренция. При равни други условия, колкото по-високо е нивото на стоковата пазарна конкуренция, особено на ценовата конкуренция, толкова по-голям е бизнес рискът (освен ако фирмата е производител с най-ниска себестойност и може да поддържа позицията си).

* Входящите пазари. Ако входящите пазари на фирмата са нестабилни, тя е подчинена на по-голям бизнес риск. На този фон определена роля играят и възможностите за приспособяване цените на продуктите.

* Коефициентът на текущата печалба към продажбите. Обикновено този коефициент отразява величината на неблагоприятните промени в обема на продажбите или разходите, която може да бъде поета преди текущата печалба да бъде разпределена. При равни други условия, колкото е по-голям коефициентът на текущата печалба, толкова е по-малък бизнес рискът.

Не по-малко важно тук е и изменението на структурата на разходите. В това отношение интерес представлява връзката между фиксираните и променливите разходи на фирмата. Когато голяма част от нейните разходи са фиксирани, тогава сравнително бързо текущата печлба спада с намаляване обема на продажбите. Същото се отнася и за икономическия (оперативния) ливъридж (лост), чието влияние върху бизнес рискът е съществено.

Във финансовата теория и практика понятието лост е изражение на увеличението на промяната в дадени величини. Обикновено той посочва реакцията на текущата печалба към колебанията в обема на продажбите. Когато разходите на фимата са изцяло променливи, тогава чистата печалба ще се изменя правопропорционално с промяната в обема на продажбите. В този случай икономическият лост ще бъде единица. Ако само част от разходите са променливи, а другите са фиксирани, тогава реакцията на текущата печалба към промяната в обема на продажбите ще бъде в отношение по-голямо от единица.

Следователно икономическият лост е резултат от съществуването на фиксирани разходи. По определение фиксираните разходи (наричани понякога непреки или режиийни разходи) са постоянни по отношение обема на производствотото, но до определено ниво. Такъв характер имат разходите за заплатите на служителите, амортизациите, данъците върху сградите, поддръжките и застраховките. От своя страна променливите разходи (понякога наричани преки разходи) се колебаят правопропорционално на промените в обема на производството. Става дума за разходи на труд и материали за производството или разходи за стоки, продадени в търговска фирма. Във връзка с това внимание заслужава равновесието на фирмата.

Всъщност тук трябва да се има предвид, че става дума за т.нар. работна диаграма на равновесието. С нея се показват фиксираните разходи, променливите разходи, общите разходи и общите приходи в границите на възможното производство на дадена фирма.

На базата на промените в схемата на равновесието финансовият мениджър може да приложи едно субектовно вярно разпределение на очакваните обеми на продажбите и да се изчиски приблизително равнищата на печалбата (или загубата) при различни обеми.

При нормални условия схемата на икономическото равновесие може да се използва, за да се илюстрират влиянията на разходните структури върху точката на равновесието и текущата печлба при различни обеми на дейността. При равни други условия, мениджърският екип на фирмата с нисък икономичски лост може да поеме по-голям финансов риск, посредством формиране на по-голяма част от капиталовата структура чрез дългови ценни книжа - операция, която фирмата с висок икономически лост не може да направи.

Равновесието на фирмата има съществено значение при вземането на инвестиционните решения.

Следователно анализът на паричното равновесие елиминира непаричните разноски от разходите.

Коефициентът на икономическия лост изразява съотношението между равнището на промяната в обема на дейността и произтичащото ниво на промяна в текущата печалба.

По този начин е ясно, че коефициентът на икономическия лост е функция на два фактора:
* взаимовръзката между фиксираните и променливите разходи;
* разликата на единица обем от точката на равновесие.

Всичко това означава, че икономическият лост се равнява на печалбата преди фиксираните разходи, разделен на печалбата след фиксираните разходи.

При всеки случай обаче икономическият лост изразява увеличаването на въздействията, които тези вероятни промени в обема на продажбите ще окажат върху печлбата. При равни други условия бизнес рискът е толкова по-голям, колкото по-висока е точката на равновесие и колкото по-голям е икономическият лост.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Изграждане и концепции за капиталовата структура на фирмата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.