Лекции по система на националните сметки


Категория на документа: Финанси


13.Междуотраслов баланс. Обща характеристика на класическия модел. Статичен и динамичен аспект на междуотрасловите връзки.

Междуотраслов баланс. Обща характеристика на класическия модел.

Едно от направленията в практическото разработване на балансовия метод е създаването на таблиците input-output. Тези таблици са известни още като междуотрасов баланс или баланс на междуотрасовите връзки.този баланс стои в основата на поредица от правителствени програми. За първи път такива таблици са разработени в Харвардския университет от Василий Леонтиев по 42 отрасъла от икономиката на САЩ за 1919 и 1929 година.

От началото на 50-те години доверието в баланса на междуотрасловите връзки намалява. Причините за това са три:
1. Метода се определя прекалено социалистически;
2. Засилване на позоциите на крупните монополистически групировки в икон.след войната с корея,поради което намалява и ролята на държ.в регулирането на стопанския живот.
3. Техническа трудност - за разработването на баланс за една година са необходими три, а след това, информацията вече е остаряла и неефективна.

През 60-те години обаче, с усъвършенстването на изчислителната техника и линейното програмиране са налице всички предпоставки за използването на input-output таблиците тъй като те са мощен прогностичен инструмент. Не е случаен и фактът, че усъвършенстването на СНС върви в посока на включването в нея на междуотрасловия баланс и установяването на връзки между него и останалите сметки на всички равнища.

От самото название междуотраслов баланс следва, че в него групирането на икономическите дейноси се извършва по отраслов признак.
От гледна точка на удобство при групировката по отрасли може да се приеме организационният принцип, тъй като икономическата информация се набира от предприятията, а те са обособени като статистически единици на наблюдение именно въз основа на този принцип.
Построени по този начин, таблиците input-output ще дават информация за връзките между еднородни групи стопански субекти, обособени чрез използването на институционалния подход. Тези връзки ще бъдат представени чрез движението на реални потоци от материални продукти и услуги.
Формирани на основата на организационният принцип, отраслите няма да бъдат еднородни, защото предприятията, включени в тях, извършват различни дейности. В отрасловата продукция ще бъдат включени разнордни продукти. Не е изключено да се окаже, че един и същи вид продукция се произвежда в няколко отрасъла.
За да се установи продуктова хомогенност в остраслите е необходимо:
* Да се установи коя е основната продукция за всяко предприятие, която да се нарича още характерна или профилираща;
* Да се определи кой продукт (или продукти) са нехарактерни за предприятието - тези продукти освен така се наричат и непрофилиращи или чужд профил.

Основен продукт (характерен, профилиращ) е продуктът, който определя профила на предприятието и има най-висок относителен дял в брутната му продукция. На базата на този основен продукт предприятието се причислява към определен отрасъл. Останалите продукти са чужд профил за предприятието (нехарактерна, непрофилираща продукция). Следователно, за да бъдат отраслите еднородни е необходимо отделянето на чуждия профил от всяко предприятие и препращането му към отрасъл, в който са отнесени основните дейности на други предприятия. Така формирани, отраслите се наричат чисти отрасли. С други думи в СНС ( и в частност в междуострасловия баланс) се работи с два вида отрасли:
* Стопански (смесени) отрасли;
* Чисти отрасли.

Преходът от стопански към чисти отрасли е трудно осъществим, защото случаите на връзки между основната продукция и чуждия профил са от различен характер. Методи за преход от стопански към чисти отрасли.

1. Ако производството на даден непрофилиращ продукт се извършва по технология, различна от технологията на основното производство, той се нарича второстепенен продукт. Методът за преминаване от стопански към чисти отрасли се нарича метод за преразпределяне на продукцията и разходите. Неговата същност се изразва в просто изваждане на непрофилиращата продукция и разходите, направени за нея от отрасъла, където тя фактически е произведена, и прехвърлянето й в отрасъла, в който същата продукция е основна за предприятията.
2. Има случаи, когато резултатът от определен технологичен процес не е еднороден, т.е. създават се различни по своя характер икономически блага, които се наричат комбинирани продукти. Затова при комбинираните продукти се използва методът на фиктивните отрасли. Той се прилага, когато непрофилиращата продукция се произвежда в различни отрасли, но не съществува отрасъл, в който тя е основна продукция.
3. Разновидност на комбинираните продукти са страничните продукти. Комбинираният продукт може да се произведе само чрез един вид дейност (например телешки кожи могат да се произведат само в кланиците). Страничният продукт може да се произведе и в друг отрасъл. При страничните продукти се използва методът на трансферните продажби. Неговата същност се състои в това, че непродилиращите продукти от отрасъла, в който те фактически се произвеждат, се предават чрез фиктивни доставки (продажби) на отрасъла, в който те са основни продукти.

Във връзка с практическото разработване на междуострасловия баланс следва да се направят следните уточнения:
1. В междуострасловия баланс понятието отрасъл се използва с известна доза условност. Става въпроз по-скоро за относително еднородни групи дейности, а следователно за относително еднородни групи от продукти.
2. Балансът на междуострасловите връзки в неговия класически вид се разработва по чисти отрасли. Само така могат да се отчетат връзките между еднородни реални потоци.
3. Приведените методи за преход от стопански към чисти отрасли невинаги са достатъчно точни и невинаги могат да се приложат. Така възниква противоречие. От една страна има нужда да се премине от стопански към чисти отрасли, а от друга, преходът е неточен и невинаги възможен
4. Опит да се разреши противоречието се прави чрез двуматричния междуотраслов баланс, който е част от СНС.
5. Разработват се и се усъвършенстват процедури за преход от двуматричния към класическия баланс.

Статичен и динамичен аспект на междуотрасловите връзки.

Връзките между еднородните групи продукти (отрасли) могат да бъдат разграничени в два аспекта - статичен и динамичен

При статичния аспект на междуотрасловите връзки движението на реалните потоци се изследва в рамките на период, приет за единица (една година). Така статичната система може да се оприличи на моментна снимка на сложилите се връзки в икономиката. При този аспект по повод на междинното потребление възникват два вида връзки:
* Връзки на даден отрасъл от гледна точка на това, че той е произвел продукция, която предоставя за междинно потребление, т.е. той е начален полюс на реални потоци, като краините полюси са отраслите получатели.
* Връзки на отрасъла от гледна точка на това, че той получава продукция за междинно потребление, т.е. той е краен полюс, към който са насочени реални потоци с начални полюси различни отрасли производители.
Става ясно, че носителят на връзките е междинното потребление. Ако на БВП погледнем като на съвкупност от продукти, тези продукти се използват за крайно потребление, за инвестиции и експорт. Съвкупността от тези икономически блага в статични междуотраслов баланс се нарича крайна продукция, а тя е крайна защото напуска икономическата система от гледна точка на момента (избраната година).

Ако обаче искаме да проследим връзките в динамика (в диахронен аспект), то тогава ни трябва динамичен аспект на междуотрасловите връзки. Част от произведената продукция през всяка година се потребява текущо от икономическата система. Друга част няма да се употреби, а ще се натрупа като запаси от материални оборотни средства и като основен капитал и ще бъде база за разширяване на производството през следващата година. Така натрупването (инвестициите) става носител на връзки между отраслите в диахронен аспект. В състава на крайната продукция (от динамична гледна точка) ще остане само крайното потребление.

14ти въпрос. Статичен модел на междуотрасловия баланс. Система от уравнения. Алгоритъм на решение. Икономическа интерпретация на решението.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по система на националните сметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.