Международни финанси


Категория на документа: Финанси


- Свободното плаване създава несигурност за стопанските субекти и водят до повече разходи за управление на валутно курсовия риск
- Тези режими влияят негативно върху международната търговия и инвестициите
- Тези режими са проинфлационни, тъй като правителството може да не спазва паричната дисциплина, защото няма задължение да контролира паричното предлагане и инфлацията.

4. Избор на валутно-курсов режим
Режимите на фиксиран валутен курс могат да способстват за ограничаване на инфлацията, поддържане на икономическия растеж и за задълбочаване на интеграцията особено при малки и отворени икономики. Тези режими обаче ограничават възможностите за използване на макроикономически политики и увеличават податливостта към кризи. Големите и развити икономики се ориентират към свободно плаващи курсове, защото могат да провеждат целенасочена вътрешна и външноикономическа политика.
Факторите които определят избора са:
- Размера на икономиката
Една малка страна има слабо диверсифицирана продуктова структура, което ѝ създава трудности за заместване на вноса с местни субститути, тоест е налице ниска еластичност на търсенето на внос. Последното допринася за нестабилност на валутния пазар, защото обезценяването на местната валута води до инфлация. Това стимулира тези малки икономики да фиксират валутните си курсове към водещите страни търговски партньори.)
- Степен на взаимозависимост между страната и нейните съседи и търговски партньори
Ако е налице силна взаимозависимост и те изпитват подобни икономически шокове, правилното е фиксиран валутен курс. Ако страната е независима икономически и е подложена на специфични шокове, правилното е плаващ валутен курс. Ако правителството и централната банка спазват фискална и парична дисциплина, това създава доверие във финансовите институции и партньори. В този случай спокойно може да се избере вариант на плаващ валутен курс.
- Стратегически съображения
Държавите членки на Европейския Съюз на които предстои присъединяване към икономическия и паричния съюз, следва да съобразят своя валутно курсов режим с този на Еврото.

Международна финансова система
1. Характеристики на международната финансова система
Международната финансова система представлява набор от правила и принципи въз основа на които са уредени взаимоотношенията между държавите по валутните и финансовите въпроси. Каква е МФС (Международната финансова система) зависи от начина на уреждане на следните въпроси:
- Кой е активът (валутата), която има ключова роля и служи за еталон на системата
- Каква е ролята на златото
- Кои валути изпълняват роля на резервни валути за системата
Валутата еталон е онази валута, която изпълнява централна роля в системата и служи за определяне на валутните курсове както и за основна резервна валута. Валутната конвертируемост се определя като възможността дадена валута да се разменя срещу другите валути без ограничения във времето, количеството или предназначението по единен валутен курс. Тази валутна конвертируемост може да бъде ограничавана по отношение на кръга от операции. За пълна или свободна конвертируемост говорим тогава, когато липсват всякакви ограничения пред обмяната спрямо резиденти така и на нерезиденти включително и за операции по финансовата и текущата сметка на платежния баланс.
Международната ликвидност представлява адекватността (количествена и качествена) на ликвидните средства на ниво отделна държава или глобално ниво спрямо нуждите за безпроблемно осъществяване на международни плащания. Към ликвидните средства на една държава спадат нейните официални валутни резерви и осигурената ликвидност по линия на заемни споразумения на двустранност или многостранна основа. Функционираща МФС е предпоставка за осигуряване на икономически растеж и за подобряване на водещите макроикономически показатели на страните. МФС се развива във времето в отговор на появили се дефекти при механизмите на приспособяването.
2. Еволюция на международната финансова система
А) Златен стандарт (1870г. – 1914г.)
Златният стандарт се основава на 3 правила:
- Всяка национална валута има фиксирана цена в злато
- Стойността на всяка валута в злато служи за база за определяне на разменен валутен курс между всеки 2 валути
- Паричното предлагане в дадена страна се определя от количеството златни резерви с които разполага централната банка
Б) Период между 1вата и 2рата световна война (1914г. – 1944г.) – Генуезката валутна система (от Генуа)
Тя представлява модификация на златния стандарт, при който 11 държави начело с Англия и Франция възприемат златно-слитков стандарт, а 25 страни, начело с Германия възприемат златно-девизионен (девизен) стандарт. И за двете модификации е характерно, че всяка валута има установено златно съдържание, но конвертирането става по различен начин. При златно-слитковия стандарт книжни пари могат да се обменят директно срещу злато под формата на слитъци (определено количество тройунции злато). А при златно-дивизния стандарт държавите могат да обменят паричните си единици срещу злато, само ако преди това са ги обменили в парични единици на държави възприели златно-слитковия стандарт. Само САЩ запазват златния стандарт в чист вид.
В) Бретън-Удска система (1944г. – 1973г.)
Основната цел на тази система е да предпази света от нов крах в международните финанси. Това е първата изцяло договорена международна парична и финансова система, която притежава следните характеристики:
- Всяка валута има фиксиран курс спрямо долара, а валутният курс на 2 валути се определя на база техния разменен курс спрямо долара.
- Валутният курс на всяка валута спрямо долара може да се колебае в границите на +- 1% около централния курс.
- Всяка валута е разрешено да се променя спрямо първоначалния курс в рамките на +- 10% за една година.
- Създаден е МВФ (Международният валутен фонд), който да наблюдава и при необходимост да се намесва при невъзможност на изпълнение на горните критерии.
Тази система действа като механизъм за уравновесяване чрез ценовото ниво, което позволява елиминирането на дефицити и излишъци в платежния баланс. При наличие на неравновесия, които се проявяват на валутния пазар, като повишено търсене или предлагане на чужда валута, интервенциите на централната банка се отразяват на паричното предлагане в страната, а от там и на вътрешните цени, цените по износа и по вноса.
Г) Период на плаващи валутни курсове. Съвместни интервенции от Плаза 1985г. и Лувър 1987г.
Формално новата система на плаващи курсове е договорена в Ямайка през 1976г. и влиза в сила през 1978г. Тази система е известна като Ямайска валутна система. Нейните характеристики са:
- Формално се установява еталон на СПТ (Специални права на тираж), вместо доларов еталон. Златото губи окончателно своите парични функции.
- Международният валутен фонд запазва ролята си на гарант за световната система
- Страните имат право да избират своя валутно-курсов режим
- Определя се статут на така наречените „свободно-използваеми“ валути, които са валутите на страни членки на МВФ и се използват широко за международни разплащания.
През периода от 1980-1985г. Американският долар силно поскъпва на фона на голям търговски и фискален дефицит. В резултат на това поскъпване страните от G-5 (САЩ, Франция, Англия, Германия и Япония) се споразумяват в хотел Плаза, Ню Йорк, за съвместни действия с цел обезценка на долара. Следва рязко обезценяване на долара, но търговският дефицит си остава. Следва период на резки колебания в стойността на долара, което принуждава водещите страни да подпишат споразумението в Лувъра, което да спре колебанията на долара.
Тези 2 интервенции слагат край на периода на свободно-плаващите курсове и утвърждават ролята на държавната намеса за тяхното регулиране.
Д) Съвременна международна финансова система.
Налице е почти повсеместна, пълна конвертируемост по текущата сметка и увеличаваща се конвертируемост по финансовата сметка. Няма единен, универсален валутно-курсов режим, като развитите страни почти изцяло използват плаващ валутен курс, а развиващите се страни – фиксиран. Продължава натрупването на валутни резерви с цел предпазване от кризи. Натрупването на валутни резерви се използва и с цел валутни интервенции от страни като Швейцария и Китай.
Акумулирането на резерви не довежда до справяне на проблема с глобалните дисбаланси. Не е разработен механизъм, който да дисциплинира страните с огромни дефицити или излишъци да ги изчистят. Съсредоточаването на световните дисбаланси в няколко водещи икономики създава заплаха за международната финансова стабилност. Доминиращата роля на долара, като международни пари, се проявява в лесно външно финансиране за САЩ и не съдейства за спазване на макроикономическа дисциплина от страната емитент на валутата.
Увеличаването на ролята на други световни валути ще допринесе за диверсифициране на риска и намаляване на диспропорциите. Надзор и координиране на макроикономическите политики на регионално и многостранно ниво се извършва в рамките на G-20.
3. Международни пари
За международния статус на 1 валута се съди по следните показатели:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международни финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.