Най-важните термини по финанси


Категория на документа: Финанси


Финанси
По въпросника на Т. Владимирова
1. Реален сектор - осъществява производство и търговия със стоки и услуги. Той определя материалното благосъстояние на всяко общество чрез съвкупността на стоките и услугите, които може да му осигури. Заплащането по сделките за обикновените стоки се извършва веднага.
2. Финансов сектор - създава пари и близки до тях финансови активи. Създаваните от финансовия сектор активи не са част от благосъстоянието на обществото. Голяма част от сделките във финансовия сектор са заемообразни. Съществува риск парите да не могат да бъдат върнати. Той е по-нестабилен от реалния, защото фин. фирми могат да създават и унищожават стойност с много по-голяма скорост и заради системния риск, свързан с ефекта на доминото, който се проявява в ситуации, когато вследствие на обявена неплатежоспособност на една или няколко по-големи финансови институции фалитите придобиват верижен характер. Индикатори за финансовия сектор са Коефициент FIR - отношение на стойността на финансовите активи към стойността на всички реални активи в икономиката. 2-ри индикатор - съотношение между сумата на активите на финансовия сектор и БВП на страната. 3-ти - отношение на стойността на активите на финансовия сектор към общата сума на финансовите активи в икономиката.
3. Финансова система - съвкупност от пазари, посредници, фирми, предоставящи финансови услуги и други институции, с помощта на които домакинствата, частните фирми и правителствените организации реализират приеманите от тях финансови решения.
Тя е съвкупност от финансови пазари, финансови посредници и финансова инфраструктура!
4. Основна функция на финансовата система - (посредник между спестители и заематели) Ефективното използване на фин. ресурси! Тя трябва да осигури максимална икономическа ефективност при разпределението на оскъдните финансови ресурси. Тя трябва да създаде канали за по-бърза и ефективна алокация на парични средства от икономическите единици, формиращи излишъци (спестители) към единиците с дефицитни бюджети (заематели).
5. Ключови функции на финансовата система - да насочва средства от дългосрочните спестявания към най-ефективните инвестиционни проекти.
6. Какво би станало, ако в икономиката нямаше финансов сектор? - сумата на инвестициите ще бъде строго ограничена от размера на спестяванията. В резултат на засиленото търсене на кредити ще се повиши лихвеният процент, което от своя страна ще затрудни успешното реализиране на инвестиционни проекти. Така ще се забави икономическият растеж.
7. Финансови пазари - на тях се търгуват финансови активи (ценни книжа например). На тях спестяванията директно се трансформират в инвестиции, без да е необходима намесата на финансови посредници. Те правят възможна и размяната на текущ за бъдещ доход.
8. Финансови инструменти - "обещания" за бъдещи плащания срещу тях. Това са акции, облигации, застрахователни полици. Издателите на финансови инструменти обещават на притежателите им бъдещ доход под формата на лихва, дивидент или капиталова печалба. Тъй като няма пълни гаранции дали доходът ще бъде получен, инвеститорите изискват доход, който да е равнопропорционален на техния риск и на времето.
9. Видове финансови пазари
9.1 Според природата на финансовите инструменти
- Дългови пазари - търгуват се ценни книжа, емитирани от правителствата, местните органи на власт, корпорациите. Емитентите желаят да получат КЗ или ДЗ, а инвеститорите са мотивирани от дохода от лихвите.
- Пазари на акции - търгуват се ценни книжа, имащи титул на собственост, емитирани от корпорациите. Емитентите желаят да увеличат капитала си, а инвеститорите са мотивирани от възможността да получат капиталов доход.

9.2 Според матуритета на финансовите инструменти
- Парични пазари - търгуват се краткосрочни дългови финансови инструменти (съкровищни бонове, депозитни сертификати, търговски книжа). Наричат се още "пазари на едро", тъй като домакинствата не участват в тях. Емитентите управляват ликвидността си чрез получаването на КЗ, а инвеститорите се мотивират от това, че инвестират сигурно временно свободните си средства.
- Капиталови пазари - създадени са с цел финансирането на дългосрочните инвестиции на правителствата, бизнес фирмите и домакинствата. На тях се акумулират финансови ресурси с големи обеми, създаващи възможност за осъществяването на крупни инвестиционни проекти. Търгуваните инструменти са по-рискови от тези на паричните пазари. Те съдействат за разпределението на собствеността между множество инвеститори.
9.3. Според вида на емисиите от ценни книжа
- Първични пазари - на тях емитентите на ценни книжа (правителства, корпорации, местни власти) реално набират капитали. Централна роля играят инвестиционните посредници.
- Вторични пазари - чрез тях емитентите оказват обратно въздействие върху първичните пазари. Чрез повишаване на ликвидността на търгуваните на първичните пазари ценни книжа, като по този начин улесняват емитентите им при продажбата на нови емисии на първичните пазари. На вторичните пазари се формират реалните цени на търгуваните ценни книжа, а оттук и на самите емитенти. Определяйки цените на ценните книжа, те определят и цените на новите емисии на първичните пазари.
9.4 Според организационната структура на пазарите
- Борсови пазари - съвкупност от организирани пазарни центрове за вторична търговия с ценни книжа, наречени фондови борси. На тях се търгуват най-вече корпоративни акции и облигации на утвърдени и водещи за съответната страна компании.
- Извънборсови пазари - система от електронно свързани помежду си пазарни участници (маркет-мейкъри). Всеки брокер или дилър търси възможно най-добрата цена за него или за клиента му и в създадената в резултат на това конкуренция "събира на едно място" търговците, които се намират на големи разстояния един от друг. Извънборсовият пазар включва търговия с ценни книжа на много компании от малък и среден размер, банки, взаимни фондове.
10. Финансова инфраструктура.
- Правна среда;
- системи за информационно осигуряване - целта им е да осигурят по-достоверна и прозрачна публична информация, необходима на инвеститорите на фин. пазари;
- Разменни системи - необходими за сключване на сделки и формиране на адекватни пазарни цени на търгуваните фин. активи;
- Платежни и клирингови системи - системи за безналичен паричен оборот, депозирани на ценни книжа, осигуряващи реализацията на сключените сделки на финансовите пазари;
- Регулаторни и надзорни органи
11. Регулиране на финансовата система -
- Защита на клиентите на финансовите посредници и инвеститорите на финансовите пазари - финансовите посредници се задължават по законодателен път да предоставят достатъчно информация за своето финансово състояние и за естеството на предлаганите от тях услуги. Законодателството задължава и емитентите на ценни книжа да разкриват достатъчно информация с цел защита на инвеститорите.
- Осигуряване стабилност на финансовата система - хипотезата за финансовата стабилност на Хаймън Мински - тя гласи, че финансовите посредници са вътрешно разположени да преминават през периодични вълни на кризи и банкрути.
- Осигуряване на рамка за контрол върху парите и кредита в икономиката
Основният принцип на регулирането е, че финансовите пазари и посредници трябва да бъдат оставени да функционират максимално свободно. Теорията на обществения интерес при регулирането предполага, че то е ефективно, само ако без него биха настъпили пазарни сривове. Регулирането не трябва да бъде много детайлно, защото това го оскъпява, а и колкото е по-регулирана една система, толкова повече са мотивирани пазарните участници да създадат начини и инструменти за заобикалянето й. Регулативният механизъм трябва да е стабилен и да действа възможно по-дълго във времето.
12. Регулаторни органи - Регулирането се извършва от правителството или от частни институции, т.н. "саморегулиране". То се извършва от експерти и е по-гъвкаво, в сравнение със законите, защото пропуските в законите могат да бъдат поправени значително по-трудно. То е и по-евтино за обществото. Недостатък на саморегулирането е, че в определени случаи то може да бъде формулирано неясно, с цел създаване възможност за облагодетелстване на определени участници; съществува опасност частните интереси да засенчат обществените.
13. Финансови посредници - финансовите посредници са икономически агенти, които се специализират в купуването и продажбата на финансови активи, като по този начин намаляват несъответствията между потребностите и възможностите на спестителите и заемателите, поемайки риска върху себе си.
14. Депозитни финансови посредници - лицензирани банкови институции - търговски банки, спестовни и кооперативни банки, които приемат влогове, предоставят заеми и инвестират в ценни книжа. Банките са монетарни финансови посредници, тъй като създават пари и увеличават обема на паричната маса в икономиката.
15. Търговски банки - обективно утвърдила се социална организация, която "носи" паричния оборот и кредитното дело в една страна, извършва финансово и информационно посредничество на националния и международния финансов пазар и организира своята дейност на предприемачески начела.
Банката е ЮЛ, което извършва публично привличане на влогове ли други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на свой собствен риск.
16. Управленски функции на ТБ - (1)планиране, (2)организиране, (3)контролиране и (4)регулиране.
17. Стопански функции на ТБ - (1)акумулиране на пари; (2)мултиплициране на паричната маса; (3)кредитно осигуряване на икономиката; (4)инвестиране във финансови и други активи; (5)посредничество в пазарни сделки.
Стопанските функции представляват "видимата" трансформация на парични (ликвидни) средства към и от банките и характеризират икономическото съдържание на паричната търговия в широк смисъл.
18. Банкови услуги (сделки) - (1) приемане на влогове и депозити; (2) отпускат кредити; (3) финансов лизинг; (4) извършване на разплащания; (5) издаване и управление на платежни средства; (6) търговия с ЦК за собствена сметка и за сметка на клиентите; (7) участие в емисия на ЦК; (8) консултация на клиенти, доверително управление и управление на портфейли.
19. Особености на банковите услуги - (1) Нематериалност ( по-висока иновативност на банките, в сравнение с производствения сектор); (2) Абстрактност; (3) Комплексност, свързана с повече разходи, консултинг; (4) Не могат да се складират и формират запаси; (5) Няма правна защита срещу копиране и имитация - имитационни стратегии - борба чрез продуктово пакетиране, всеобщо финансово предлагане; (6) Дуализъм - единствено между количествен и стойностен аспект (приходи, разходи, паричен поток)
20. Инвестиционни банки - осъществяват модерно банкиране. Основни клиенти са правителствата, големи АД, институционални инвеститори.
21. Инвестиционно банкиране - сделки по емисия на дълг и акции, сливания и покупки и реструктиране на компании и/или части от тях, търговия с ЦК, лихвени и деривативни инструменти на вторичния пазар, сделки с валути, суровини, капиталови инвестиции, търговия с недвижимости, специализирани анализи, портфейлен мениджмънт и т.н.
22. Услуги на ИБ - поемане на емисии на ЦК от първичния капиталов пазар; консултиране и финансиране на сделки по корпоративно преструктуриране в т.ч. сливания и поглъщания; инвестиране в ЦК и търговия с тях на вторичните финансови пазари от името на банката или клиенти; управление на активи на институционални инвеститори; създаване и управление на фондове за рисков капитал; предоставяне на консултантски и инвестиционни услуги на богати клиенти; глобално попечителство; заемане на ЦК.
23. Брокерски къщи - брокерската индустрия е свързана с вторичния пазар, продават вече емитирани ЦК. Имат консултантски услуги, познавайки състоянието на участниците във фондовия пазар. В България са под формата на Универсалната банка!
24. Услуги на брокерите - откриват инвестиционни сметки; те са технически изпълнители на клиентските поръчки; предоставят брокерски заеми, заеми на ЦК, информация за котировки, консултантски услуги и други.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Най-важните термини по финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.