Основи на анализа на печалбата


Категория на документа: Финанси


68. Основи на анализа на печалбата
1.Особенности и роля на печалбата във фирмата
В различните фирми печалбата придобива реални парични измерения, тъй като тя (печалбата) е функция на обема на продажбите, променливите разходи и пределния доход. Печалбата може да търпи промени вследствие прилагането на различни пазарни стратегии, с чиято помощ фирмата може да въздейства върху цените и обема продажби. Печалбата е основен мотив за осъществяване на предлагане в пазарната икономика. При определяне на печалбата на дадена фирма се търси разликата между нейните съвкупни постъпления и нейните съвкупни разходи. Печалбата се явява възнаграждение за собствениците, но за да стане тя факт са необходими и усилия и действия на фирмените мениджъри:
1. Ако мениджърът на фирмата не притежава дял от нея, като основен мотив за неговите действия може да се определи размера на получаваната заплата;
2. Ако заплатите на мениджърите бяха обвързани с размера на продажбите, тогава мениджърите биха имали мотиви за предприемане на действия за разрастване на фирмения бизнес. Размерът на печалбата определя не само поведението на производителите, но също и на потребителите. Изчесляването на печалбата повдига въпроса за това какви точно компоненти да бъдат взети в предвид. Това е така, защото, както приходите, така и разходите имат различни измерения:
1. Концепцията за икономическата печалба тълкува приходите и разходите на фирмата не само от гледна точка на техния паричен израз, но и от гледна точка на алтернативната употреба на ангажираните в производството фактори. Икономическата печалба се определя като резултативна величина мажду съвкупните приходи и съвкупните икономически радходи. Под
икономически разходи се разбират не само чисто счетоводните разходи, но и алтернативната цена (косвения разход на използваните в производството му труд и капитал);
2. Концепцията за счетоводна печалба взема под внимание единствено разходите, за които има документална обоснованост. Счетоводната печалба превишава икономическата всеки път, когато алтернативната цена на ангажираните ресурси не бъде взета под внимание
3. За счетоводителите, печалбата е разлика между приходите и разходите. За икономистите от съществено значение са и косвените разходи. "Икономическата печалба ще бъде равна на счетоводната печалба, намалена с косвените разходи". Ако са известни алтернативната цена на фактора труд и алтернативната цена на фактора капитал, може да се развие съответна методика за калкулиране на икономическата печалба.
Икономическата печалба във фирмата е динамична величина, която маже да приема стойности под или над нивото на приетата за "нормална" печалба. В условията на съвършена конкуренция средното ниво за икономическа печалба ще бъде равно на нула, тъй като тя изразява средното ниво на възвръщаемост от бизнеса. Това средно ниво е резултат от реализирането на възвръщаемост на едни фирми над нивото на средната, за сметка на реализирането на възвръщаемост от други фирми под това ниво. Това означава, че за едни фирми икономическата печалба е положителна величина, а за други е отрицателна. Тези фирми реализират икономическа загуба. Определена икономическа дейност ще бъде рентабилна единствено, ако тя носи възвръщаемост, надвишаваща тази на алтернативната цена.

Печалбата е
явление с несигурен характер. Икономическата печалба може да се възприема още и като възнаграждение за уменията и способностите на предприемача, възнаграждение за неговата готовност да поеме риск, да организира основните фактори в рентабилен производствен процес, като предложи стоки и услуги, от които обществото се нуждае. Освен на икономическа и счетоводна, печалбата може да бъде класифицирата още като:
- конюнктурна печалба - извлича се от елемнтите на актива с текущ характер в конюнктурна ситуация, благоприятна за продавачите;
- структурна печалба - произтича от ситуация, свойствена за предприятие, група предприятия или подотрасъл;
- текуща печалба - разглежда се като резултат от труда и функция на управлението, решенията и концепциите.
Реализирането на печалба е цел и фактор на фирмения бизнес. Ако фирмата е печеливша, нейната жизнеспособност укрепва. В пазарната икономика печалбата изпълнява специфични функции:
"Нормалната" печалба кара хората да поемат определено ниво риск;
Отклонението във величината на нормалната печалба показва дали даден отрасъл или подотрасъл трябва да осъществи експанзия или трябва да бъде преструктуриран;
Икономическата печалба кара фирмите да увеличават производството;
Икономическата печалба осигурява ресурси за експанзия;
Икономическата печалба стимулира изследванията и иновациите;
Печалбите гарантират, че производство се осъществява от най-ефективните фирми.
В един конкурентен отрасъл, фирмата с най-високи печалби е тази, чийто разходи са най-ниски. Чрез печалбите и загубите в пазарната икономика се осъществява процес на естествена селекция между фирмите. Всяка фирма има своите специфични цели. Част от тези цели са свързани с максимизирането на определени параметри от фирмената дейност, а други са с немаксимизиращ фактор. Към втората група се включват основно цели, формирани от бихейвиорални позиции. Основа на бихейвиоралните теории са тезите, формулирани от Х.Саймън, който предполага, че на практика финансовият мениджър не е в състояние да установи кога пределната точка е достигната, т.е. кога печалбата е максимизирана в условия на равенство между пределните разходи и пределните приходи. В действителност, финансовият мениджър си поставя минимално приемливи целеви нива. Фирма, която се удовлетворява с постигането на минимално приемливи цели се казва, че е от типа на "удовлетворяващите" фирми, а не от типа на "максимизиращите" фирми. Основно предимство в теорията на Саймън за фирменото целеполагане е, че организацията може да претърпи значително развитие вследствие постепенното завишаване в нивото на фирмените цели.
Недостатък на бихейвиоралните теории е факта, че те не са в състояние да дадат прецизно предвиждане на бъдещото фирмено състояние. Изходни условия на теорията за максимализацията на фирмената печалба е презумцията, че първо, собствениците осъществяват ежедневен контрол върху менджмънта и второ, че главната цел на собствениците е по-високата печалба. Ако едно от тези две условия не е спазено, то и концепцията за максимализацията на фирмената печалба губи своята теоретическа валидност. 1. Печалбата търпи максимализация тогава, когато пределните приходи (MR) са равни на пределните разходи (MC). Приходът на продажбата на една допълнителна единица продукция е равен на разходите за нейното производство;
2. Печалбата е концепция на собственика. Тя се свързва със създаването на определена величина богатство за собственика. Мениджърът, в своите действия, се води от концепцията, за рандемана, свързана с производството или създаването на нови богатства. Потенциалният рандеман на различните инвестиционни решения ще играе ролята на критерий за управление на ограничените фирмени ресурси. Максимизирането на печалбата ще намери приложение единствено като начин на търсене на ефективност в икономиката като цяло;
3. Концепцията за максимализацията на постъпленията от продажби визира индиректно проблема за фирмената печалба. През 1959г. У.Бацмал предполага, че контролираната от мениджърите фирма би имала за основна своя цел максимизиране на постъпленията от продажбите, тъй като заплатите на повечето мениджъри са пряко обвързани с обема на продажбите;
4. Развитата от Уилиамсон управленска теория на фирмата приема растежа в продажбите, като основна фирмена цел. Той приема, че освен увеличените заплати и придобивки, за мениджърите от значение е и възможнастта за увеличаване на кадровите разходи с увеличаване на йерархичните нива във фирмата;
5. Концепцията за ограничената максимализация на постъпленията от
продажби на фирмата е едно доразвитие на идеите на Баумол и Уилиамсон. Според тази концепция на годишното общо събрание акционерите могат да упражнят определан натиск върху мениджърите, вследствие на което те ще бъдат задължени да максимизират приходите от продажби само под условие. Основната идея визира зависимостта, според която реализацията на максимален обем продажби ще изисква производство над нивото, което генерира максимална печалба;
6. Според Р.Марис акционерите и мениджърите могат да имат една обща цел - максимализация на растежа на фирмата. Общото в теориите на Марис и Баумол е, че в резултат на растежа на фирмата мениджърите ще съумеят да реализират едно увеличение в разполагаемата власт и статус. Различията между двете теории се пораждат от обстоятелството, че моделът, развит от Баумол има статичен характер, за разлика от хипотезата на Марис, чийто модел е динамичен;
7. Постигането на целите е възможно само по пътя на фирмения растеж. В анализа на Марис централно място заема текущото значение на коефициента на неразпределяемите спрямо разпределяемите печалби;

- ако мениджърите разпределят по-голяма част от печалбите (ниско значение на коефициент), акционерите биха били доволни, цените на техните акции също биха били високи и риска от внезапна промяна в пазарната оценка на фирмата би бил нисък;
- ако мениджърите разпределят по-малка част от печалбите (високо значение на коефициент), акционерите биха били по-малко доволни, цените на техните
акции също биха претърпели известен спад, а риска от внезапна промяна в оценката на фирмата би се увеличил;
8. Мениджърите и
акционерите не ще имат противоречия, единствено, ако максимизирането на процента на експанзия и процента на растеж в акционерното богатство бъдат съобразени с едно приемливо значение на коефициента на неразпределяемите спрямо разпределяемите печалби. Между процента на експанзия на фирмата и процента на ръста в акционерното богатство има пряка връзка и взаимозависимост. Растежът във фирмата трябва да има балансиран характер. Печалбата е елемент на стойността. Тя е икономически ресурс на фискалната система, поради което изземването на определена част от печалбата под формата на корпоративен подоходен данък има своята икономическа логика. Тя се обуславя от факта, че в съвременните икономически условия индивидуалният подоходен данък обхваща само част от разпределения в полза на индивидите доход. Останалата част, под формата на неразпределяемата печалба, се явяват прираст на стойността на притежаваните от отделните акционери капиталови активи или "нереализирана" свръхстойност.
2.Текуща печалба и производствени решения
Текущата (оперативната) печалба зависи основно от три фактора: пределния доход, обема на продажбите и размера на фиксираните разходи. Пределният доход (PM) е равен на продажната цена за единица (SP) минус променливите разходи за единица (VE) : PM=SP-VE. Ако пределният доход за единица се умножи по обема на продажбите (SV) ще се получи съвкупния пределен доход на фирмата: (TPM=PM x SV).
Текущата печалба на фирмата ще се определя като равна на остатъка между съвкупния пределен доход и фиксираните разходи на фирмата (FE): OP=TPM-FE. Ако пределният доход на фирмата се окаже величина, която не покрива размера на фиксираните разходи, тогава фирмата ще реализира загуба. Възниква въпроса: "при какво минимално равнище на продажбите фирмата ще започне да печели". С други думи, при какъв обем на продажби фирмата няма да има нито печалба, нито загуба т.е. фирмата ще бъде в равновесие. Тази точка на равновесието отговаря на степента на активност, при която съвкупните пределни доходи се равняват на съвкупната величина на постоянните разходи на фирмата.

TPM-FE=OP=0=S TPM=FE, т.е.PM x SV=FE. При това положение фирмата ще бъде в равновесие при равнище на текущата (оперативна активност), отговарящо на зависимостта: SV(B-EP) =FE/PM. Ако се използва точката на равновесието, обемът продажби и пределният доход за единица може да се изгради допълнителна формула за изчисляване на оперативната печалба на фирмата: (SV-SV(B-EP) ) x PM=OP.
Може да се развие друг метод за определяне на печалбата във фирмата чрез разпределяне времето на фиксираните разходи върху пълния обем продажби на фирмата. Този метод е известен като метод на "пълната себестойност" на фирмата. При него се възприема, че всяка единица продукция, продадена от фирмата трябва да направи две неща:
- да изплати част от разходите с фиксиран характер;
- да формира част от полето на печалбата на фирмата. Частта от постоянните разходи, която се понася от всяка произведена единица зависи от съвкупния брой произведени единици през съответния период. Калкулирането на печалбата на фирмата изисква, първо, да се изчисли частта от фиксираните разходи, която се разпределя върху всяка произвдена единица продукция: AFE1=FE/SV и второ, да се определи разликата между пределния доход за единица и фиксираните разходи за единица: AOP1=PM-AFE1 (AOP1 - средна текуща печалба за единица) и полученият резултат се умножи по общия обем прждажби:
AOP1x SV =OP. Разполагането на кривата на пълната себестойност на фирмата (FCP) е функция на зависимостта: FCP=VE+AFE1 = VE + FE/SV
Всяка една фирма, започва да произвежда, да реализира постоянни и променливи разходи. Първият тип разходи не зависят от количествата произведена продукция, т.е. те имат относително неизменен характер. Вторият тип разходи са пряко свързани с обема произведена продукция, защото те на практика изграждат материално-веществения характер на произведените стоки.
Съвкупните разходи на фирмата са сума на нейните постоянни и променливи разходи. Печалбата се определя като разлика между постъпленията и съвкупните разходи. Разходите за произвеждането на допълнителен обем продукция пряко влияят върху обема на печалбата на фирмата. В реалните бизнис-операции действа законът на намаляващата възвръщаемодст. Според този закон, пределният продукт от всяка една вложена в производството единица, ще намалее с увеличаването на общото количество вложени единици от съответния фактор, при равни други
условия. На тази основа може да бъде развита алтернативна, динамична концепция за равновесието на фирмата, според която изменението на съвкупните разходи на фирмата ще бъде съобразено с действието на закона за намаляваща възвръщаемост.
Динамиката в разходите отразява, от една страна, намаляването в пределните разходи при нисък обем производство и нарастването в пределните разходи с нарастването интензивността при употребата на наличните производствени фактори. Поради динамиката в пределните разходи, съвкупните разходи на фирмата първоначално нарастват по-бавно, а в последствие по-бързо. Увеличаването на производството не гарантира увеличаване на печалбата. При свръх високи нива на оперативна активност, е възможно фирмата да стопи своята печалба, и да започне да понася загуби. За финансовия мениджър във фирмата е от съществена важност да определи при какво ниво на производството, печалбата на фирмата ще бъде максимална. Фирмата никога не трябва да произвежда повече, ако допълнителната единица не може да изплати разходите по производството й.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на анализа на печалбата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.