Отражение на плоския данък върху размера на събраните държавни приходи


Категория на документа: Финанси


Курсова работа по Бюджет и бюджетна система
на тема:

Отражение на плоския данък върху размера на събраните държавни приходи

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Въведение и същност на плоския данък

II. Анализ на отражението на плоските данъци в България

III. Сравнение с други данъчни модели в други държави

IV. Положителни и отрицателни страни на плоското подоходно облагане и мнения

V. Обобщение и изводи

VI. Източници

I.В специализираната литература терминът "плосък данък" се лансира от двама американски икономисти (Робърт Хол и Алвин Рабушка) през 80-те години на миналия век. Плоският данък на Хол и Рабушка е система от два данъка - данък върху заплатите и бизнес-данък. Доходът от заплати и други трудови възнаграждения, над определен необлагаем минимум, се облага с една - единствена плоска ставка - 19 %. Доходът на фирмите се намалява с разходите за инвестиции и се облага с бизнес данък в размер също на 19 %. Така "интегрираният плосък данък", предложен от Хол и Рабушка, е данък върху потреблението, а не данък върху дохода. В макроикономически аспект, когато от дохода извадим инвестициите, остава потреблението. Така оригиналната идея на Хол и Рабушка не добива практическа реализация.

Днес познатият ни плоскък данък (още наречен пропорционален данък) представлява такава данъчна система, при която данъчната ставка е фиксирана (константна) за разлика от прогресивното облагане, при което ставката е променлива. Плоският данък обикновено се прилага по отношение на подоходния данък за физически лица и корпоративния данък за печалбите на фирми, като тези два данъка ще бъдат и фокусът на курсовата работа. С въвеждането му се цели обективност и справедливост спрямо различните нива на доходи в населението. Обикновено ставката на плоския данък е ниска, като така се цели насърчаване на събираемостта и по-голяма икономическа свобода за фирмите.

Плоският данък започва своя път в Европа през 1994 година с приемането си от Естония. След това бива въведен в Литва, Латвия, Русия, Украйна, Словакия, Сърбия, Грузия, Румъния. Управляващите и опозицията в Полша се надпреварват кой ще предложи по-ниска ставка за въвеждането на плосък данък там. Чешката опозиция също смята плоския данък за една от основните икономически политики, които трябва да се предприемат, за да се ускори развитието на страната. Академичният съвет на немското министерство на финансите също препоръча плосък данък като начин за излизане от рецесията в страната.

В България се въвежда през 2007г. със ставка от 10% корпоративният данък, а на следващата 2008 година и данъкът върху доходите на физическите лица. Целта му е подобряване на събираемостта, понижаване на дела на сивия сектор и всеобщо насърчаване на икономически растеж чрез вътрешноикономическо развитие и продукция и привличане на преки инвестиции и капитал от чужди държави.
I. Въвеждането на плоска 10% ставка за подоходните данъци от началото на 2008 г. е логично следствие от водената още от края на 90-те години политика за намаляване на облагането на личните доходи и затваряне на "ножицата" между най-високите и най-ниските ставки на този данък. Докато през 1997 г. съществуват седем скали на облагане на доходите в интервала между 20% и 40%, то през 2007 г. скалите вече са само три, а интервалът - много по-тесен, между 20 и 24%.

Какво е влиянието на плоския данък върху приходната част на държавния бюджет?

Вече изминаха 6г. от въвеждането на плоския 10% - тен данък върху доходите, което дава възможност да се оценят неговите ефекти върху бюджета и икономиката на страната като цяло. Този период е изключително подходящ за такава оценка, тъй като обхваща както висок икономически растеж (2008 г.), така и период на рецесия (2009 г.) и последваща стагнация (2010 - 2011г.).

Той няма водещо значение за приходите на държавата (най-голям дял заемат данък за добавената стойност и акцизен данък), но въпреки това е потентен икономически лост за влияние. Чрез преките данъци правителството може бързо и адекватно да реагира на нововъзникнали препятствия пред икономиката, но това е деликатен процес, тъй като те се усещат на много "лично" ниво от засегнатите данъкоплатци. По тази причина много държави решават да не използват този тип данъци като инструмент за данъчната си политика и да попълват бюджета си по други начини.
В България тези данъци имат следното изражение в динамичен ред:1

Година
ДДФЛ
Корпоративен данък
Общо приходи
отн. Дял ДДФЛ
отн. Дял КД
изменение ДДФЛ
изменение КД
Изменение на приходите
2007
1 446 045 600 лв.
1 319 796 600 лв.
14 541 464 500 лв.
9,94%
9,08%
-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отражение на плоския данък върху размера на събраните държавни приходи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.