Предимствата и недостатъците на рисково претеглените вноски във фондовете за гарантиране на влоговете


Категория на документа: Финанси




Курсова Работа
на тема

"Предимствата и недостатъците на рисково претеглените вноски във фондовете за гарантиране на влоговете"

Влоговете в банките в Република България са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките - ФГВБ. Този фонд е юридическо лице със седалище София и е създаден през януари 1999 г. с приетия от Народното събрание Закон за гарантиране на влоговете в банките. ФГВБ защитава влоговете на граждани и фирми в действащите банки в Република България в размер до 196 000 лв., както и интересите на кредиторите в производствата по банкова несъстоятелност. По този начин ФГВБ съдейства за поддържане на стабилността и доверието в банковата система. ФГВБ се преобразува, прекратява и ликвидира само със закон. Основните функции на фонда са:
1. Да определя и събира встъпителните и годишните вноски от банките, участващи в системата за гарантиране на влоговете; Според действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките, всяка банка внася встъпителна и годишни премийни вноски във ФГВБ. Встъпителната вноска се внася еднократно в срок от 30 дни от датата на вписването на банката в търговския регистър и е равна на 1% от регистрирания й капитал, но не по-малко от 100 хил. лева. Годишната премийна вноска се внася ежегодно, в срок до 31 март на текущата година, и е равна на 0.5% от общия размер на влоговата база на банката за предходната година, определена на среднодневна основа. Първоначални и годишни премийни вноски на банките във Фонда за гарантиране на влоговете в банките са представени в сравнителна таблица за периода от 1999 г. до 2011 г.
2. Да инвестира средствата си в: ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата; краткосрочни депозити в търговски банки, утвърдени за първични дилъри на държавни ценни книжа; и депозити в Българската народна банка;
3. Да изплаща сумите по влоговете на граждани и фирми до 196 000 лв. / в сила от 31.12.2010 г. , съгласно измененията в Закона за гарантиране на влоговете в банките, Обн. ДВ. бр.10 от 10 декември 2010 г. /.
4. Да защитава интересите на кредиторите и да контролира дейността на синдиците в банките в несъстоятелност.

ФГВБ се управлява от петчленен Управителен съвет (УС). Председателят на УС се определя от Министерския съвет, заместник-председателят - от УС на Българската народна банка, един член - от Асоциацията на търговските банки, и двама членове - съвместно от председателя и заместник-председателя на УС на ФГВБ. Членовете на УС трябва да имат висше икономическо или юридическо образование и професионален опит в продължение на не по-малко от 5 години в една от следните области: банково дело, търговия с ценни книжа, счетоводство и финанси. Председателят на УС организира и ръководи текущата дейност на ФГВБ и представлява фонда в страната и в чужбина. Дейността пък се контролира от Сметната палата. УС на фонда представя на Министерския съвет, Българската народна банка и Сметната палата годишен отчет за дейността си.

Какви влогове гарантира ФГВБ?
1. ФГВБ гарантира влоговете на граждани и фирми в български левове и в чуждестранна валута.
2. ФГВБ гарантира влоговете в местни клонове на чуждестранни банки, при условие че:
- съответната държава няма система за гарантиране на влоговете;
- системата не обхваща банковите клонове в чужбина;
- системата предлага по-ниско ниво на защита; в този случай ФГВБ осигурява допълнителна гаранция за компенсиране на разликата.

ФГВБ гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лв. В посочената сума се включват и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на издадения лицез за банкова дейност на банка. Ако един вложител има повече от един влог в една и съща банка, то сумите по влоговете му се събират. В случай, че вложителят има задължения към банката, сумата, платима на вложителя, се намалява с размера на дълга му към банката. Изплащането става като влоговете в чуждестранна валута се компенсират в левовата им равностойност по централния курс на БНБ в началния ден на изплащане на гарантираните суми.
По какъв начин ФГВБ изплаща съвместни влогове и такива в полза на трети лица в банките в несъстоятелност?
В случай на съвместен влог, дeлът на всяко от лицата се прибавя към размера на другите му влогове в същата банка. Ако в договора за влог не е указано друго, се приема, че частите на вложителите са равни. При влог в полза на трето лице, право да получи плащането от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът(бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог. Изплащането на суми от ФГВБ започва не по-късно от 45 дни от датата на решението на БНБ за отнемане на издадения лицез за банкова дейност на банка.

При някои системи средствата във формирания фонд се набират чрез рисково претеглени премийни вноски - освен базисен процентен пункт от депозитната база се прибавя и определен коректив, отразяващ рисковия профил на банката. В зависимост от него с коректива съответно се намалява или увеличава базисният показател за определяне на вноските. Този коректив би могъл да бъде например публичният рейтинг на съответната банка и да се прилага на годишна база. При всички случаи показателите, които се използват като коректив, са ясни и прозрачни - например капиталова адекватност. В момента у нас гарантираният размер на влоговете е 100 хил. евро. В годишния отчет на фонда пише, че при пропорционалната система банките може да увеличават степента на риск на активите си, без да правят допълнителни разходи за гарантиране на депозитите. Пропорционалните премийни вноски може да бъдат разглеждани като фактор, стимулиращ поемането от банките на допълнителен риск. Съществуват разногласия относно въвеждането на рисково претеглените вноски. Според някои банкери, подобна система би могла да доведе до допълнително натоварване на банките. В крайна сметка, ако се стигне до промяна в системата на определяне на премийните вноски, това ще наложи и промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, където е описана технологията.

В банковата дейност, непремерените стъпки най-често водят до загуби. Това правило важи с още по-голяма сила в момент на световна криза. Проблемът при сегашния модел е, че не прави разлика между по-рисковите и по-безрисковите банки на пазара, тъй като годишните вноски на банките във ФГВБ се определят поравно за всяка банка - в размер на 0.5% от депозитната й база. Вместо това се предлага размерът на вноската да зависи от рисковия профил на всяка банка. Диференцирането на вноските ще въведе повече справедливост при определянето на размера им, ще стимулира банките да провеждат разумни практики за управление на риска и ще насърчи стабилността на финансовата система. За да внасят по-малко във фонда, банките ще трябва да постигнат по-добро класиране по предварително обявените критерии, а това ще ги стимулира да поемат по-малко излишни рискове. Банка, която си позволи прекомерни рискове, ще бъде "наказвана" с по-висока вноска във фонда. Идеята не е нова. През 2007г. е сформирана работна група с участието на банковия сектор, БНБ, ФГВБ и Министерството на финансите, която да обсъди възможните модели за въвеждане на рисково претеглени вноски и да избере най-подходящия. Когато един фонд узрее, логично се преминава към рисково претеглени вноски, които позволяват да се управлява по-ефективно рискът. Подобни модели има например в Румъния, Гърция, Португалия, Италия, Германия, Франция. Самите банкери гледат положително на предложението. Според Левон Хампарцумян, изпълнителният директор на УниКредит Булбанк, въвеждането на такъв модел ще има положителен ефект както от регулаторна гледна точка, така и за самите институции, и за потребителите, тъй като повишава сигурността на системата. Асен Ягодин, изпълнителен директор на Българска банка за развитие също подкрепя идеята. Според него въвеждането на подобна система е напълно резонно и справедливо, но е важно при сравняването на банките да се използват "безпристрастни" коефициенти и показатели.

Недостатъци от въвеждането на рисково претеглените вноски във фондовете за гарантиране на влоговете са:
* Стесняване пазара на финансови услуги;
* Предпоставка за създаване на олигопол.
* Вноските на по-рисковите банки в ФГВБ ще са по високи;
* Вероятност пазара да избута рисковите банки;
* Лихвите по депозитите в тези банки ще намаляват;
* Лихвите по кредитите се увеличават;

Предимствата от въвеждането на рисково претеглените вноски във фондовете за гарантиране на влоговете са:
* По-голяма справедливост към всички участници;
* Увеличаване на прозрачността;
* Преустановяване субсидирането на рисковите банки за сметка по-малко рисковите;
* Инстумент за регулиране на лихвения %;
* Оптимизиране на процеса на депозитно застраховане на база рисковия профил на всяка кредитна институция;
* Новите правила ще определят по-кратък срок за изплащане на депозитите на вложителите. Понастоящем банките разполагат с три месеца. Комисията иска влоговете да се изплащат в срок от една седмица след фалита - както в САЩ;
* По-високият размер на гаранцията ще предотврати сривовете на банки, предизвикани от клиенти, които преместват своите депозити в държави с по-добри гаранции, както стана в резултат на паниката през 2008 г. през първите седмици на кризата в Европа;





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Предимствата и недостатъците на рисково претеглените вноски във фондовете за гарантиране на влоговете 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.