Произход на финансовата наука и публичните финанси


Категория на документа: Финанси


Произход на финансовата наука и публичните финанси.

Етимология на понятието.

Някои икономисти смятат, че понятието финанси произлиза от древнолатинския глагол finis или finare, а други - от средновековното съществително financia. Глаголът finis/finare е означавал край, финал, приключване на нещо и по-конкретно край, финал, приключване на парични сделки и парични операции. Някои го тълкуват като граница, до която са функционирали определена система или тип парични отношения, респективно парични отношения, осъществявани въз основа на използването на определена валутна или платежна система. Думата financia е изразявала парично плащане или по-точно задължително и дължимо на определен падеж парично плащане. Следователно етимологията на думата финанси е свързана с парични сделки, парични операции, парични плащания, т.е. тя изразява боравеното с пари.

Любопитно е, че "понятието финанси през Средновековието (XVI в.) е означавало измама, хитрост и зли помисли"1. И все пак именно през този период (навечерието и разцвета на Ренесанса) се поставят основите на финансите и финансовата наука. Тези автори се занимават главно с приходите на държавата и правото на владетеля да налага данъци. Едва около средата на 18 в. "X. Г. фон Юсти... включва вече в предмета на финансовата наука и държавните разходи." До тогава в обсега на финансите и предмета на финансовата наука са се включвали обикновено само държавните приходи. Едва А.Смит окончателно включва в обсега на финансовата наука държавните разходи."2

Три основни варианта за определение на "публичните финанси".

Това понятие дава възможност да се определи предметът на финансовоправното регулиране, да се разкрие материалното, социално-икономическото съдържание на финансовите отношения. В западната теория това понятие е общоприето във френската литература, за да се определи както предметът на финансовата наука, така и специалната сфера на публичноправно регулиране, използва се и от английските и от американските автори.

Учението за публичните финанси се основава на известното класическо разграничение между индивидуалните и колективните потребности. Колективните потребности на обществото се задоволяват от държавата и другите публичноправни тела. Публичните финанси са средство за осъществяване на публичния интерес. Необходимите за тази цел парични средства съставляват материалния субстрат на финансовото стопанство: това са публичните финанси. В съвременния смисъл на това понятие финансовото стопанство обхваща управлението на паричните дела на държавата и на публичноправните тела.

Целта на публичните финанси е посрещането на публичните потребности, която цел се осъществява по публично-правен ред. Общо определено финансовото стопанство е публично-правна дейност за управление, за създаване и използване на метериални ценности за посрещане на публичните потребности. Финансовите явления имат две особености: едната - материални, числово-количествени и обективни възможности, и другата- финансовата активност на държавата зависи от условията, при които се извършва подбора на публичните потребности, като се събират средства за тяхното посрещане. С промените в икономическата обстановка в социалните отношения, в правния порядък и в интересите на политическите организации се променят както средствата, така и начините на действие на финансовото стопанство.3

Различните обяснения за същността на финансите могат да бъдат сведени до три основни варианта.

Първият вариант максимално разкрива икономическото съдържание на публичните финанси. Във френската доктрина се приема, че "администранитвната" концепция за публичните финанси (Г.Жез и др.френски автори) е годна да обясни тяхната същност при либералната държава, когато финансовите средства се набират главно за издръжката на публичните служби. В съвременната държава, при условията на пазарното стопанство, публичните финанси са средство за икономическо въздействие. Необходимо е да уточним как въздействат финансите на икономиката. На първо място чрез лихвения процент - колкото по-висок е той, толкова по-ограничени са възможностите за кредитиране на икономиката. На второ място чрез данъците. Намаляването на преките данъци води до възможността повече финансови средства да остават в търговските дружества и в населението. Това позволява да се разширят инвестициите и потреблението и от там - развитието на икономиката. Намаляването на косвените данъци води до намаляване на цените и от там до повишаване на потреблението. На трето място по пътя на прякото бюджетно финансиране. През последните години предпочитание се дава на данъчните механизми за сметка на бюджетното финансиране. Предметът на науката за публичните финанси се измества от администативен план на икономически план, защото към традиционния интерес относно начина на разпределяне на финансовата тежест се прибавя новата икономическа проблематика: изледване на принципите за оползотворяване на финансовите средства и на ефекта от това оползотворяване.

Втори вариант за същността на финансите приема равностойното значение на двата компонента: материалното им съдържание (предметния аспект) и властническата им организация (субективния аспект). Предметното съдържание се изразява в натрупване и разпределяне на парични средства, необходими за задоволяване на колективните потребности. Субект на публичните финанси е държавата или друго публичноправно тяло, без функционирането на които не е възможно задоволяването на тези потребности. Държавата, респ. публичноправното тяло, е активен субект на публичните финанси. Всички други субекти, от които се взима част от дохода или печалбата, са пасивни субекти на публичните финанси. Така понятието за публичните финанси обединява техния предметен и субективен характер.

Третият вариант най-категорично подчертава публичноправния (властническо-организационния) характер на финансите. Характеристика на съвременните финанси е тяхната данъчна същност. Теоретически най-интересният и фискално най-значимият подход на съвремената държава е този, който произтича от нейната власт - държавата получава парични средства чрез своя "империум" над лицата, които са й политически и икономически подчинени. В този случай говорим за финансов суверинитет на държавата. (Интерес преставлява въпроса - може ли да се ограничава финансовият суверинитет на държавата? В прелюдициалното заключение по дело №26/62 на съда на ЕО се прави извода, че Общността предствалява нов правов ред в международното право, в полза на който държавите са ограничили суверинитетните си права, макар и в ограничени сфери.)4. Една от тези сфери са публичните финанси. Тук е уместно да посочим Директива на Съвета 91/680 ЕЕС от 16.12.1991 г. относно премахването на фискалните граници (от 01.01.1993 г.). Приемането на тази директива се обяснява с необходимостта от нормалното функциониране на един действително Общ пазар. Според третия вариант същността на публичните финанси се извежда от публичната власт, от принадлежността им към сферата на публичноправното регулиране. Понеже финансите се разглеждат като израз на държавния суверинитет, единственото указание за предметното съдържание на финансовите процеси е обстоятелство, че публичната власт се използва за осигуряване на необходимите на държавата парични средства)5.

Обобщено казано финансовата наука последователно се изгражда от три взаимносвързани елемента:

- държавните приходи, и най-вече данъците, които последователно се превръщат в главен метод за акумулиране необходимите финансови средства на държавата.

- държавните разходи, като обем, структура и предназначение и

- държавния бюджет в качеството му на синтез на държавните приходи и разходи, включително баланса между тях и ролята и значението на държавните заеми и държавния дълг.

След класическия им период, финансите се "урбанизират" и до фискалното им част се изгражда нефискален комплекс; фискалните и нефискалните звена формират цялостната финансова система в рамките на националното, а по-късно и на регионалното и глобалното стопанство.

Трябва да се отбележи обаче, че финансите тясно се свързват с парите и паричните отношения.

Парите - основна форма за проявление на финансите.

Финансите са тясно свързани и преплетени с паричните отношения; те в действителност са тяхна форма или проявление.

При произнасяне на понятието финанси то обикновено се асоциира с три форми на парични отношения:

- Парични приходи и разходи на държавата на фиска, които намират синтезирано изражение в нейния бюджет (и в извънбюджетните й парични фондове), т.е. те са особен род парични отношения, чиито субект е държавата.

- Парични потоци, респективно входящи и изходящи парични потоци на стопанските субекти и домакинствата, вкл. индивидите и тяхното съпоставяне и балансиране, при което стремежът и целта е максимизиране на входящите и минимизиране на изходящите парични потоци, за да се получи максимална положителна разлика - концентриран израз на икономическа ефективност и източник на богатство6.

- Парични отношения въобще.

Държавата - първопричина за възникването и функционирането на финансите.

Известно е, че държавата е възникнала и се е формирала в най-дълбока древност. Няма обаче единно мнение за причините, които са обусловили нейното възникване. Налице са различни виждания в тази посока - две големи групи - теологична и нетеологична (рационална).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Произход на финансовата наука и публичните финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.