Публични блага


Категория на документа: Финанси


Тема Втора. Публични блага

Публичните блага са предназначени да задоволят потребностите на широк кръг потребители, т.е. за разлика от частните блага, ползите от публичните блага се разпростират до едновременно много на брой потребители.

Чистото публично благо отговаря на следните характеристики:
* Неконкурентност в потреблението - потреблението на публичното благо от един
индивид не намалява количеството от благото, което е на разположение на всички останали потребители. Това означава, че пределните разходи (разходите за всяка допълнителна единица потребявано благо) са равни на нула.
* Невъзможност за изключване от ползите на благото за онези потребители, които
не заплащат за потреблението му. Веднъж доставено, чистото публично благо става достъпно за потребление от всички останали потребители.

Примери за публични блага са националната сигурност, опазването на териториалната цялост на държавата, парковете, уличното осветление, морския фар и много други. Приема се че чистото публично благо не съществува практически, т.е. в практиката не се откриват блага, които да отговарят едновременно на двете характеристики- неконкурентност в потреблението с невъзможност за изключване от ползите на благото. Именно поради тази причина преобладават публичните блага, при които се среща само една от двете характеристики. Това са т.н. смесени блага.

Преобладават благата, при които има възможност както за изключване от ползите на потреблението. Това са чистите частни блага, при които потреблението на единица благо, намалява количеството от това благо, съответно ограничава възможността за потреблението на това благо.

Поради спецификата на публичните блага (високи производствени разходи, дълъг срок на изплащане на капиталовложението), частните пазари се провалят в доставката на публични блага.

Показателен е примера с уличното осветление. Ако на една улица живее богат човек, които решава че за негова сметка може да сложи лампи по цялата улица и да ги свърже със собственото си захранване. По този начин публичното благо улично осветление ще бъде доставено от частния пазар на цена много по-ниска (на практика без пари за съседите) от обществените ползи. Това е възможно обаче само има достатъчно финансова възможност да го направи, в противен случай улицата трябва да остане тъмна.

Ето защо държавата доставя публичните блага, като в повечето случай икономическата ефективност от този процес остава на заден план и много често индивидуалните ползи превишават обществените разходи, което е основание да се приеме че доставката на публични блага води до пазарни провали.

Когато никой не може да бъде изключено от ползите на благото, обикновено говорим за т.н. свободен ездач или пътник без билет. Това означава че всеки, които иска има възможност да потребява благото, без да трябва да плаща за това. Единствената причина това да се случва се състой в невъзможността за изключване от ползите на благото, което може да се обясни с липсата на възможност потребителите да се мотивират да заплатят за доставката на това благо.

Неконкурентността в потребление и невъзможността за изключване от ползите на благото не са безусловни характеристики. Те могат да се променят в зависимост от определени обстоятелства. Например магистралата е смесено публично благо. Тогава когато тя се използва до размера на капацитета и, тя е неконкурентно благо с възможност за изключване от ползите на това благо. С нарастване на трафика обаче, разходите свързани с загуба на допълнително време за преминаване по нея ще се увеличат и вече няма да бъдат равни на 0, понеже ще се въведе входна такса с цел ограничаване трафика. Това ще промени качеството неконкурентност в потреблението в конкурентост. Примера е валиден за блага като театри, стадиони, булеварди и др.

* Принципи на публичното стопанство

Частните пазари се водят единствено от стремежа към печалба /ефективност/, т.е. с ограничените ресурси с които разполага, частния бизнес се стреми да произведе максимално количество стоки и услуги и това да стане с реализирането на минимално количество разходи. При публичното предлагане, водещи са следните принципи:
* Икономическата ефективност е валиден и за публичното предлагане, въпреки че
не е основен, водещ принцип.
* Социален принцип- той е основен принцип при публичното предлагане и има
превантивна функция.Чрез този принцип, държавата защитава отделни групи от индивиди, които поради някаква причина (болест, социална изолация, икономическа конюнктура и др. нямат възможност сами да осигурят необходимия им минимален жизнен статус (например инвалиди, сираци и др.). Тук приложение намират социалната политика на държавата, чрез различните инструменти и форми на социалното подпомагане.
* Трети принцип на публичното стопанство е справедливостта. Тя намира израз в
политиката, която държавата осъществява по отношение на разпределянето на публичните блага. Пример за това е възприетата политика по отношение на данъчното облагане и по-точно, т.н. хоризонтална справедливост и вертикална справедливост. Хоризонталната справедливост се изразява в това, че индивиди с еднакви доходи се облагат с еднаква данъчна тежест. Вертикалната справедливост от своя страна е приложима при и индивиди с различни доходи. Тя се изразява в това че при увеличаване на разполагаемите доходи, данъчната тежест е нараства и обратно -при индивиди с по-ниски доходи, данъчната тежест е по-малка. Идеята на вертикалната справедливост при данъчното облагане се състои в това, че този който получава повече, съответно следва да бъде обложен с по-висок данък, което дава възможност да се компенсират отделни нискодоходни групи. Приема се че ефективен механизъм, инструмент за налагане принципа на хоризонталната и вертикалната справедливост са данъците върху доходите, както и косвените данъци /ДДС, мита, акцизи/.

За разлика от частното стопанство, при публичното стопанство е водещ субективния подход при вземане на решения за разпределение и преразпределение на публичните блага. Обикновено тези решения имат последствия и засягат пряко или косвено големи обществени групи, поради което за оптимално се приема това предлагане на публични блага при което се задоволяват в най-пълна степен потребностите на максимално широк кръг от потребители.

Ползвана литература:

Публични финанси, Цветан Коцев и авторски колектив, издателска къща Стено, 2008г., стр. 13-31
Теория на публичните финанси, Румен Брусарски, Университетско издателство Стопанство, 2007, стр. 41-52.

??

??

??

??

1




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Публични блага 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.