Разпределение на данъчното бреме


Категория на документа: Финанси


Ww = We . ( 1 - t)
В резултат от данъка работниците трябва да направят избор между труд и и свободно време на основата на Ww - това, което те реално получават. Работодателите решават колко труд да наемат, ръководейки се от We - онова, което реално плащат (факторния разход). При новото пазарно равновесие Е1 количеството труд, което работниците са готови да предложат, основавайки се на DТ, съвпада с това, което работодателите са съгласни да наемат според актуалната за тях крива на търсене D. Като цяло намалява трудовата заетост от Lо на L1 , и увеличаване на почасовата работна заплата. Данъкът за един час труд е T = WE' . t - отсечка Е2Е1. Част от него се понася от работодателите, а останалата чааст от работниците.
Детерминант на реалното разпределение на данъчното бреме отново е ценовата еластичност на пазарните криви на D и S.
1.3. Разпределение на данъчното бреме в условията на несъвършена конкуренция
Произвежданата стока или услуга се предлага от монополист, който максимизира печалбата при MC=MR.

Въвеждането на данък на едиица произведена продукция увеличава пределните разходи ма MC + T. След данъка монополистът максимизира печалбата в т.В, и намалява производството и продажбите. В резултат пазарната цена се увеличава. Нарастването на цената е по-малко при монопол отколкото при съвършено конкурентен пазар, той успява да прехвърли "напред" по- малка част от данъка. Това не променя загубите за потребителя, защото монополната цена с данък е значително по-висока от конкурентната цена с данък!
Разпределението на данъчното бреме при монопол зависи от нарастването на общите разходи, които детерминират промените в пределните разходи. При по висок темп на нарастване на MC и самата крива става по нееластична. При по бавен темп, кривата е по-еластична и монополистът прехвърля по-голяма час от данъчното бреме върху потребителите.
2. Анализ на общото равновесие
Вече не се интересуваме само от влиянието на данъка върху купувачите и продавачите на отделния пазар. В реални условия ефектите на данъка не се ограничават в рамките на пазара, на който се предлага облаганата стока, а се разсейват в стопанството. Например данъкът върху бензина би повлиял и върху автомобилния пазар.
Модел на Арнолд Харбъргър
Посредством анализ на общото равновесие изследва реалното разпределение на корпоративния данък в дългосрочен период. При:
- съвършенна конкуренция
- двусекторна икономика
- един данък
- постоянно предлагане на капитал
На първата фигура имаме абсолютно нееластино предлагане на капитал и равновесие на капиталовия пазар в Е, където се иравняват нормата на лихвата и общите годишни инвестиции lo ( сума от инвестициите в корпоративния и некорпоративниясектор ). D на инвестиции в корпоративния сектор отразява MSRc, S на капитал за инвестиции показва MSCc или цената на финансирането на корпоративните инвестиции ( на втората фигура), която всъщност е MSRn ( Sc= MSCc= MSRn ).
Аналогично за некорпоративния сектор:

Dn= MSRn
Sn= MSCn= MSRс
Равновесната норма на възваращаемост в двата сектора е еднаква и е равна на пазарната норма на лихвата - Rо = io. Годишния размер на ивестициите е изразен по абсцисата и за двата пазара. Равновесното разпределение на инвестициите е ефективно.
Държавата въвежда пропорционален данък върху корпоративната печалба с норма t%. Намалява търсенето на капитал за инвестиции в корпоративния сектор и кривата на D се измества. Новата крива
Dс1 = RG .( 1-t ) отразава нетната (чистата) възвръщаемост на инвестициите. Понеже инвеститорите не могат да реагират мигновено, нормата на възвръщаемост пада с цялата сума на данъка R' = Ro . (1-t), така R'(с)< Ro(n).
В дългосрочен период започва преливане на капитал и предлагането на капитал в некорпоративния сектор нараства (като отражение на по-ниската цена некорпоративните инвестиции). Преливането на капитал продължава до изравняване на нормите на възвръщаемост и постигане на ново общо равновесие.
Извод: В резултат на данъчното облагане нормата на възвръщаемост и в двата сектора намалява, което означава, че данъкът върху корпоративната печалба се понася от всички собственици на капитал в стопанството.
От руга страна, данъка би могъл да се отрази върху работните заплати и повишаване на потребителските цени на стоките и услугите в корпоративия сектор.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разпределение на данъчното бреме 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.