Разпределение на тежестта на държавния дълг


Категория на документа: Финанси



Шуменски Университет
"Епископ Константин Преславски"

Курсова работа
По
Публични финанси
На тема:
"Разпределение на тежестта на държавния дълг"

Изготвил:Силвия Борисова проверил:доc.д-р С.Тонев
Фак.№ 481/10

Кой носи тежестта от дълга?

Държавното заемане позволява да се финансират възникващи дефицити в бюджетите.То обаче,води до натрупване на държавен дълг и лихвени плащания по него.Ето защо логично възниква въпроса:Кой носи тежестта на разходите по обслужване на дълга?Неговия отговор зависи от публичния избор.Ако политиците решат натрупания дълг да се намали и ликвидира чрез погасяване на дълговите задължения във времето е ясно,че тежестта от дълга се поема от бъдещите данъкоплатци.Възможно е политиците (за да не прехвърлят тежестта на следващото поколение)да вземат решение да рефинансират дълга,т.е.да сключат нови заеми,с които да платят главниците и лихвите по старите.Тогава дълга остава във времето.Рано или късно,обаче,бъдещите данъкоплатци ще се окажат принудени да го платят.В посочените два варианта е неизбежен трансферът на доходи от бъдещите данъкоплатци към кредиторите на държавата.От тук се прави извода,че бъдещите поколения носят тежестта на държавния дълг.Теорията за разпределение на данъчната тежест поражда съмнения в правилността на горната теза.Фактът,че бъдещото поколение формално трябва да плати дълга не означава че то реално го понася.
Концепция на Лернер

Очевидно държавното заемане поражда трансфер на ресурси между индивидите в рамките на едно поколение:от данъкоплатците ,които по правило обслужват дълга кум притежателите на държавните облигации,които са кредитирали държавата в предходните години.Това означава,че при дадена склонност на потребление и спестявания номиналните величини на потребление и спестяванията ще останат на същото равнище.По тази причина Лернер приема,че дълговото финансиране на бюджетните разходи не представлява тежест на бъдещото поколение.То просто е една сума пари,която във времето се прехвърля от населението към държавата и обратно,без да понижава личното потребление и спестяванията.Подобна теза аргументира кейнсианската политика на дефицитно финансиране на бюджета в период на икономически кризи.Тогава обществото не губи нищо в един средносрочен период,защото общото равнище на потребление и спестяване не се изменя.В краткосрочен план,обаче обществото печели,защото чрез дефицитното финансиране се увеличават заетостта и доходите на населението по време на икономическа криза.
Модел на застъпване на поколенията.

В модела на Лернер понятието "поколение" включва всеки жител на страната в даден момент.По- конкретен начин за дефиниране на поколението е,че това са всички онези,които са родени в един близък период от време.От тук е ясно,че във всеки един момент съжителстват няколко поколения.Те именно се визират в модела на застъпване на поколенията.Чрез него се показва как фискалната политика на държавата може да прехвърли тежестта на дълга от едно поколение на друго.
Моделът се базира на следните допускания
-населението се състои от равен брой хора в трите поколения:младежи,средновъзрастни и възрастни.Продължителността на пребиваване във всяка една възрастова група е 20 години.Всеки член на дадената група има фиксиран доход от 12 000 $за целия период от 20 години,които се консумира изцяло,т.е. няма частни спестявания.
-Правителството решава да заеме 12 000 $ заем през 2005 г.за да финансира потреблението на повече публични услуги.Той трябва да буде върнат след 20 години т.е. през 2025г.В този случай готовност да финансират правителството проявяват само групите на младежите и средновъзрастните.Възрастното поколение няма интерес да предостави заем на правителството.
-Младежите и средновъзрастните осигуряват по 50% от заема.Това намалява потреблението на всеки един член от двете поколения за периода 2005-2025г.
-С получения заем правителството осигурява допълнително потребление на публични блага за всички членове на обществото,или всеки консумира такива блага в размер от 4000$.
Изминават 20 години,възрастното поколение е слязло от сцената.Средновъзрастните са вече възрастни,а младите-средновъзрастни.Същевременно се е появило ново поколение.В 2025г.държавата трябва да увеличи данъците,за да погаси дълга от 12 000$
Тя налага на всеки член от трите поколения допълнителен данък от 4000 $.Със сумата от тези данъци държавата изплаща дълга към нейните кредитори т.е.сега вече средното и възрастното поколение.
Изводи:
1.В следствие на дълга и съпътстващата го данъчна политика,поколението което е било старо през 2005г.е консумирало до края на живота си 4000$ повече услуги отколкото без държавното заемане.
2.Поколенията на младите и средновъзрастните към 2005г.запазват своето равнище на потребление в периода до 2025г.
3.Младото поколение от 2025г.има с 4000$ по-ниско потребление спрямо ситуацията без дълг и съпътстващите го фискални ефекти.
Неокласически модел

Неокласическия модел анализира ефекта от дефицитното финансиране и свързаният с него дълг върху натрупването на капитал в обществото.Например, държавата планира строителството на някакъв публичен проект(магистрала Хемус).Инвестициите за него независимо дали се осигуряват чрез данъчно облагане или държавното заемане са по същество отклонени ресурси от частния сектор.Ако финансирането на проекта се осъществява чрез данъчни приходи е ясно,че ще сте намали равнището на потребление на данъкоплатците.Когато правителството предпочете варианта на заемане на финансови ресурси от капиталовия пазар,тогава то изземва част от инветиционните ресурси на частния сектор.Като резултат се намаляват частните инвестиции,следователно натрупването на капитал в стопанството.Това е хипотезата за изтласкващия ефект на частните инвестиции от дефицитното бюджетно финансиране.Тя заема централно място в неокласическата концепция за държавен дълг.

Заключение

Анализът на тежестта от дълга се свежда до разпределението на данъчната тежест между членовете на дадено поколение или между самите поколения.Това прави оценката много сложна и комплексна.В концепцията на Лернер вътрешния дълг не създава тежест за бъдещите поколения,защото той е просто трансфер на доходи вътре в рамките на дадено поколение.В модела на застъпване на поколенията дефицитното финансиране поражда реална тежест за бъдещото поколение.Неокласическото разбиране за дълга акцентира върху изтласкването на частните инвестиции.Щом те спадат се забавя процеса на образуване на капитал,което намалява продуктивността на бъдещите поколения.Фактически тежестта се свежда до загуба на доходи утре от по- малкото инвестиране на частен капитал днес.
Очевидно теоретичните модели извеждат различни хипотези за дълговата тежест.Иконометричните изследвания върху тях достигат до нееднозначни резултати.Това налага оценките за тежестта на дълга да се съпровождат с допълнителен анализ на въпроси като:Какъв е дълга-вътрешен или външен?Каква е чистата полза от външното финансиране?Как се изменят икономическите решения на стопанските обекти в условията на хронично дефицитно финансиране на бюджета?В каква фаза на цикъла се допуска бюджетния дефицит?Защо по време на оживлението на стопанската дейност се запазва бюджетния дефицит,а не се приключва с официт.и т.н.
Липсата на категорични доказателства за тежестта от дълга прави въпроса за неговата оценка достатъчно сложен и труден.Той изисква теоретичните хипотези и модели да се приложат с голямо умение към конкретните условия за формиране на дълга.Това означава да се разкрият конкретните ползи и жертви на дефицитното финансиране в кратък и по-дълъг период от време.

Използвана литература:"Икономика на публичния сектор" доц.Г.Манлиев





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разпределение на тежестта на държавния дълг 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.