Системи за масово обслужване


Категория на документа: Финанси


ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ"
ГР. БЛАГОЕВГРАД
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ
по Финансова иконометрия
на тема
"Системи за масово обслужване"

Изготвил: Проверил: доц. д-р П. Миланов
Фак.№
Спец.: Финанси
II курс

Благоевград, 2010г.

Съдържание:

1. Същност на системата за масово обслужване .............................................. стр.3
2. Структура на системата за масово обслужване .......................................... стр.6
3. Характеристика на системата за масово обслужване .................................. стр.7
4. Класификация на системите за масово обслужване .....................................стр.8
5. Системи за масово обслужване от смесен тип ............................................стр.10
Използвана литература ......................................................................................стр.14

1. Същност на системата за масово обслужване.

Теорията на масовото обслужване изучава процеси, в които, от една страна постоянно възникват потребности за изпълнението на някаква работа и, от друга страна - се осъществява постоянно удовлетворяване на тези потребности. Тази част от процеса, в която възникват потребностите, се нарича обслужвана система, а тази която приема и удовлетворява тези потребности - обслужваща. Съвкупността от тези системи ще считаме, че образува системата за масово обслужване (СМО). Системите за масово обслужване възникват в областта на производството, дистрибуцията, транспорта, запасите, снабдяването и много други области, свързани непосредствено с логистиката.

Практиката показва, че броят на заявките за обслужване, а също и величините на интервалите от време между моментите на тяхното постъпване в системата имат случаен характер. В повечето случаи времето за обслужване и времето за очакване също са подложени на случайни колебания.

Приложението на теорията за масово обслужване при решаването на задачи в областта на икономиката и организацията на дадената производствена дейност е необходимо в случаите, когато интервалите от време между постъпването на заявките и времето за обслужване на една заявка са непостоянни величини и се колебаят в определени граници около своите средни значения. Обратно, когато интервалите между постъпването на заявките и времето за обслужване имат постоянен характер, определянето на необходимия брой на обслужващите устройства е улеснено и поради това прилагането на теорията на масовото обслужване се обезсмисля.

СМО като математически модели отразяват най-общи и важни особености на широк кръг от реални системи. За тях не са важни конкретното естество и физическите свойства на обслужваните обекти (заявки). Съществено за СМО е да се знае през какви интервали постъпват заявките, броят на местата за чакане, продължителността и правилата на обслужване и др.

Един от елементите на всяка СМО е източникът на заявки. Той означава първопричината на заявките или мястото (обекта), откъдето те постъпват. Източникът се нарича краен или безкраен в зависимост от броя на заявките в него (съответно краен или безкраен). Когато източникът е краен, но с достатъчно голям обем (брой) на заявките, той обикновено се приема за безкраен. Така например, предполага се, че абонатите на коя да е телефонна централа образуват безкраен източник, макар че са краен брой.

Породените от източника заявки постъпват за обслужване през постоянни или случайни интервали от време и образуват така наречения поток от заявки. Когато източникът на заявките е краен, входящият поток се влияе (зависи) от броя на заявките, намиращи се в източника. При безкраен източник входящият поток не се променя при отсъствие на заявки от източника.

След източника и потока от заявки друга важна съставна част на всяка СМО се определя от обектите (средствата), които извършва извършването на заявките. Те се наричат обслужващи устройства (ОУ). В практиката ОУ може да бъде отделен човек или група хора, машина, телефонна линия и т.н. В ТМО вместо ОУ се използуват още термините прибори, канали и линии. Съвкупността от ОУ на една СМО се нарича обслужващ възел (ОВ). Ако ОВ се състои от n еднотипни ОУ, всяко от които може в даден момент да обслужва не повече от една заявка, то при n = 1 СМО се нарича еднолинейна (едноканална), а при n ≥ 2 - многолинейна (многоканална).

Закономерностите (правилата), по които става обслужването на заявките от отделните ОУ, се определят от така наречения механизъм на обслужване. Той се характеризира с продължителността на обслужване, достъпността на ОУ, дисциплината на обслужване и др.

Продължителностите (времената) на обслужване на заявките обикновено се разглеждат като независими и еднакво разпределени. Ако заявките са от различни видове (потоци), то всеки вид може да има свое време на обслужване. Специален случай на обслужване в еднолинейна СМО е многоетапното обслужване - всяка заявка се обслужва от едно ОУ (линия) на няколко етапа, всеки със случайна продължителност. Друг вид обслужване е многофазовото обслужване, при което всяка заявка се обслужва последователно от няколко ОУ с евентуално чакане за обслужване при всяко ОУ.

Достъпността на ОУ определя досъпа на заявките до различните ОУ на СМО. За многолинейни СМО с по няколко входящи потока може някои ОУ да не са достъпни за заявките от определени потоци. На достъпността на ОУ влияе също тяхната надеждност, а за някои видове ОУ и необходимостта от "разгряване" след интервал на бездействие. Една СМО се нарича пълнодостъпна, ако в кой да е момент всяко свободно (или освобождаващо се) от обслужване ОУ е достъпно за всяка постъпваща (или чакаща) заявка.

Важен елемент в структурата на повечето СМО е понятието опашка, която се образува от чакащите за обслужване заявки. Ако в една СМО няма места за чакане на заявките, т.е. няма възможност за образуване на опашка, то заявките, които при постъпването си не намират свободни ОУ, се губят ( остават необслужени). Такава СМО се нарича СМО със загуби. Към СМО със загуби се причисляват и ситемите с ограничен брой на местата за чакане (дължината на опашката), с ограничение на времето за чакане и др. Системите, за които е възможно образуване на опашка при заетост на всички ОУ, се наричат СМО с чакане. За някои системи е възможно да има повече от една опашка.

Към елементите на СМО може да се причисли и потокът от обслужвани заявки, наречени изходящ поток. Неговото изучаване е полезно, особено когато той е входящ поток за друга СМО. Такива случаи имаме при многофазните СМО и при мрежите от СМО. За системите със загуба на заявки интерес представлява и потокът от необслужени (изгубени) заявки.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Системи за масово обслужване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.