Теми по Финанси


Категория на документа: Финанси


M = MB*m , където
M – паричното предлагане
MB – паричната база, която включва банкнотите и монетите в обръщение и резервите на ТБ при ЦБ
m – паричният мултипликатор. Той показва с колко ще се увеличи паричното предлагане при увеличение на паричната база с единица. Емпирично е установено, че m >1, откъдето идва и наименованието на паричната база “силни” пари.
За да се изведе паричния мултипликатор е необходимо да се въведат някои означения, а именно:
C/D – коефициент на налични пари
ER/D – коефициент на свръх резерви
R – общо количество на банковите резерви
RR – задължителни резерви
RE – свръх резерви
R = RR+RE
Ако приемем че паричното предлагане се изразява като сбор от наличните пари в населениети(cp) и всички депозити в банковата система(D), а паричната база е сбор от наличните пари извън ЦБ(c) и депозитите на ТБ по сметка в ЦБ(Dc), то тогава M и MB се изразяват по следния начин:
M = Cp+D
MB = c+Dc
От своя страна депозитите на ТБ по сметка в ЦБ се характеризират с:
a. Наличните пари в ТБ не се приемат изцяло като част от ЗМР на ТБ по сметка в ЦБ;
b. ЗМР се съхраняват по сметка на ТБ в ЦБ, но без право да ги ползват като авоар за обслужване на текущи плащания.
Поради това се различават няколко вида резерви:
Dr - ЗМР
Ds – авоар, който всяка ТБ следва да поддържа по текуща сметка в БНБ, за обслужва плащания на клиентите си
Dx - свръхрезерви
Следователно:
Dc = Dr + Ds + Dx
От своя страна „c” се състои от cp и cv, които съответн означават налични пари в населението и налични пари в касите на ТБ =>
c = cp + cv =>
MB = cp + cv + Dr + Ds + Dx

След известно преобразуване:

Ms = MB*(1+ cp)/ (cp + cv + Dr + Ds + Dx) =>
m = (1+ cp)/ (cp + cv + Dr + Ds + Dx)
Колкото m е по – голямо толкова наличните пари са по – малко.
Фактори влиящи върху m:
1. Изменение на коефициента на задължителни резерви. Ако този коефициент нараства, при запазване на всички останали пар. мултипликатор ще намалява, следователно и паричното предлагане ще намалява. Ms и m са в обратна връзка с коефициента на ЗМР.
2. Изменение на коефициента на налични пари – ако, той се увеличава, мултипликацията намалява, ето защо Ms и m са в обратна връзка с коефициента на налични пари.
3. Изменение в коефициента на свръхрезервите – когато банките увеличават притежаваните свръх резерви, банковата система разполага с по – малко средтва да предоставя кредити, това съкращаване на кредитите предизвиква спад в предлагането на пари и води до намаление на паричния мултипликатор.=> Ms и m са в обратна връзка с коефициента на свръхрезервите.
IV. Паричната маса при системата на „Валутен борд”
Валутният борд се утвърждава като монетарна институция, която има изключителното монополно право да емитира банкноти и монети напълно гарантирани с една относително стабилна и пълно конвертируема чуждестранна валута наречена „резервна” валута, а страната „резервна” страна. ВБ възниква като парична система в колониите на британската империя. Класическият вариант на ВБ се дефинира като „автоматична машина за обмяна на пари”, монетарна система, която автоматично приспособява предлагането на националната парична единица към търсенето на конвертируема валута чрез твърдо фиксиран валутен курс. При ВБ не може да има фидуциарна емисия (част от банкнотна емисия, която не е обезпечена с металически запас на емисионната банка), понеже цялата парична вмисия е покрита 100% с валутен резерв в резервната валута и следователно ВБ се дефинира като монетарна институция установена по законодателен път и отнемаща монетарния суверенитет на ЦБ. ВБ не регулира резервите на ТБ и следователно и паричната база, а регулира само паричната маса. У нас паричният съвет покрива с резервна валута само паричната база. В системата на валутен борд паричната маса се определя от пазарни фактори. ТБ запазват ролята си на посреденици, но една ТБ не може да отпуска повече заеми от привлечените си средства. Наред с това ТБ следва да поддържат и резерви. Валутният борд не играе активна роля при определянето на паричната база. Той не може да увеличава или намалява паричната база, тъй като гарантира фиксиран курс спрямо резервната валута. Валутният борд не оказва влияние и между взаимоотношенията между паричната база и паричната маса понеже не регулира дейността на ТБ. За гъвкавостта на паричната база влияние оказват формирането на резерви в чужда валута, променливото съотношение между депозитите и резервите на ТБ, събирането на всички резерви в ТБ и обединяването им с резервите на държавата емитент на резервна валута. Гъвкавостта на паричната маса в условията на валутен борд ще бъде представена чрез фактора формиране на резерви в чужда валута - затова е необходим резерв от излишък в търговския баланс. Общият платежен баланс се определя от увеличаването или намаляването на валутния резерв през определен период от време. Предпоставките на които се основава регулирането на паричната маса в системата на валутен борд са:
a) депозитите на ТБ са конвертируеми в банкноти и монети на валутния борд
b) ЦБ емитира банкноти и монети с разрешението на валутния борд
c) съотношението между дпозитите и резервите на ТБ е константа
d) приходите и паричната маса се променят правопропорционално
e) отношенията между държавата приемник на валутния борд и резервната страна не са опосредствани от международен банков посредник
f) допускат се промени в платежния баланс само по отношение на текущия баланс.
Пазарните фактори определят и ограничават разширяването на паричната маса в системата на ВБ, тъй като в държавите с ВБ е по - изгодно да се инвестират средства, понеже равнището на инфлацията е ниско, валутния курс е нисък, както и политическия риск и комисионните по сделките. Ето защо ТБ са склонни да отпускат повече заеми. По такъв начин ТБ увеличават обема на кредитния ресурс до такава степен, че отпускането на заеми в страната с ВБ става по - малко изгодно от инвестирането на ресурса зад граница. При това положение ТБ задържат нивото на заеми постоянно. Ето защо пазарните фактори, а не политиката на ВБ синхронизират паричната маса с текущия баланс. Паричната маса притежава свойството да се саморегулира. ВБ остава пасивен за промените в обема на банкнотите и монетите в обръщение или ВБ само снабдява страната с необходимото количество пари при фиксиран обменен курс спрямо резервната валута. Тъй като валутния курс е фиксиран възможните промени могат да се решават чрез промени в лихвените проценти, текущия баланс, но не чрез промени в системата на ВБ. В тази система ключът на промените в паричната маса е арбитража. Той превръща цените в резервната държава в ориентир за цените в държавата приемник на ВБ. ВБ поддържа фиксиран обменен курс спрямо резервната валута, но не регулира номиналните и реални цени в икономиката на страната.
V. Инструментите за регулиране на паричното предлагане са следните:
1. ЗМР (задължителни минимални резерви)- по своята същност те представляват процент от привлечените в ТБ депозити до размер, на който средствата се блокират по сметка в ЦБ. По този начин се намаляват излишните резерви на ТБ и се намалява възможността им да предлагат пари чрез отпускането на кредити и други операции. Този механизъм е доста “жесток” за ТБ, тъй като за привлечените средства под формата на депозити те са длъжни да изплащат лихва, а за блокираните им средства от ЦБ не получават такава. Освен това наличните пари в касите на ТБ не се считат за част от ЗМР, което е с оглед ограничаване ръста на банковия кредит. Основният недостатък на този инструмент е, че резултата от прилагането му, ще последва във времето, а не веднага. Колкото този процент е по - висок, толкова по- голяма сума от привлечените депозити ще се блокират по сметка в ЦБ, в резултат на което се намаляват резервите на ТБ и възможността им да предлагат пари чрез отпускането на заеми. Обратно колкото този процент е по - нисък, толкова по - ниска е сумата на блокираните средства по сметка в ЦБ, увеличават се резервите им и възможността за кредитиране. Характерно е, че ЗМР се съхраняват по текуща сметка, но БНБ не разрешава на ТБ да ползват тази сума като авоар за текущи плащания. До размера на ЗМР ТБ имат правото на овърдрафт.
В практиката на европейската система на ЦБ ЗМР може да варира между 1 и 10 % и се определя от управителния съвет на ЕЦБ. ЗМР у нас са 12% от 2007 г. през 1990 г. размера им е бил 5%, през 1994 – 12 %, 1996 – 11%, 2001 – 8%.
2. ООП (операции на открития пазар) – чрез тях ЦБ може да предизвиква промени в паричната база, като купува или продава ДЦК. Действието на този механизъм е в зависимост от това дали ЦБ купува или продава ДЦК и от кого купува/продава:
a) ЦБ продава ДЦК на ТБ - с тази операция тя блокира част от резервите на ТБ и така намалява възможността им за отпускане на кредити и други операции;
b) ЦБ продава ДЦК на населението - с тази операция ЦБ изтегля налични пари от обръщението, тъй като населението заплаща ДЦК с банкноти и монети;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по Финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.