Теми по Финанси


Категория на документа: Финанси


c) ЦБ купува ДЦК от ТБ - чрез тази операция се увеличават резервите на ТБ, а така и възможността им да предоставят кредити
d) ЦБ купува ДЦК от населението - така се увеличава количеството на наличните пари в обръщението, и тъй като населението не предпочита да задържа големи резерви от налични пари ще ги внесе в ТБ и крайният резултат ще бъде увеличаване на резервите на ТБ и на възможността им да предлагат пари.
Този механизъм е много гъвкав и ефикасен и широко се прилага от всички банки по света понеже прилагането му води до непосредствени резултати на паричното предлагане. Освен това, ако чрез съответната операция ЦБ е допуснала грешка, тя може веднага да се отсрани чрез обратна операция. Чрез ООП ЦБ може непряко да влияе върху краткосрочните лихвени проценти на междубанковия паричен пазар. Ако ЦБ иска да увеличи краткосрочните лихвени проценти, тя може да създаде дефицит от банкови резерви чрез продажби на открития пазар.
Финансовите активи, които се използват при ООП трябва да отговарят на следните условия:
Да бъдат високоликвидни сигурни активи, с висок кредитен рейтинг, така че, когато ЦБ ги придобива при ООП да няма опасност от загуби;
Да имат много добре организирани и ликвидни пазари, т.е. да има голям брой участници, които да действат като купувачи и продавачи, обема на търговията да е голям и да има достатъчен брой участници на пазара, които да действат като маркет – мейкъри. Това изискване е с цел ЦБ да може по собствена инициатива да сключва сделки в произволно големи размери без да се възпрепятства извършването на сделката и без съществено да се влияе върху цените на търгуваните финансови активи. На тези условия отговарят най – вече ДЦК.
Основмия недостатък на този инструмент се състои във възможността ТБ да монетизират ЦК чрез тяхното залагане пред ЦБ за кредити. Този механизъм е най широко използван от ЦБ-и. У нас той се прилага от октомври 1991 г., когато започва и емисията на съкровищни бонове за покриване на бюджетния дефицит. Този инструмент се прилага до 01.07.1997 г., до въвеждането на Валутен борд. Сега ЦБ не провежда парична политика и следователно не прилага ООП за регулиране на паричното предлагане.
3. Дисконтна политика на ЦБ - реализира се чрез сконтовия кредит или рефинансирането на ТБ. Върху рефинансирането влияние оказва сконтовия лихвен процент, който се определя от ЦБ, т.е. процента, по който ЦБ рефинансира ТБ. Колкото този процент е по - висок, толкова кредита е по – скъп и се ограничава неговото ползване и следователно се намалява създаването и предлагането на пари. Това е свързано с политиката на “скъпи пари”. Високият сконтов процент свива пазарното предлагане. Чрез промя на дисконтния процент ЦБ може директно да влияе върху равнището на краткосрочните пазарни лихвени проценти, а оттам и върху останалите лихви в икономиката. Ако ЦБ покачи дисконтния си процент за ТБ ще е по - изгодно да си осигуряват банкови резерви чрез междубанковия паричен пазар и следователно ще нараства търсенето на междубанкови заеми. При условие, че няма изменение в общия размер на резервите в банковата система. Колкото този процент е по - нисък, толкова кредита ще е по - евтин и ще се разшири неговото ползване и това ще доведе до увеличаване създаването на пари от ЦБ. Този механизъм се прилагаше у нас от октомври 1992 г. до 01.07.1997 г.Сега ЦБ не провежда парична политика и следователно не извършва рефинансиране на ТБ. Като изключение в закона за БНБ е записано че БНБ може да рефинансира ТБ при настъпване на ликвидна банкова криза, но само срещу надеждна гаранция - злато и ДЦК. Такава ликвидна криза след 1997 г. не е настъпвала и не се е налагало ЦБ да кредитира ТБ.
При отпускането на сконтов кредит на ТБ ефекта върху балансите на банковата система е:


В резултат на тази операции паричните пасиви на ЦБ се увеличават с 1000 единици и паричната база също нараства с 1000 единици. Ако ТБ върне кредита на ЦБ резервите и кредитите ще се отчетат с отрицателен знак.

4. Кредитни тавани - те са административна мярка, прилагана от ЦБ за ограничаване нарастването на кредита в условията на силна инфлация. Този механизъм у нас се прилага до 1994 г. От 2005 г. МВФ налага отново кредитни тавани като той настоява за ограничение на ръста на кредитирането от ТБ до 16 % на година, а ЦБ за 24 %. От 1 януари 2007 г. Българската народна банка (БНБ) отменя напълно ограниченията върху темповете на нарастване на кредитите.

Тема 3 Търсене на пари. Дефиниране и основни модели. Цени, инфлация и търсене на пари. Лихвоносни форми на парите, скорост на паричното обръщение и търсене на пари. Стабилност в търсенето на пари.


I. Дефиниране и основни модели

Парите са част от общото богатство на индивидите, което включва недвижимости, акции, облигации и др. Парите в агрегата М1 са абсолючно ликвини в сравнение с другите активи, за да изпълняват функцията на парите като разменно средство. Признаването на парите като една от формите на богатството дава ключа за разбирането на съвременната теория за парите. В съвременните условия широко се използва портфейлната теория, която свежда търсенето на пари (Md) до това каква част от портфейла от активите си индивидите желаят да съхраняват в ликвидна форма, а не в други по - ниско ликвидни форми. Md се разглежда като запас от пари към определен момент от време, а не като поток или оборот за определен период от време.
Md според количествената теория за парите
Количествената теория е теория за определяне на номиналната стойност на съвкупния доход, тъй като показва колко пари се притежават при дадно количество на съвкупния доход, може да се каже, че тя също е и теория за Md. Най - важната отличителна особеност на тази теория е, че лихвения процент не оказва влияние върху MD. Фишер в своя труд "Покупателна сила на парите" разглежда количествената теория. Той е искал да изследва връзката между общото количество пари (М) и общият обем на разходите във вид на стоки и услуги (P*Y, където P е равнището на цените, а Y е съвкупното производство). Общите разходи се разглеждат и като съвкупен номинален доход или номинален БВП. Понятието, което свързва M и P*Y се нарича скорост на обръщението на парите, т.е. колко пъти една парична единица обслужва покупко – продажбата на стоките и услугите в икономиката.
V= P*Y/ M
Това разменно отношение свързва номиналния доход с количеството на парите и скоростта на обръщението. Разменното уравнение M*V=P*Y изразява общата номинална сума похарчена за стоки и услуги през гоината. В крайна сметка:
Мd= V/ P*Y
Това показва че търсенето на пари е в обратнопропорционална зависимост от скоростта на обръшение на парите.
Според количествената теория, Md е функция от три птоменливи величини:
1. При равни други условия повишаването на цените ще обуслови необходимост от по - голямо количество пари, необходими на купувачите да закупят същото количество стоки при по - високите цени;
2. При равни други условия повишаването на съвкупното производство също обуславя необходимостта от по – голямо количество пари, за да се обслужи реализацията на по – голямото количество стоки и услуги и на по – големия обем сделки;
3. При равни други условия увеличаването на скоростта на обръщение на парите ще води до намаляване на количеството на парите и обратно.
Класическата теория, както и тази на Фишер счита че Md е функция само от номиналния доход, а лихвеният процент не оказва никакъв ефект върху Md.
MD според Кейнисианския паричен модел
В своята книга „ Теория за заетостта, лихвата и парите” Кейнс отхвърля класическата теория за Md, като отдава предпочитание на нормата на лихвата и лихвения процент. Кейнс разглежда парите като един от видовете богатство, и счита че това каква част от портфейла от активите си индивидите желаят да съхраняват във формата на пари, зависи от това до колко те ценят свойството ликвидност. Активите притежават ликвидност, ако могат да се използват във функцията на парите като разменно средство и техния притежател е убеден, че номиналната стойност не се променя (парите в агрегата М1 са абсолютно ликвидни). Хората обаче не могат да съхраняват своето богатство само в ликвидна форма. Те предпочитат да притежават относителни ликвиден портфейл. По тази причина Кейнс е назовал своята теория "Теория към прдпочитанието към иквидност". Според него има три причини хората да съхраняват своето богатство във формата на ликвидни активи - пари, а не във формата на по - ниско ликвидни носещи доход активи, като облигациите:
1. Хората предпочитат да държата част от своето богатство във формата на пари, за да ги използват като разменно средство за стоки и услуги - транзакционен мотив;
2. Хората съхраняват част от портфейла от активите си в пари, за да могат да ги използват в случей на непредвидени обстоятелства - мотив за сигурност, за безопасност, мотив за съхранение на пари като полезен ресурс на покупателната способност, която в бъдвщв може да се използва;
3. Субектите и индивидите предпочитат да държат част от портфейла от активите си в ликвидна форма, а не в друга форма, напр. облигации, поради значителния риск, с който е съпроводено притежаването им – спекулативен момент.
От посочените причини се вижда, че Кейнс разделя активите, които могат да се използват за съхранение на богатството на две категории- пари и облигации. Преимуществото на облигациите е, че те носят лихва, докато очакваната възвръщаемост на парите е 0. От друга страна обаче вероятността лихвения процент да се промени носи риск за притежателите на облигации, тъй като променливият лихвен процент влияе върху пазарната цена на облигациите, снижаването на лихвените проценти води до повишаване на курса на облигациите. Повишаването на нормата на заемната лихва води до намаляване курса на облигациите и до загуба на капитал за притежателите им. Спекулативният мотиф формулира обратната връзка между Md и нормата на заемната лихва. Ако индивидите очакват нарастване на пазарния лихвен процент, те ще предпочетат да държат пари, а не облигации, тъй като, ако очакванията им се сбъднат и лихвените проценти действително се покачат, притежателите на облигации ще претърпят капиталва загуба. Кейнс предполага още, че всеки формира собствена представа за така наречената „нормална” лихва, т.е. очакваната от индивида лихва, в зависимост от наблюденията му за състоянието на икономиката и пазара на ЦК. Ако вземе за пример 3 лица чиито очаквания са лихвения процент да стане съответно за първото 3%, 2-то – 5%, 3 – то – 7%, при настояща норма на пазарния лихвен процент 2%, то при повишаване на пазарния лихвен % на 4%, първото лице ще намали търсенето на пари и ще предпочете да държи облигации, а другите две ще повишат търсенето си на пари, тъй като реалния пазарен лихвен процент е под техните очаквания. Величината на Md постоянно расте с намалявене на нормата на заемната лихва на пазара на ЦК и обратно.
Кейнс разглежда Md като функция на 2 променлливи:
1. При равни други условия нарастването на номиналния доход предизвиква нарастване в Md, обусловено от съществуването на транзакционния мотив и мотива за сигурност, т.е. пари във функцията им като разменно средство;
2. При равни други условия понижаването на лихвения процент води до увеличение в Md, обусловено от спекулативния мотив, т.е. пари за покупка на облигации или това е свързано с функцията на парите като средство за съхранение на стойността
Следователно съвкупното Md се образува от:
М1 – транзакционна част, функция от дохода – L1(y)
М2 – спекулативна част, функция от лихвения процент - L2(i)
Мd = М1 + М2 = L1(y) + L2(i)
Мd графически се представя по следния начин:


i ном.
20
15



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по Финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.