Теми за държавен изпит по финанси за БСУ


Категория на документа: Финанси


- трябва да се имат предвид възникналите факти и обстоятелства, които водят до изменение на данъчните задължения и размера на задължителните вноски за социално осигуряване; о да се даде възможност на ревизирания субект да докаже факти и обстоятелства, различни от констатациите на органите по приходите. За целта ревизиращият екип събира копия от всички документи, които имат значение за определяне на данъчни задължения и задължителните вноски за социално осигуряване, а ревизираният субект представя всички писмени документи, които имат доказателствена сила за доказване на факти и обстоятелства, различни от констатациите на ревизорите.

V. Приключване на ревизия. Приключването на ревизията е основание за съставянето на ревизионен доклад и ревизионен акт. Ревизионният доклад се съставя не по-късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Публично - правните актове, които издават органите по приходите, представляват волеизявлението й в резултат на извършения контрол върху задължените лица по повод изпълнение на данъчни и социалните им задължения. Индивидуалните актове, какъвто е ревизионният акт, се издават от органите по приходите въз основа на резултатите от ревизиите на задължените физически и юридически лица.

Ревизионният акт е официален документ, с който се определят, изменят и прихващат данъчни и социални задължения. С ревизионен акт се извършва определянето на данъчни и социални задължения, възстановяването на недължимо внесени суми, данъци и резултати за данъчен период. С ревизионния акт се финализира извършената ревизията.

Обжалването на акта може да стане по административен или съдебен ред. Обжалването по административен ред на ревизионен акт става пред съответния директор на териториалната агенция по приходите или пред ЦУ на НАП. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в неговите отделни части в 14-дневен срок от връчването му. Обжалването на ревизионен акт не спира неговото изпълнение. Спирането на изпълнението на ревизионен акт може да стане само за частта, от която се жалва жалбоподавателя. Искането за спиране на изпълнението на ревизионен акт се подава от компетентния орган, който се произнася по искането за спирането на изпълнението с издаване на разрешение в 7 - дневен срок от подаването му. Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред Окръжния съд в 7 - дневен срок от изпълнението. Спиране на изпълнението на решението може да стане по искане на задълженото лице при положение, че същото представи обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа в размер на главницата и лихвата. Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата, като към него се прилагат документи за направеното обезпечение. С решението си по жалбата, компетентният орган се произнася и по искането за спиране на изпълнението. За срока на спиране се дължи законната лихва върху главницата.
Тема 41. ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ

В Закона за митниците е посочено: "Митническата ад¬министрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, юриди¬ческо лице на бюджетна издръжка със седалище в София."

По-нататък в разпоредбите на закона се очертава учрежденската структура (структурата на митническата администрация), като се посочва, че тя обхваща:
* Агенция "Митници" - състои се от Централно митническо управление и регионални митнически дирекци. Общата и специализирана администрация на Централното митническо управление е организирана в дирекции.
* Регионална митническа дирекция, която включва: Регионално митническо управление и митници. Общата и специализирана администрация в Регионалното митническо управление е организирана в отдели.
* Митницата обхваща: Териториално митническо управление и митнически бюра и/или пунктове. Общата и специалзирана администрация е организирана в отдели.

В тези основни структурни звена вътрешните им подразделения са изградени на функционална основа както следва:

Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него зам. министър. Регионалните митнически дирекции, митници, митнически бюра и пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници."

Директорът на Агенцията от своя страна определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Директорът на агенцията се назначава и освобождава от министъра на финансите съгласувано с премиера Той се подпомага от зам. директори, чийто брой се определя в устройствения правилник на агенцията. Те се назначават и освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

Потребността от митническо посредничество се обяснява с действието на редица обективни фактори, които създават условия за налагане на пазарния принцип във взаимоотношенията между търговеца и митническата администрация. Тези фактори могат да се обобщят в следните аспекти: непрекъснатото обновление на митнически нормативни документи, сложността на митническото законодателство и финансовата зависимост на търговеца от митническите процедури.

Обслужването на взаимоотношенията между търговеца и митническите органи може да се осъществи по три начина:
- чрез специализирани служби в предприятията;
- чрез митнически представител;
- чрез митнически агент.

В ролята на митнически представител се явяват специално изградените служби в предприятията, митническите посредници, превозвачите и спедиторите. Митническите агенти са специално лицензирани лица, които извършват дейност, наречена митническо агентстване.

Първият начин е в предприятието да се изгради структурна единица, която има за предмет на дейност оформянето на митническата документация по вноса и по износа и извършване на операции, свързани с прилагането на митническите процедури. Това може да бъде самостоятелен отдел или служба към търговския отдел. До сега тяхното основно предназначение се изразява в освобождаване на стоката от митнически контрол. Този вариант е приложим за средни и големи предприятия, които имат голям външнотърговски оборот.

Вторият начин е да се ползват услугите на митнически представители. В качеството на такива могат да бъдат митническите посредници или превозвачите. Лицата, които в даден момент разполагат със стоката и които извършват операции по обмитяването за сметка на други лица, които могат да бъдат техни клиенти или доставчици, се наричат митнически посредници. Такъв статут придобиват експедитори, превозвачи, получатели и транзитери. Получателят може да играе ролята на митнически посредник в случаите, когато не е купувач. Често в практиката транзитерът е и превозвач.

У нас митническият представител е сравнително нова фигура в практиката на търговската и митническата дейност. Тя тепърва ще се утвърждава като професионално направление със специфични функционални възможности и като елемент на модерната световна търговия. Неговите правомощия се определят с нормативни актове.

Съдържанието на митническото представителство се проявява в извършването на определени функции пред митническите органи за дадено лице и от негово име. То се основава на обстоятелството, че митническият представител осъществява определени правни действия от чуждо име, но за сметка на представляваното лице. Двете страни на този процес се обвързани със специфични правоотношения и носят съответните отговорности, базиращи се на споразумение между тях.

Същността на митническото представителство се изразява в това, че представителят се овластява от представляваното лице да го представлява пред митническите учреждения, като същевременно защитава неговите интереси.

Правомощията на представителя възникват по силата на договорно споразумение или на действаща правна норма. По-често се прилага практиката на договорирането. Чрез договора се определят сферата на приложение на представителните функции и процедури, които има митническият представител.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по финанси за БСУ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.