Теми за държавен изпит по финанси за БСУ


Категория на документа: Финанси



Акционерните дружества осигуряват доход и под формата на безплатни (гратисни) акции при увеличаване капитала на дружеството или право за закупуване на акции от новите емисии на дружеството по стойност, която е по-ниска от пазарната. При определянето стойността на акцията този доход също трябва да бъде взет под внимание като неговата стойност се определя от пазарната цена на акциите след получаване на дивидента в първия случай или от разликата между номиналната и емисионната стойност при втория случай.

Този метод може да се модифицира като се направи допускане, че акцията ще бъде продадена след втората година. В този случай стойността на акцията ще се определи по формулата:

При използването на горните методи инвеститорът може да определи максималната цена, която трябва да заплати за една акция, за да получи очакваната доходност, определена от нормата на капитализиране и нормата на дисконтиране.

При оценката на безрискови ценни книжа може да се използва същия подход както при акциите, но приложението му е значително по-лесно поради сигурността на доходите.
Оценка на дисконтови съкровищни бонове:

където с N е означен номинала на ценната книга.
t - времето до падежа в години.

Стойността на лихвоносни ценни книги се определя по формулата:

Където L e стойността на лихвата.

Тема 26. СЛИВАНИЯ И ИЗКУПУВАНЕ НА ФИРМИ

Процесът на сливания и поглъщания се характеризира с вековна история, в която под влияние на обективни процеси възниква разнообразна структура от методи и варианти за комбиниране дейността на компаниите. Основните понятия са:
> Сливане (merger) - това е обединение на две или повече компании в съществуваща компания или образуването на нова такава. Чрез сливането компаниите могат да разширят дейността си на съществуващите или на нови пазари.
> Поглъщане, придобиване(acquisition) имаме, когато една компания стане притежател на собствеността и контрола над друга стопанска организация. За разлика от сливането поглъщането не винаги води до обединяване на двете компании. След придобиване е възможно двете компании да продължат да функционират като самостоятелни стопански организации. Терминът "поглъщане" също се използва при описване на комбинации между две компании, при които по-мощната придобива владение над по-малката при запазване контрола над нея. Аналогично терминът "сливане" е комбинация на организации с приблизително еднакви размери, при които липсва контрол на едната компания над другата. Общото между двете понятия е, че и двете са форма на инвестиция.

Според стратегическите цели сливанията и поглъщанията могат да се разделят на: хоризонтални, вертикални и конгломератни сливания.
Хоризонтално сливане (horizontal merger) - това е обединение на фирми, произвеждащи еднакви или близки продукти, т.е. сливане на еднородни производства. В повечето случаи такива сделки се подлагат на засилен контрол от страна на антимонополните органи и ведомства по защита на конкуренцията по напълно очевидни причини - завладяване на пазарни дялове и ограничаване на конкуренцията. Обикновено хоризонтални сливания се допускат между фирми, насочени към създаването на нови технологии, въвеждане на незадължителни общи стандарти или подобряване опазването на околната среда.

При хоризонталните сливания много важна роля играе определеният пазар и степента на пазарна мощ на компанията на този пазар, а когато на повече конкретни сегменти нейното влияние не е толкова значително, сливанията могат да бъдат оценени като вертикални.

Вертикално сливане (vertical mergel) имаме, когато компаниите специализират на различни етапи от производствения процес в един или повече отрасли. При него фирмите могат да разширят своята дейност по направление към доставчиците и/или по направление към крайния потребител или продукт. Такова сливане води до вертикална интеграция, пълна (участие във всеки стадий от отрасловата верига) или частична (създаване на позиции в най-важните етапи от отрасловата верига), която създава конкретно преимущество, основано на диференциация. Компанията започва да осъществява действия, като предлагане на по-добро качество на крайния продукт, подобрено равнище на обслужване на клиентите или съвършени характеристики на готовата продукция. Ето защо вертикалните сливания са твърде популярни.

Вертикалните сливания също подлежат на регулиране. Критерии за това обикновено се оказва дела на компанията в един или повече пазарни отрасли.

Конгломератно сливане (conglomerate merger) - това е форма на обединение на две компании, които нямат помежду си никакви технологически и други връзки, освен финансови. По друг начин казано, това е сливане, чрез което компаниите интегрират своите дейности по-пълно и за продължително време. Конгломератните сливания водят до образуването на диверсифициран портфейл, който е в противоположност на синергичния портфейл, образуващ се, когато група стопански подразделения са стратегически свързани помежду си (първите два вида).

Конгломератните сливания по правило се разрешават, тъй като в резултат на това фирмата не увеличава своя пазарен дял или присъствие в дадени отрасли.

Друга класификация на сливанията и поглъщанията и разделението им на свързани и несвързани. Първите два вида сливания (вертикални и хоризонтални) се отнасят към свързаните сливания (joinedmerger), т.е. сливане или поглъщане на компании, притежаващи стратегически съответствия. Фирмите, привлечени от този процес, имат възможност на първо място да използват възможността за предаване на опита и уменията от едната компания на другата и на второ място да намалят разходите си за сметка на обединяването на различните производства в една система. При паричните сделки по сливания и поглъщания ролята на двете страни е ясна и паричната размяна за акции завършва с предаване на собствеността. Но при размяната на акции често става неясно кой е купувач и кой е продавач. В някои случаи държателят на акции на поглъщаната компания владее и голяма част от нея, изкупувайки акциите й чрез поглъщане. Компании, които плащат за поглъщането акции, прехвърлят част от своите рискове върху закупуваната компания. Решението за използване на акции вместо парични средства при сделките за сливане или поглъщане може да повлияе и върху нормата на акционерната печалба. Основната разлика между сделки с участието на парични средства и тези с участието на акции може да се сведе до следното: при паричните трансакции собствениците на поглъщащата компания поемат целия риск, ако очакваният ръст на цената (изразена в премии) след сливането или поглъщането не се реализира. При заплащане с акции този риск се разпределя между акционерите на компаниите, извършващи сливане или поглъщане. По друг начин казано, при този вид отплата синергичният риск (риск, при който поглъщането не допринася за повишаване на пазарната стойност) се разпределя пропорционално между акционерите на двете компании в новата комбинирана компания. Предложението за покупка на компания чрез финансиране с акции може да се извърши в две форми, при които се фиксират следните величини: фиксирана стойност или фиксиран дял. Водещият икономически мотив за реализирането на едно сливане или поглъщане е постигането на синергия. Синергичен ефект се получава в резултат на взаимодопълващи се действия и активи на две или няколко обединяващи се фирми, съвкупният резултат на които превишава този на фирмите действащи поотделно. Т.е. в резултат на сливане стойността на новообособената фирма надвишава стойностите на двете банки, взети поотделно, тогава се говори, че съществува синергия. Най-разпространената формула, характеризираща синергичния ефект, е 2+2=5 или 1+1>2, която визуализира горепосочените определения.
Възникването на синергичния ефект се обуславя от постигането на:
> икономии от мащаба;
> комбиниране на взаимодопълващи се ресурси на обединяващите се фирми;
> финансова икономия за сметка на понижаване на транзакционните разходи;
> укрепване на пазарните позиции;
> разлика в ефективността на управление;
> увеличаващата се конкуренция между фирмите на пазара и др.

Синергията може да бъде видово разграничена. Например в резултат на съвместното изпълнение на действия може да се подобри оперативният процес в организацията, или да се постигне т.нар. оперативна синергия. Това от своя страна може да предизвика усъвършенстване на конкурентоспособността чрез икономии от мащаба и пазарна власт; да доведе до получаването на полезна информация и ноу-хау между сливащите се организации; до прилагане на норми и стилове на управление, които да повишат имиджа и стойността на фирмата. Оперативната синергия може да се прояви във вид на мениджърска оперативна синергия, при която се получават дивиденти от подобрените управленски компетенции, мениджмънт, маркетингови стратегии, ноу-хау, технологичен опит, патенти и т.н. Не на последно място може да се постави финансовата синергия, произтичаща от диверсифицирането на риска, избора на конкурентни инвестиционни проекти, преструктуриране на инвестиционните стратегии и т.н. Освен получаването на синергия други икономически мотиви могат да бъдат:

> Възможността за използване на изобилието от ресурси на фирмата, обект на сливане или поглъщане.

> Икономиите от мащаба (economies of scale), водещи до по-добро разпределение на постоянните разходи, подобряване на пазарните позиции и конкурентоспособността на фирмата, предприемаща сливане или поглъщане;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит по финанси за БСУ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.