Валутни операции


Категория на документа: Финанси


 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Валутни операции

Обща характеристика на валутните сделки.
Видове валутни операции. Валутен арбитраж. Валутен риск и средства за защита.

Изготвил: Диляна Петкова, No 7238, IV курс, Стопанско управление с английски език

София, 2013 г.
1. Обща характеристика на валутните пазари и валутните сделки

Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия. Необходимостта от такава търговия произтича от това, че на територията на всяка държава законно платежно средство е само нейната парична единица. За да се извършват разходи на нейна територия и дa се погасяват задължения към нейните резиденти, на чужденците е необходимо да се снабдят с местната парична единица, която за тях е чужда. В същото време за местните лица е необходимо да имат възможността да превръщат получена чужда валута в местна, за да могат да я използват в границите на страната. Поради това валутната търговия е неизбежна част от всяка международна сделка.

Под валутен пазар разбираме системата от разнообразни по особеностите си сделки за покупко-продажба на валута, която в най-широкия си обхват включва три групи участници. В основата му са всички икономически агенти (физически и юридически лица), за които покупката или продажбата на валута е съставна част от друга основна сделка (търговия със стоки, услуги или финансови активи, пътуване в чужбина и др.). Те образуват групата на клиентите. В по-голямата си част всеки от тях поддържа редовни отношения с една или повече местни банки, които предоставят разнообразни банкови услуги (водят сметки, отпускат кредити, дават консултации и пр.). Логично е клиентът да се обърне към "своята" банка и за покупка или продажба на валута. В по-голямата си част това са банки, за които валутната търговия не е включена в основните им дейности. При покупко-продажбата на валута те служат за посредници между своите клиенти и специализиралите се във валутната търговия големи търговски банки. Последните съставляват ядрото на валутния пазар.

Крупните търговски банки предоставят на своите клиенти възможност да купят или продадат конкретна чужда валута в желаните от клиента количества. За да поддържат тази си готовност, тези банки активно търгуват и помежду си. Тази търговия, която в развитите банкови центрове съставлява преобладаващата част от валутните сделки, формира междубанковия валутен пазар. Той представлява и конкретното съдържание на понятието "валутен пазар" в неговия тесен смисъл. На валутните пазари междубанковата търговия включва и други участници - специализираните валутни брокери. Сделките, които се сключват на междубанковия валутен пазар, са само за крупни суми, т.е. това е пазар "на едро". За междубанковата валутна търговия е типично сделките да се сключват с конкретно определяне на условията на всяка сделка (валута, сума, срок на доставка и заплащане, курс) в зависимост от потребностите на клиента. По-различна е практиката при друг тип сделки - борсовите, които се сключват на специализираните валутни борси. За борсовите сделки е характерно, че повечето от техните условия са стандартни, а на договаряне подлежи само цената (курсът).

Към участниците на валутния пазар в тесния смисъл на понятието се отнася и централната банка. Тя се отличава от всички останали учасници на валутния пазар по това, че нейният мотив не е търговски (печалба), а се определя от целите на икономическата политика на държавата. Централната банка купува и продава валута за сметка на официалните валутни резерви. Когато целта на тези покупко-продажби е изрично въздействие върху валутния курс, те се определят като "интервенции". Интересите на държавата са насочени и към поддържане на едно оптимално съотношение между местната валута и чуждите валути. За това тя с нейните финансови институции се намесва на валутния пазар в полза на местната валута.Ето защо зад понятието валута не стои един хомогенен продукт, както е при обичайните стоки и услуги, а една цяла съвкупност.

До средата на 70-те години в голяма част от страните се прилага режим на фиксиран валутен курс. Това означава, че държавата се ангажира с поддържането на пазарния валутен курс в предварително определени рамки около предварително определено равнище. При системата на фиксирани курсове държавата автоматично се намесва на валутния пазар със съответния тип интервенция веднага щом пазарния курс достигне това равнище.

В световен мащаб след 1973 година спонтанно се разпада системата на фиксирани валутни курсове. Преминава се към система от плаващи валутни курсове. При този тип регулиране на валутния пазар отново се използват валутни интервенции, но не на основата на предварително обявени и гарантирани параметри. При такава система на регулиране икономическите агенти са изправени пред необходимостта сами да се предпазят от неблагоприятните последици на валутния риск, който е значителен поради сериозните промени на валутните курсове.

Участниците във валутната търговия най-общо могат да се разделят на две големи групи - клиенти и посредници. Критерий за това разграничение е не толкова фирмената характеристика на конкретния участник - дали е банка или нефинансова институция, а мотивът за участието му в сделката.

Клиентите образуват първичното търсене и предлагане на валутния пазар, като купуват или продават валута в качеството й на стока. Първият мотив за това търсене и предлагане на валута е ролята й на платежно средство, т.е. като неизбежен посредник в международната търговия. Обемите на този вид първично търсене и предлагане на валута в рамките на отделната страна се предопределят от търсенето и предлагането на вносни и износни стоки (включително и при доставката им на кредит). Появата на международните валути и особено развитието на международните финансови пазари извеждат на преден план другия мотив за първично търсене и предлагане на валута - ролята й на средство за запазване на стойност и увеличаване на богатството, т.е. като финансов актив. Източник на търсенето и предлагането на валута в качеството й на финансов актив е относителната ценност на отделните местни валути (и на ценните книги, които са изразени в тях) в очите на конкретните стопански агенти.

Посредниците на валутния пазар са тези участници, чийто мотив е получаването на доход от самата посредническа дейност. Такива могат да бъдат само специализирани финансови институции, които предлагат този специфичен вид услуга - посредничество при валутната търговия. В повечето случаи това са големите търговски банки, притежаващи връзка с външните финансови пазари. Характерно за тези банки е, че купуват и продават валута не само в качеството на посредници, но и за своя сметка, т.е. като клиенти.

Валутната сделка е тази сделка, при която за плащане се използва чужда валута за страната, в която е изпълнима сделката, независимо дали страните по сделката са нейни резиденти. С развитието на икономическите връзки понятието международна (валутна) сделка се разширява и обхваща и сделките между резидентите на една и съща страна, но с използване на чужда за страната валута. Използването на чуждата валута свързва непосредствено международната сделка с валутния пазар и образуващия се в него валутен курс. Например един вносител на стока и купувач на услуга или финансов актив от чужбина трябва първо да купи чуждата валута, която е необходима, за да се заплати купеното. Ясно е, че крайният резултат от тази сделка ще се определи в равна степен както от цената на това, което се купува (стока, услуга, финансов актив), така и от курса на валутата, която трябва да се купи, за да се изпълни сделката. Същото се отнася и за международната продажба на стоки, услуги и финансови активи.
2. Условия, функции и фактори, определящи валутните сделки

Валутните сделки са свързани с плащанията по външно търговския оборот, но в много случаи имат и самостоятелно значение. Валутните сделки могат да бъдат отнесени към собствените операции на банките, както и към тяхната посредническа дейност. За обособяването на валутните сделки и на свързаните с тях валутни операции, както и за утвърждаването им са били необходими определени условия:

* Установяване и развитие на международните икономически отношения и изграждане на световен пазар;

* Концентрация и централизация на банковия капитал, изграждане на широка мрежа от различни по специализация банки;

* Създаване на високо доверие между партнъорите в търговските отношения;

* Развитие и усъвършенстване на комуникационната техника;

Функции, които изпълняват валутните операции:

* Набавят необходимата валута за осъществяване на плащанията по търговските и нетърговски сделки на една страна с нейни чуждестранни контрагенти;

* Регулират валутно-курсовата политика със средствата на централната банка (емисионна);

* Предпазват от валутни рискове;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Валутни операции 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.