Въведение в корпоративните финанси


Категория на документа: Финанси



Терминът "корпоративни финанси" преди всичко се използва в икономическата терминология, а и в българския език изобщо за обозначаване на финансовата дейност в акционерните дружества, но е възможно, и на практика в редица случаи, се употребява и като синоним на термина "финанси на предприятието". С този термин се обозначава у нас и финансовата дейност на дружествата с ограничена отговорност, независимо дали са еднолични или са с двама или с повече съдружници, т.нар. граждански дружества.

Институциите, които извършват управление на пари се наричат финансови институции, а хората които се занимават с пари - финансисти.

Публичните корпорации, чиито акции се търгуват на борсата и пазарът дава постоянна оценка на състоянието на фирмата чрез текущата цена на акциите, най-ясно определената цел е максимизирането на пазарната стойност на акциите. Ако акциите на една фирма не се търгуват активно и нямат постоянни котировки или фирмата не е акционерно дружество, основна цел на управлението на финансите трябва да се определи по-широко.

Целта на финансовия мениджмънт е да се максимизира пазарната стойност на фирмата, да се постигне максимално богатство за собствениците. Така определена, целта е еднакво валидна за всяка форма на предприемаческа дейност, за всяка правно-организационна форма на предприятие, независимо дали е едноличен търговец или акционерно дружество.

2. Основни видове финансови решения

Всяка една фирма независимо колко е голяма и с какво се занимава разполага с две основни вида финансови решения - инвестиционни и решения за финансиране.

Ивестиционни решения или инвестиране означава какви активи трябва да придобие фирмата и преди всичко какви материални дълготрайни активи, като земя, сгради, съоръженияза да извършва своята дейност, което намира отражение в актива на баланса. Тези решения засягат дългосрочните инвестиции на фирмата. Капиталовото бюджетиране представлява определяне на това какви инвестиционни възможности има пред фирмата и кои от тях ще имат по-голяма стойност за фирмата, отколкото са разходите за тяхното реализиране. Възможността на тези решения много зависи и от спецификата на фирмата и отрасъла, в който тя оперира. Когато една фирма планира своята бъдеща дейност тя се ръководи от това, че трябва на първо място да бъдат задоволени предпочитанията на клиента.

Пример за инвестиционно решение е, ако един хлебозавод прави един вид хляб, то за да задоволи предпочитанията на клиентите би трябвало да разработи още няколко вида хляб, било пълнозърнест, диетичен, царевичен и т.н. Ако една фирма не предлага нови продукти на пазара, то тя няма да бъде конкурентноспособна. Създаването на нов продукт представлява инвестиционен проект, то е свързано с придобиване на дълготрайни реални активи.

Успехът или провалът на такъв инвестиционен проект се определея в стойностно изражение, успешните инвестиционни проекти имат по-голяма стойност, отколкото са разходите за тях. Финансовото ръководство на дадена фирма се интерсува не само от това какви ще бъдат потенциалните инвестиции и каква ще е тяхната възвръщаемост, но и кога ще се получат очакваните парични потоци при реализацията на даден проект, как ще бъдат разпределени тези потоци във времето. Друг много важен въпрос е какъв риск носят дадените инвестиции, каква е вероятността паричните потоци да отговарят на очакванията, да са по-големи или по-малки по размер за съответните бъдещи периоди.

Финансови решения или финансиране обикновенно се приема като набавяне на финансови средства или капитали, необходими за нормалното и ефективно функциониране на предприятието. С други думи финансирането се свързва с осигуряването на източниците на финансовите средства, с които заплаща реалните активи. Когато една фирма има нужда от финансиране тя може да покани инвеститори, които да вложат пари и да придобият част от фирмата, в този случай инвеститорите стават съдружници или акционери, в зависимост от правната норма на фирмата, срещу което съответно получават дял от бъдещата печалба; другата възможност е, че може да потърси банков заем срещу лихва. Във втория случай фирмата е длъжна както да изплати лихва за ползвания заем, така и да върне първоначалната сума.
Освен с вземането на дългосрочни решения, финансите са свързани и с решения от краткосрочен характер, те могат да бъдат с инвестиционен характер и с финансиране. Всички временно свободни парични средства над един необходим минимум за една фирма или предприятие трябва да бъдат вложени (инвестирани) така, че те да носят някакъв приход под формата на лихва, като преди това фирмата трябва да осигури парични средства за посрещане на всички свои текущи задължения. Краткосрочните финансови решения са свързани с управление на обортния капитал на фирмата, това е оборотния капитал вложен в стоково-материални запаси, всекидневни разходи за консумативи, заплати и т.н. Този вид решения включват също така и предоставянето и ползването на фирмен кредит, който представлява временно отлагане на плащането за продадени стоки и услуги на клиенти или за получени доставки от други фирми.

И в двата случая не може да се отрече взаимната връзка между инвестиране и финансиране.

3. Определение и роля на финансовия мениджър.

Управлението на фирмените финанси се изразява във вземането и реализирането на финансовите управленски решения. Условно този, който взема главните решения в сферата на финансите, може да бъде наречен финансов мениджър, дори и формално да не съществува такава длъжност във фирмата. Той разполага с пълномощия и носи отговорност за вземането на финансови решения, в най-малките фирми функцията на финансов мениджър я изпълнява самият собственик, който е и управител. В големите фирми отговорността е разпръсната на различни нива и служителите от различните отдели също са свързани до някаква определена степен със взимането на финансови решения, но като цяло ръководството на фирмата е пряко ангажирано с фирмените финанси и взима всички стратегички решения.

В големите фирми има служители, чиято дейност е специализирана в областта на финансите. В съвременните развити пазарни икономики и особенно в тези, при които финансирането на фирмите се опира широко на финансовите пазари, се е наложила определена система на разделение на функциите, която представлява интерес и за нашата страна. Финансовия мениджър е лице, което застава между активите, които фирмата ще придобие, и източниците на финансиране, от които тя ще ги плати. Неговата роля е да осигигури движението на паричните потоци от инвеститорите през активите на фирмата и обратно към инвеститорите. Движението на един паричен поток започва, като фирмата продава финансов актив на даден инвеститор, за да набере паричен ресурс. Паричните средства се използват за покупка на реални активи и осъществяване на дейността на фирмата. Ако фирмата функционира добре, тя ще генерира входящи парични потоци, които ще бъдат по-големи от направените инвестиции. Получените пари могат да бъдат реинвестирани в разширяване на дейността или да се изплатят като доход на инвеститорите. За да може да прецени един финансов мениджър кои от възможните инвестиции в реални активи ще осигурят най-висока възвръщаемост и най-голямо увеличение на дохода на фирмата и богатството на акционерите, както и да изпълняват своите задачи правилно те са длъжни :

* Първо, да изчислят с помощта на съответни методи и модели съпоставимата стойност на различните активи, набавяни чрез инвестициите, както и стойността на привлечените от финансовите пазари средства.

* Второ, да установят за целта каква е степента на риска, свързан с инветирането на средства в активи с различен срок за възвръщане и различна чувствителност към промените на пазара. Те трябва да изчислят също и риска при едно или друго съотношение между акционерния и заемния капитал на фирмата.

* Трето, да управляват оперативно финансовите средства на фирмата.

В средните и големи фирми обикновено има два вида финансови мениджъри - ковчежник и контрольор.
Ковчежникът извършва набирането и управлението на паричните средства. Във връзка с това той осъществява връзките с банките и с другите финансови посредници, изплаща дивидентите и застраховките, а също и пенсионните осигуровки и следи за постъпленията на паричните средства.

Контрольорът организира счетоводството и охраната на платежните документи, подготвя платежните ведомости и сметките, изчислява данъците и носи отговорност за общото финансово състояние на фирмата. Във връзка с това той е натоварен и с вътрешния контрол (одитинг).

Финансовият мениджмънт с малките фирми се извършва обикновено само от ковчежника. Най-големите фирми като правило имат вицепрезидент по финансовите въпроси, който наблюдава и координира работата на ковчежника и контрольора.
За да изпълнява успешно своите функции, финансовият мениджър трябва да притежава основни теоретични познания в областта на финансите. Освен това той трябва да е запознат добре с практическото функциониране на финансовата система, да познава работата на финансовите пазари и финансовите институции. Всички основни звена от ръководството на фирмата имат отношение към корпоративните финанси. Фирмените финанси са фундаментална наука за счетоводителите във фирмата. Въпреки че има принципна разлика между финансовия и счетоводния анализ, счетоводителите прилагат основните положения на финансовата теория при изготвянето на финансови отчети. От друга страна, всички финансови решения и действия се документират от счетоводителите.
Финансовите анализатори и мениджъри използват огромно количество счетоводна информация.

Тези служители, които се занимават с маркетинг, трябва да разбират от финанси, защото осъшествяването на маркетинга винаги е свързано с използването на бюджет. Финансовите специалисти в една фирма работят в тясна връзка със служителите от маркетинга. Всяка една фирма в пазарната икономика се намира в жизнена зависимост от способността да продава своите продукти и услуги, като в резултат от това получава доходи, които трябва да превишават направените разходи. Появата на нова фирма на пазара или нов продукт трябва да се основава на анализ на бъдещите продажби, приходи и възвръщаемост. Затова маркетинговите и финансови служители по принцип работят в екип, ръка за ръка.

4. Организационни форми на фирмата.

Общественополезната дейност на хората в най-общ смисъл може да се разграничи на:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Въведение в корпоративните финанси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.