Защитата на тема оценяване на реален инвестиционен проект


Категория на документа: Финанси



Това са най-важните показатели за оценка на даден инвестиционен проект, при които мога да отбележа, че проекта представен във фирма "" ЕООД е приемлив.

Към разработката, Уважаемият рецензент е формулирал 3 въпроса, на които ще се спра последователно:

1. Какви методи за рисков анализ на инвестиционните проекти познавате? Посочете техните предимства и недостатъци! Кои биха били удачни за прилагане в анализираната от Вас фирма?

Основните методи за анализ на риска при инвестиционните проекти във фирмата, които познавам са следните:

1) Метод на анализ на чувствителността;

2) Симулационен метод /Монте Карло/;

3) Метод на критичната точка;

4) Метод на анализа на сценариите;

5) Метод за отчитане на риска от обществени корекции.

Широко използван в практиката метод е Анализа на чувствителността. Въпреки, че данните за очакваните приходи се изчисляват на база задълбочени маркетингови проучвания е възможно възникването на различни ситуации, деформиращи вижданията за паричните потоци. Такива ситуации могат да са например промяната на пазара, конкурентната борба, лихвения процент, валутния курс, данъците. Чувствителността на паричните потоци към различните ключови промени, може да се търси чрез пресмятането на промените на паричните потоци в различни евентуални ситуации. Чувствителността може да се измерва чрез последователна промяна на един от факторите и съставяне на модел, описващ поведението на разглеждания проект. Този анализ е приложим чрез измерителите на доходността - вътрешната норма на възвращаемост, индекса на рентабилност и т.н. Възможностите на анализа на чувствителността се крият в неговата способност да изолира отделни ключови променливи, но тъй като вниманието се фокусира върху една променлива, резултатите не са задълбочени.

Разновидността на анализа на чувствителността, при която се променят едновременно два или повече фактора с помощта на компютърни модели се нарича Симулационен анализ. Симулационният анализ позволява на финансовия мениджър да разработи вероятностното разпределение на възможните резултати, използвайки вероятностното разпределение на всяка възможна променлива. Използва се компютърна симулационна програма, която може да направи случайна селекция на променливите при даденото вероятностно разпределение. Тази стъпка се повтаря многократно за да се генерира вероятностното разпределение на търсените резултати. Много известен е методът наречен симулация "Монте Карло" разработен от Д. Херц. При метода "Монте Карло" се разработва вероятностно разпределение на нетната сегашна стойност на инвестицията /NPV/.

Метод на критичната точка - разликата с метода на чувствителността е в това, че целта е да се определи при каква стойност на всяка от изследваните променливи проектът се превръща от финансово изгоден в губещ, каква степен на неблагоприятно изменение на променливите го превръща в неефективен. Съществуват четири варианта, като първият е най-малко прецизен. При него не се отчита стойността на парите във времето и се използват показателите за годината, в която се достига предвиденото по проекта максимално натоварване на производствените мощности. Критичната точка е стойността, при която годишната печалба е равна на нула.

Втори вариант: При този вариант на изчисляване на критичната точка се търси при каква стойност на всяка от анализираните променливи се получава изравняване на сумата на настоящите стойности на приходите със сумата на настоящите стойности на разходите, в това число и на инвестиционните.

Трети вариант: Отчита се стойността на парите във времето, но се опростява връзката между промените в стойността на изследваната променлива от една страна и промените в избрания показател от друга. Целта е да се изчисли коя е граничната стойност на променливата (максимална или минимална), при която NPV е равна на нула. Критичната стойност на променливата е тази стойност, при която сумата на настоящите стойности на положителните парични потоци се равнява на сумата на настоящите стойности на отрицателните текущи парични потоци и на инвестиционните разходи.

Четвърти вариант: Характеризира се с най-висока степен на прецизност на анализа. Отчита се стойността на парите във времето, както и факта, че амортизациите се изчисляват на основата на справедливата цена на амортизуемите активи.

Следва да отбележа, че при реалните инвестиции носители на риска са всички базисни компоненти на проекта. Най-чувствителен е бъдещият паричен поток, защото е най разтеглен напред във времето. Това определя и сравнително широкия диапазон, в който се вмества вероятността от възможни отклонения в прогнозираните нетни парични потоци. Познаването на този диапазон позволява да се оцени рисковия характер на инвестиционния проект. Оценката на риска се извършва на база на основните показатели за финансова ефективност на инвестиционните проекти - NPV (Нетна сегашна стойност), IRR (Вътрешна норма на възвръщаемост), PI (Индекс на рентабилност). Целта е да се определи диапазонът на възможните отклонения - колкото по-голямо е отклонението от средните стойности, токова по-висок е рискът на съответния проект.

Изчисляването на средните стойности на финансовите показатели може да се извърши като се разработят поне три варианта на инвестиционния проект /Сценариен анализ/:
o песимистичен, при потенциално неблагоприятни изменения в бъдещата стопанска среда;
o реален, на основата на съществуващите пазарни и финансови условия в момента на оценяването;
o оптимистичен, при евентуално позитивно развитие на стопанската конюнктура, в чиято среда ще действа инвестицията.

Тези три типични проектни варианта определят рамката (диапазона) на възможните колебания на прогнозираните парични потоци. На всеки от вариантите се придава определена степен на вероятност за настъпване на всяка от очертаните ситуации в стопанската конюнктура. Крайният резултат е получаването на т.нар. среднопретеглен нетен паричен поток.

Сърцевината на /модела за отчитане на риска от обществени корекции/ е хипотезата за наличието на обратна връзка "частен проект - общество". Всеки инвестиционен проект взаимодейства с околната среда. Въздействието може да предизвика позитивна или негативна обществена оценка, което да доведе до съответните импулси за корекция или стимулиране на субекта, реализиращ проекта. Моделът за отчитане на риска от обществени корекции отразява гледната точка на финансовия мениджър, който е заинтересован от минимизиране на намесата на държавата, респективно обществото в изграждането на паричните потоци по инвестиционните проекти.

Липсата на абсолютен показател за риска води до необходимостта да се оценяват различни алтернативи за вложения на парични средства, всяка от които се характеризира с по-малка или по-голяма степен на риск. При равни други условия фирмата избира проект, чийто общ риск е относително по-малък от тези на разглежданите алтернативни варианти за инвестиране.

В тази връзка, считам, че следните модели биха били удачни за прилагане в анализираната от мен фирма:

1) Метод на анализ на чувствителността;

2) Симулационен метод /Монте Карло/;

3) Метод на критичната точка;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защитата на тема оценяване на реален инвестиционен проект 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.